Застанете на пътищата и вижте,
и попитайте за древните пътеки –
къде е добрият път, и ходете по него,
и ще намерите покой за душите си.
Йеремия 6:16
Някои от пътищата, по които се придвижваме, са лесни и удобни. Но има пътища, по които не е приятно да се пътува: неравни, криви, тесни, с лоша настилка, с дупки. Естествено, когато тръгваме на път, ние предпочитаме хубавите пътища.
Живеем в иновативни времена. Все повече нови технологии обхващат почти всички области на живота. Повикът на нашето време е към нововъведенията и затова думите на Бога от шеста глава на Йеремия звучат някак старомодно: „Попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него.“
Вместо по магистрали ние се движим по пътеки, които често са тесни, без настилка или застлани с калдъръм. Старите пътища не отговарят на ритъма на съвременния живот. Но нека да видим за какви пътища ни говори Бог.
Често ние определяме живота като „ходене“, като „житейско пътуване“. Когато си служим с думата „път“, в повечето случаи си представяме битуването, стремежите, поривите, нашите желания и действия – дори нашата ценностна система. Например в края на живота си апостол Павел пише: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих. Отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (II Тим. 4:7-8).
На тази основа Библията описва и редица контрасти. Има добри и лоши пътища. Има „прав път“ (Исая 26:7), има и „крив път“ (Ез. 18:25). Има „път на разума“ (Исая 40:14), има и „Каинов път“ (Юда 11 ст.). Има „път на мира“ (Рим. 3:17), има и „плъзгав път“ (Йер. 23:11). Има „път на живота“ (Йер. 21:8), има и „запустял път“ (Соф. 3:6).
Прави се разграничение между „пътя на праведния“ (Исая 26:7) и „пътя на нечестивия“ (Йер. 12:1). Словото ни говори за „пътя на Божиите постановления“ (Исая 26:8), както и за „извратения път“ (Йер. 3:21-22). Има „добър път“ (Йер. 6:16), както и „лош път“ (Исая 65:2). Има „път за спасение“ (Деян. 16:17), има и „път на народите“ (Йер. 10:2).
Кои са добрите пътища
Разбира се, добрите пътища са онези, които се характеризират с благочестие, святост, любов и послушание към Бога, изпълнение на Неговата воля, както тя ни е изявена в Словото. Това са „древните пътеки“ – тези, които Бог поначало е повелил за човека.
Добрият път не е удобната магистрала, а онази тясна пътека, която ще ни отведе до целта на нашето пътуване (а не някъде другаде). Като християни е важно да разпознаваме кой е добрият път. В Притчи 16:25 се казва: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ От друга страна, има и такъв път, който ни води към Бога. Добрият път довежда човека до Божието царство.
„Аз съм пътят и истината, и животът“, категорично заявява Исус. Именно Той е единственият път към Бога. Няма други варианти. „Чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим“, казва апостол Петър (Деян 4:12).
В Едемската градина първите хора избират пътя на непокорството. По същия начин и до ден днешен хората предпочитат да вървят по други пътища, загърбвайки Бога. Божието слово казва: „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път“ (Исая 53:6), а две глави по-нататък ни съветва: „Нека нечестивият остави пътя си“ (55:7). Бог не е спирал да търси човека и да му помага да намери верния път. Дълбоко у всекиго от нас Той е заложил съвестта, която да ни насочва към истината.
Бог говори чрез Своето творение: „От създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение“ (Римл. 1:20). В тази връзка Давид възкликва в Псалом 19:
Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.
Ден на ден казва слово;
и нощ на нощ изявява знание.
Без говорене, без думи,
без да се чуе гласът им,
тяхната вест е излязла по цялата земя
и думите им – до краищата на вселената.
Бог ни е дал Библията, така че чрез Благовестието да можем да вървим по Божия път. Някои хора смятат, че Божието слово съдържа остарели неща и че трябва да се ревизира. Но цялото Писание е боговдъхновено. Цялата Библия – от първата, до последната дума в нея – съдържа Божиите слова. А те са вечни и непроменими, понеже самият Бог е вечен, съвършен и непроменим. Нито една „йота“, нито една точка от Божия закон няма да премине, ни предупреждава Исус (Мат. 5:18).
