25 фев. 2024 г.

Уилям и Сюзън Мериъм: цената на мисионерското посвещение

В двора на най-старата евангелска църква в Пловдив има две каменни плочи с надписи на английски език. На тях фигурират имената на двама души, твърде малко известни дори сред евангелската общност: Уилям Мериъм и Сюзън Мериъм. Донякъде това е обяснимо. Техният земен път приключва преди 160 години. Но в България поне евангелските християни би трябвало да знаят нещо повече за сем. Мериъм и да ги помнят с необходимата почит. На плочата на Уилям Мериъм пише, че е убит от разбойници на 3 юли 1862 г., край Узунджово, на възраст 32 години. На плочата на Сюзан пише, че е починала на 25 юли 1862 г. във Филипополис (т.е. Пловдив), също на 32-годишна възраст. Това се е случило след преждевременно раждане, изглежда под въздействие на обяснима силна човешка скръб. Кои са тези чужденци и защо са погребани на българска земя?

На плочата на Уилям пише, че е мисионер на ABCFM, а Сюзан е представена като негова съпруга. ABCFM e английската абревиатура на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранни мисии със седалище в град Бостън, познат у нас и като „Американския борд“. Става въпрос за мисия, създадена около 1810-1812 г., с основна подкрепа от конгрегационални (конгрешански) църкви в Америка, но и с участието на други деноминации с реформаторска насоченост: презвитериански и реформирани.

За да добием по-добра представа при какви обстоятелства семейство Мериъм пристига в България, трябва да уточним, че през 1832 г. като представител на същата мисионерска организация на Балканите пристига п-р д-р Илайъс Ригс заедно със съпругата си Марта. Двамата са презвитериани. Около 1838 г. Ригс се запознава с българи от град Смирна и става един от най-ревностните защитници на идеята за системна евангелизаторска работа сред българите. За съжаление, не успява да пристъпи веднага към осъществяване на това намерение. Известно време преди това в Смирна е започнал работа роденият там представител на Британското библейско дружество Бенджамин Баркър. След поредица от проучвания заедно с няколко други мисионери се установява нуждата да се преведе Светото писание на говорим български език.

През 1858 г. Американският борд, Мисионерският съвет на Методистката църква и Британското библейско дружество се споразумяват да работят съвместно, като разпределят формите и териториите на действие, така че да не си пречат. Мисионерите на ABCFM поемат Южна България и София. Създават се мисионерски станции в Одрин, Пловдив, Стара Загора, София и Самоков. Сред най-дейните им мисионери се открояват Джеймс Кларк, Уилям Мериъм, Чарлс Морс, Хенри Хаскел, Теодор Байнгтън. Методистите съсредоточават усилията си в Шумен, Ловеч и Търново, водени от д-р Алберт Лонг. По-късно, през 1971 г., в Цариград излиза от печат преведената от Лонг, Ригс и екип български сътрудници Библия на новобългарски език.

Уилям Мериъм е роден през 1830 г. в Америка. През октомври 1859 г. със съпругата му Сюзън се установяват в Пловдив. В продължение на три години е един от най-активните американски мисионери. Изпраща редовно информация към бюлетина за мисиите по света Missionary Herald. Оставя един безценен Дневник, от който може да се разбере сложната обстановка и трудностите, през които преминават той, колегите му и семействата им в посвещението им за разясняване същността на Евангелието и неговото разпространение в едва пробуждащия се за духовна и национална независимост народ.

Сериозни проблеми за пратениците на Американския борд идват не толкова от турската администрация, колкото от арменското, гръцкото, а по-късно и от българското православно духовенство. Защитниците на униатската кауза за съюз с Рим също виждат в протестантството нежелано явление на Балканите. Освен това около 1837-1838 г. американската икономика изпада в депресия, което се отразява неблагоприятно върху финансовото състояние на мисионерите, което ги принуждава да ограничат разходите си. Не липсват и многобройни, макар и дребни наглед битови проблеми. На 23 октомври 1860 г. Уилям Мериъм пише в дневника си: „Момичето, което ни обслужва, избяга вчера с една нова рокля по напълно необясним начин.“[1]

Въпреки всички тези трудности американските мисионери са убедени, че си струва да платят необходимата цена, за да може българите (които иначе на име се наричат „християни“) да получат сериозна духовна и библейска просвета. В своя Дневник Уилям Мериъм отбелязва впечатление от свое пътуване до Пазарджик: „Разговарях с български свещеник и установих, че е много искрен, но и много невеж човек. Той каза: „Ние се наричаме християни, но не знаем нищо за християнското учение, изцяло сме пасивни и далеч от него. […] Ние, свещениците, не проповядваме по две причини: не знаем как, а когато го правим, хората не ни слушат“.“[2]

Впечатлението, че православното духовенство и дейците на Възраждането в България постоянно се опълчват срещу работата на мисионерите, се оборва от едно съобщение на Уилям Мериъм по повод дейността на пътуващите книжари евангелисти, които разпространяват духовна литература. Мериъм пише конкретно за работата на един такъв книжар от Пловдив, арменец по произход: „Свещениците най-често са благосклонно настроени и това е отваряло пътя на хората към неговата стая в хана. Така той продавал Новия завет и други части от Библията и проповядвал Евангелието“ (из писмо на Уилям Мериъм до сп. Missionary Herald, 1861 г.). Интересни са и съобщенията за връзките на Мериъм и Джеймс Кларк с Йоаким Груев и Стоян Чомаков, включително за взаимни гостувания по домовете им.[3]

Понякога бележките на Уилям Мериъм отразяват в един и същи ден противоречивата обстановка, която предизвиква у него както разочарования, така и надежда за успеха на мисията в България. На 10 ноември 1860 г. например той първо пише: „Нашите посетители тази седмица бяха само тези, които идваха за медицинска помощ или за пари. Няма нито един, който да иска да си купи книга от правата вяра.“ Но малко по-нататък четем следното: „Брат Кларк се завърна заякнал и духовно насърчен за мисионерската дейност сред българите. Той е затвърдил впечатлението си, че цяла България се намира на прага на духовна революция.“[4]

Уилям Мериъм и Сюзън Мериъм влизат в числото на хилядите Христови свидетели по света, загубили живота си по време на служба за Божието царство. Те оставят пример за хора, които приемат цената на мисионерското посвещение и прилагат на дело нелеките думи на Господ Исус: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23).

 

__________
[1] Ив. Илчев и Пл. Митев, Докосвания до Америка (ХІХ – началото на ХХ век), ІІ издание (Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2016), 64 с.
[2] Ф. Шашко, Б. Гринберг и Р. Генов, съставители, Дневник на пътуването на преподобния У. У. Мериам, 7-22 ноември 1861 г., в Американски пътеписи за България ХІХ век (Планета-3, 2001), 47 с.
[3] Илчев и Митев, Докосвания до Америка, 128 с.
[4] Пак там, 177 с.

Similar Posts