Седем седмици след Възкресение честваме деня на Петдесетница. Като християни, ние си задаваме въпроси във връзка с този празник. Още в деня, когато се явява възкръснал на учениците си, Господ Исус ги благославя с думите: „Приемете Святия Дух” (Йоан 20:22). А преди да се възнесе в небесата, им заръчва да не напускат Йерусалим, да останат в неразривно общение по между си и да очакват сила и кръщение с Божия Дух: „Ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни” (Деяния 1:5).
Апостолите спазват Неговата заповед и обещанието на Господа се изпълнява. В деня на юдейския празник хаг хаккацир (празник на жътвата), определен като втори голям празник според Закона (Изх. 23:16), пред къщата, където те са събрани, се случва нещо необикновено. Появява се шум от небето като шума на вятър, появяват се огнени сияния над главите на учениците, те започват да говорят спонтанно на чужди езици, които не са изучавали. Но тези езици са познати на някои от чуждестранните гости на празника – юдеи и хора от езически народи, приели юдаизма – от Гърция, Персия, Мала Азия, Северна Африка. Разбираме, че тук става въпрос за предсказаното от Господ Исус кръщение със Светия Дух. С него се ознаменува началото на разпространението на Евангелието между всички народи. Този момент е неповторим в историята като акт на раждане на Новозаветната църква. Свръхестественият начин на проявление на Светия Дух чрез учениците показва особената и неоспорима власт, с която те са натоварени да изпълнят Неговата мисия в света, като свидетели на възкръсналия Христос.
Същевременно евангелист Лука определя това явление като изпълване със Светия Дух: И те всички се изпълниха със Светия Дух (Деяния 2:4).
Нека се опитаме да разберем как това уникално явление, свързано с началото на изключителната мисия на апостолите, се отразява по-нататък в един по-широк аспект на всички повярвали в Исус Христос. Докато апостол Петър проповядва, едно мнозинство от хора преживява нещо, което се описва като „ужилване в сърцето“. Те тревожно задават въпроса: “Какво да правим ?“ Тогава апостолът изрича тези паметни думи:
Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви. И ще приемете дара на Святия Дух (Деяния 2:38).
Какво означава това? „Ужилването” означава пораждане на съзнание за грях и вина поради действието на Светия Дух чрез Словото. Означава съживяване на закърняла съвест. Означава и лъч надежда, че нещо може да се поправи. Означава, че в този момент Светият Дух свежда на мнозина Своя дар на новорождение и първи кълнове на вяра от слушане на Божието Слово. Това, с което апостол Петър предизвиква тези хора, е да дадат израз на искрено покаяние. Да го изявят, като се кръстят чрез вода в името на Исус Христос. Същевременно им говори за приемане на дара на Светия Дух.
„Приемане на дара на Светия Дух” не означава, че на тях ще се случи същото, което се е случило с апостолите на Петдесятница. Това, което апостол Петър обещава на тези, които го слушат с вяра, е дара на Светия Дух, който апостолите вече бяха приели в онази паметна, но невидима за света среща с Господа на Възкресение (Йоан 20:22). Светият Дух е изпълнител и неотменим дар на новорождението, покаянието и кръщението в името на Исус Христос.
Същевременно разбираме, че този дар се дава не за да му се радваме скрито, по незабелязан начин. Напротив, той е дар, предназначен да ни изпълва, да ни води към святост и да ни прави способни да свидетелстваме открито, подобно на учениците на Петдесетница, за възкръсналия Христос. Ние не притежаваме техния изключителен авторитет и власт, но Господ ни ражда от горе, за да ни спаси и за да служим на Неговата слава. Когато това започне да се проявява, можем да твърдим, че е в резултат на кръщение и изпълване на Светия Дух.
В по-късните си поучения апостолите не поставят ударение върху моментно кръщение на Светия Дух, а върху постоянно изпълване с Духа. Кръщението и изпълването със Светия Дух пораждат у нас сили за устояване във вярата и развитие на дарби за служба в Църквата и в света за Божия слава в Исус Христос.