„Древните пътеки“ от призива на Йеремия не са някакви овехтели пътища. Напротив, те са съвършени, понеже са дело на Онзи, „у Когото няма изменение, нито сянка на промяна“ (Яков 1:17). Както Бог не се променя, така и Словото Му не подлежи на никакви промени. Абсолютно същите текстове, които някога е записал пророк Исая, се четат през вековете в храма и по синагогите. Когато Исус разгръща древните свитъци, в тях са записани автентичните и неподправени думи на Исая. Същите думи четем и ние днес. И това няма да се промени през цялото съществуване на нашата планета.
И щом като Словото на Бога не се променя, следователно и пътят на спасението не може да се промени. „Древните пътеки“ са онзи добър път, който самият Бог е очертал за нашето избавление от греха. Нещо повече, те са единственият верен и вечен път към вечността. Апостол Павел е непоколебим: „Има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус, Който отдаде Себе Си като откуп за всички“ (I Тим. 2:5-6). А апостол Йоан добавя: „Кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“ (I Йоан 1:7). Всеки друг път отклонява от целта.
Какви са другите пътища
Грешен път е всеки наш избор, който ни кара да се уповаваме на нещо друго, освен на Исус. Грешните пътища ни подхлъзват да разчитаме на плътта, а не на благодатта.
Всяка една пътека, която отнема или прибавя нещо към Божията благодат, е крива и грешна. Около нас ще има гласове, според които спасението може да се придобие чрез действия като кръщението, причастието, постенето, спазването на определени дни и ритуали, посещението на църковни служби или пък добрите ни дела. Спасяват ли ни всички тези неща? Колкото и да са ценни и важни, те допринасят ли за нашето изкупление? Не. Те са резултат от спасението. Те са следствия от ходенето по Божия път. Те са естествен плод на нашата вяра.
„Полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта“, ни казва Господ (Йер. 21:8). Той ни дава възможност да вземем решение. И всеки от нас лично избира по кой път да върви. А след като направим своя избор, всички ние трябва да живеем с последиците от него.
Колко е жалко, като четем как Израил многократно избира пътя на смъртта. Колко често Божият народ се отклонява „древните пътеки“ и жъне горчив плод поради това! А когато се покайват и се отвръщат от лошите пътища, Бог всеки път неизменно ги благославя. Същото се отнася и за нашия живот. Бог призовава всеки човек по тази земя, без изключение, да избере Пътя на живота – спасението в Господ Исус Христос. Това е единственият начин да имаме истински, смислен, пълноценен живот на земята и да наследим Божието царство във вечността.
Скъпи сестри, нека девизът ни за новата 2023 година да бъде: „Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си.“
Стесненият път към Царството
Господ Исус казва, че към Божието царство се влиза през „тясна“ порта и че самият път нататък е „стеснен“ (Мат. 7:13-14). За да можем да преминем, ще се наложи да се разтоварим от доста неща.
Преди всичко трябва да оставим нашите грехове. Това означава да се покаем от тях пред Бога и да се помолим Той да ни очисти от всяка неправда. Този товар трябва да остане извън тясната порта на Божия път.
А след като приемем Христовото изкупление и тръгнем по Неговия път, от нас ще се очаква постоянно да оставяме зад гърба си всички други неща, които ни натежават и ни пречат да вървим по пътя: нашите грижи и тревоги, нашите притеснения, недоверието и съмнението ни. Ще се наложи да се освобождаваме също така и от нашите слабости и нашите страсти. И най-вече Бог ни заповядва редовно да се отърсваме от своето его, да се отричаме от своето „аз“, да събличаме и изоставяме плътското си естество.
По този нов път Бог ни призовава да ходим с искреност и истина, с любов и радост, с цялото си сърце и душа – и с постоянство. Във всичко това Той е обещал да ни помага: „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш“ (Исая 48:17). От нас се очаква само да Му се доверим.
Нека с Божия помощ през цялата предстояща година да оправяме пътищата си, за да бъдем благословени и плодоносни християни!
