На 8 февруари 2023 г., след продължително боледуване, дългогодишният служител от сливенската баптистка църква и председател на фондация „Инициатива съпричастност“ Генка Иванова премина в своя небесен дом, при Спасителя Исус Христос, на Когото служеше с пълна отдаденост и любов. Само преди няколко седмици Генка навърши 69 г. След себе си тя остави две дъщери, двама зетя и четири внучета.
Генка Иванова бе верен служител на Евангелието повече от три десетилетия. На 15 август 1991 г. в нейния дом в Сливен се сформира общност от вярващи, която с времето се утвърждава като първата баптистка църква в Югоизточна България. Броени месеци по-рано, на 20 април същата година, Генка взема може би най-важното решение в живота си: да изповяда своята недостатъчност и да приеме великото спасение на Господ Исус Христос.
Промените през 1989 г. заварват Генка да работи като директор на продукция към неголяма модна къща на име „Албена“. Освен това членува в изпълнителния комитет към Общинския съвет на град Сливен. Съпругът ѝ Иван по това време е управител на градската тролейбусна мрежа. „Родиха ни се две дъщери. Имахме всичко и трябваше да бъдем щастливи – разказва тя в личното си свидетелтво. – Но някъде дълбоко в душата си изпитвах някаква празнота.“
През август 1990 г. за пръв път в живота си Генка влиза в църковна сграда: на варненската баптистка църква. На неделното богослужение слуша проповед за изкупителното дело на Исус Христос. Ето нейния разказ: „Бях изключително изненадана. Без да си давам сметка, цял живот преди това бях търсила именно Него, Спасителя. Когато се завърнах обратно в Сливен, всичко за мен беше различно. Имах ново призвание: да чета Библията, да издирвам какъв е смисълът на живота, да научавам повече за истинското щастие и най-вече за истинния Бог. И така, на 20 април 1991 г. приех Христос! Беше истинско чудо в моя живот и неописуема радост в сърцето ми.“
След като през ноември 1997 г. е ръкоположена към Съюза на евангелските баптистки църкви като библейски работник, Генка с всеотдайност, много топлота и неподправена библейска грижа служи на близки и далечни, проповядва Божието слово, посещава немощни и самотни, раздава се всячески – само и само да привлече към Христос още хора. В съработничество със своя верен съпруг Иван тя пръска светлината на Благовестието, обикаля с Библия в ръка няколко села около Сливен, вдъхновява с надежда и радост омаломощените, подсигурява подкрепа за несъстоятелните, полага реални грижи за нетрудоспособните.
В духовната си дейност Генка бе отдаден душегрижител, библейски просветител и смирен служител, а всички около нея ще я запомнят с дълбокия ѝ копнеж да прогласява и прославя името на Господ Исус Христос.
Освен в Сливенската баптистка църква „Алетея“ (чийто амвон днес е поет от нейния зет п-р Юрий Вълков), Генка Иванова служеше в ръководството на женския отдел към СЕБЦ, както и в състава на съюзното настоятелство в продължение на няколко мандата. Тя имаше дарбата с гостоприемство и любов да гради и поддържа трайни партньорства с християни в България и чужбина. През 2003 г. Генка Иванова бе в основата на създаването на фондация „Инициатива съпричастност“, чийто девиз бе познат на десетки хора както в Сливен, така и в околните селища: „Вашата болка – в нашите сърца“. Наименованието на социалното сдружение самата тя обясняваше така: „Съпричастността е не само емоция, да съчувстваш или да съжаляваш някого. Тя е реалната помощ, действието, желанието и волята да помогнеш на човека до теб.“
Със съдействието на партньори като Saltmine Trust, Geneva Globul и Krasif Aid в Сливен бе закупена и реконструирана „Синята къща“ на улица „Макгахан“ 6, където екипът на Генка в делнични и в почивни дни с постоянство и обич предоставяше топлота и подкрепа за социално слаби и болни хора. Дълги години тя беше активен член и поддръжник на сдружение „Жени за Сливен“. В сътрудничество с общинските власти, социалния патронаж и Червения кръст фондацията осъществяваше проекти за социална адаптация, рехабилитационна терапия на деца с увреждания, безплатни логопедични консултации, поддържане на хоспис за възрастни, неуморна работа за поощряване на приемната грижа, проекти за интеграция на младежи в неравностойно положение, оборудване на защитено жилище за уязвими жени, служение в помощни училища и работа в женския затвор в Сливен. „Ние се сблъскваме с мъката и болката зад ъгъла, в съседния вход, улица, квартал. И не е нужно дълго да анализираме и да се взираме в новинарските емисии, за да осъзнаем, че това е част и от нашата собствена съдба – казваше Генка. – Затова нашата мисия е да бъдем много близо до хората. Човек е най-полезен, когато приема нещата лично, когато го заболи.“
Загубата на светла личност като Генка Иванова е болезнена, но ние изповядваме заедно с Божието слово колко „скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите святи люде“ (Пс. 116:15), както и че „нито смърт, нито живот… ще може да ни отлъчи от Божията любов“ (Римл. 8:38-39). Силното присъствие, насърчителната усмивка, спомагателната ръка и най-вече крепката вяра на сестра Генка ще останат дълбоко отпечатани в нашия общностен спомен като семейство от баптистки църкви.
Сестра Генка беше представител на едно поколение от работници, служители и духовни наставници, наистина отдали изцяло живота си, удобството си и всичко, което имаха, в полза на служението на Господа. От такива хора можем само да се учим и да благодарим на Бога, че ги имахме, защото без тях Църквата в България не би била същата. Наистина, за нея думите „Пътя свърших и вярата опазих“ се отнасят с пълна сила.
Принасяме пред Бога благодарност за нейното свидетелство и се молим за утеха на близките ѝ и за нов прилив на духовна вярност и пълна надежда за Християнска баптистка църква „Алетея“!
От настоятелството на Съюза на евангелските баптистки църкви,
Теодор Опренов
Влади Райчинов
