26 фев. 2024 г.

Светъл спомен за мис Кларк

Радостно и насърчително е, когато си спомним за тези, които са работили усърдно за Божието дело, и са оставили след себе си плодове, които не се забравят. Такъв светъл спомен е животът и делото на мисионерката Елизабет Кларк.

Тя е дъщеря на мисионера Джеймс Кларк. Баща ѝ е геолог по образование. На 27-годишна възраст той пристига като мисионер в България през 1859 годи-на и остава тук до смъртта си – 1916 г. Хората в България толкова много го обикнали, че побългарили името му и започнали да го наричат Яков.

Заслугите на Джеймс Кларк към българския народ са много. Но най-голямата от тях е, че успява да вдъхне у своите деца любов към българите. Неговият син става мисионер в Македония, внукът му поставя началото на българо-американските културни връзки, а Елизабет Кларк създава детските градини в България – едно епохално дело, което няма равно на себе си.

Елизабет Кларк е родена на 1 юни 1868 година в Пловдив. Нейният рожден ден съвпада с празнуването на Деня на детето. По този случай на 1 юни т.г. при паметника на Джеймс Кларк и Елизабет Кларк се събраха представители на Първа евангелска църква и на Сдружението „Елизабет Кларк и Пенка Касабова” и се проведе съвместно възпоменание на делото на Елизабет Кларк.

Получила солидно образование за детска учителка в Америка, тя се завръща в Самоков през 1898 г. и открива първата частна детска градина с 15 деца. Най-върл противник на нейното начинание се явява владиката, който смята, че в детската градина се провежда протестантска  пропаганда.

През 1900 г. мис Кларк се премества в София и с неописуем идеализъм открива своя детска градина в едно немного подходящо помещение на улиците „Неофит Рилски” и „Белчев”. Има 2-3 курсистки, които й помагат до обяд в работата с деца, а след обяд тя ги обучава за детски учителки. Вечерта мис Кларк мете и мие пода, за да е готов за сутрешните занимания. Често няма пари за хляб. Когато леля й идва на гости и вижда тежките условия, при които работи племенницата й, както и нейния голям ентусиазъм и усърдие, тя ѝ дарява значителна сума, с която мис Кларк купува място на ъгъла на улиците  „Белчев” и „Солунска”, близо до изградената вече сграда на Първа евангелска църква. Тогава това е бил краят на града, откъдето започвали нивите и градините на София.

За много кратък срок и по указанията на мис Кларк се издига триетажна сграда, предназначена специално за детска градина, с жилище за мисионерката и за курсистките. Американската детска градина задоволява не само нужди-те на децата и техните учителки, но още в самото начало на  миналия век (1905 г.) се превръща в културен център със своите предимства: парно отопление, голям салон (8 на 9 м), който с помощта на плъзгащи се врати се превръщал в зала с дължина 15 м. Всичко това мис Кларк предоставя безвъзмездно, при условие в сградата да не се пуши и да се плати на чистачката.

Мис Кларк показва далновидност в подготовката на възпитаничките си и в избора на своя заместничка. Това е Пенка Касабова, дъщеря на библейския книжар Миле Касабов, който насочва дъщеря си към педагогическото  училище на мис Кларк. А негов син е поетът Гео Милев. Мис Кларк се постарава Пенка Касабова да получи в Америка образование, каквото самата тя е получила преди години.

Като личност Елизабет Кларк се изявява със своя християнски характер, въплъщаващ християнския морал и ценности. Не се страхува да изповядва веруюто си, принципите си и убежденията си пред когото и да било. За нея най-важното при възпитаването на детето е примерът на родителя, на учителя, на възпитателя. Детето по-лесно запомня и върши това, което вижда да вършат другите, отколкото това, за което само чува как трябва да се върши. Нови знания детето може да получи и когато порасне, но характер се гради сега, а не когато е късно. По-лесно е да се оправят първите стъпки на детето, отколкото да се поправят кривите пътища на възрастните.

Пенка Касабова отбелязва за Елизабет Кларк: „Няма добродетел, която тя  да не притежаваше. Никога не лъже, никога не се огъва пред трудностите, никога не манкира, никога не злослови, никога не се бои да каже истината, колкото и неприятна да е тя.“

Мис Кларк е наградена от Министерството на просветата с орден „Кирил и Методий“ І степен като заслужено признание за нейната дейност и неоценима заслуга за  изграждане на българското предучилищно възпитание. Тя умира на 12 декември 1942 г. Нейните възпитанички създават „Сдружение мис Кларк и Пенка Касабова” и тази година изразиха своята признателност към нея и нейното дело на рождения ѝ ден.

Similar Posts