Стана модерно напоследък да се правят снимки отвисоко на даден обект или природно явление с т.нар. „дронове”. Това са безпилотни летателни апарати, снабдени с камера и управлявани от оператори на земята.
Струва ми се, че в нашето смахнато съвремие имаме голяма нужда да правим снимки на реалността около нас с подобен вид поглед отгоре. Много често ни се представя твърде детайлизирана картина на онова, което ни заобикаля. Но ни липсва цялата обзорна картина. Липсва ни погледът отгоре.
Не ви ли плаши навлизането все повече и повече на необичайни за нашата евангелска вяра въпроси като: „Щом като венчавката е обред, а всяка власт е от Бога, не може ли да живеем само с граждански брак?“ От друга страна: „Защо е необходим гражданският брак, не е ли достатъчно само венчавката пред Бога?“ Или пък: „Какво му е грешното да махна бебето, ако не съм го планирала?“ „Кой трябва да възпитава децата?“ „Те ли трябва да си избират в какво да вярват?“ И така нататък. Накъде върви светът?
Сигурен съм, че ако направим проучване сред евангелската общност у нас, ще получим категоричен отговор, че всичките тези „лошотии“ идват върху ни „от Запада“. Там е упадъкът. Там са виновните. Ние все още държим „правата вяра“. Не сме се поддали на греха.
Но две хиляди години светът е живял по същия начин, по който иска да живее и сега: в невежество и разпуснатост. В древния гръкоримски свят всичките придобивки, за които днешните хора милеят, са били на разположение. Но тогава са се появили апостол Павел със своето Послание до римляните, Йоан Златоуст с нравствените си проповеди, Августин с идеята „за Божия град“ и са развалили цялата идилия. Тогава „трендът“ е тръгнал от Изтока към Запада.
Сега сякаш става обратното. По време на движението на хипитата, семето на свободата на съвестта и морала е посято. Но желаната независимост от робията на Църквата сякаш не е постигната. Резултатът е очевиден. Болестите по полов път са на епидемично ниво. В световен мащаб абортите се измерват с милиони за година. Един от всеки три брака завършват с развод. Милиони деца не се отглеждат от двамата родители. Нараства детската порнография и насилие. Жените не могат да ходят спокойно по улиците. Все повече хора са объркани по отношение на своя пол. Да не говорим за проституцията и трафика на хора, наркотиците, битовата престъпност…
Някои християни мислят, че подобно отстъпление е добро за Църквата, защото след него може да се очаква съживление. Не съм много сигурен в това! Живеем в объркан и нелогичен свят, в който сексът, властта и парите все още доминират. Няма да се върнем в онова патриархално общество, за което четем в Под игото на Иван Вазов. Няма да се появи някой „чорбаджи Марко“, който да накара децата да се кръстят преди вечеря. Това днес би се тълкувало като насилие върху свободата и психиката на детето.
И така, светът сякаш се връща отново „на Изток“, към онази епоха от първи век, когато всичко е било позволено, когато всичко е било възможно.
Какво да прави Църквата в такива объркани времена? Сега тя е изправена пред лицето на лъжлива свобода, която води до робство и вечно осъждение. Истината е една. Поръката към Църквата е една. Тя трябва да прави това, което са правили християните още от първи век: да проповядва Благовестието. Да изгражда общност на обич и истински взаимоотношения. Да предлага ново начало, ново рождение, вечен живот и да се пази от света. Така заръчва Яков: „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачета и вдовици в неволята им и да пази себе си неопетнен от света“ (Яков 1: 27).
Дано Църквата в България да осъзнае времето, в което живее, и така да подрежда приоритетите си, че да не лежи на стари лаври отпреди няколко десетилетия, когато е устоявала на войнстващия атеизъм. Сега времената са други. Сега изкушенията, макар и същите, са облечени с други дрехи.
Сигурно знаете, че думата дрон означава „търтей, безделник“. Нека не се осланяме само на миналото си. Нека не си мислим, че при нас злото ще се забави. То е вече тук! Да бъдем трезви и будни и да стоим твърдо за вярата, която ни е оставил нашият Господ.
