17 ное. 2026 г.

Бог избира слабите, за да посрами силните

Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите. Избра пак Бог немощните на света, да посрами силните. Още и худородните[1] и унищожените избра Бог, и тези, които не са нищо, за да съсипе които са нещо. Да не се похвали пред него ни една плът.
I Коринтяни 1:27-29

Когато Бог реши преди Потопа да погуби человеците и искаше да избави няколко души от тях, той не заповяда на някой княз, който имаше много человеци и войски на свое разположение, да направи ковчега, но на слабия Ной, който измъчваше душата си между нечестивите человеци. Ние с нашата мъдрост щяхме да изберем някой цар, който да може лесно да свърши ковчега, но Бог избра един прост и слаб человек, който с години се мъчи, доде да го свърши.

За някои причини едно време щеше да настане голям глад за няколко години, от който можеха да измрат множество народ и добитък по цели области. За да не измрат всичките, Бог определи един человек, който да промисли какви средства да се употребят за това дело. Кого избра Бог за тази работа? Яков ли, Фараона ли или някой княз? Не. Той избра Йосиф, най-малкият син на Яков – един беден роб, който беше лежал много време в египетски тъмници. Бог избра последният человек, когото ние щяхме да изберем.

Евреите бяха в робство у Египет, ето бяха угнетявани по всякакъв начин. Те извикаха към Бога и Бог реши да ги избави от угнетителите им. Но кого избра той за това важно дело? Един овчар. Бог не избра някой прочут вития[2], който да може изкусно да придума Фараона да пусне израилевите люде и още да убеди людете да тръгнат подир него. Но той избра Мойсей, който не беше „благочестив, нито от вчера, нито от завчера“, но бе „тежкоуст и тежкоезичен“. Неистина, Мойсей беше изучил мъдростта египетска и 40 години преди призванието му от Бога той се помъчи да стори нещо за народа си, като мислеше, че той ще може да го избави. Но Бог не намери за добро тогава да помага на Мойсей и затова го прати в гората да пасе овци за 40 години. След това Мойсей беше много смирен человек и когато Бог го повика и му заповяда да отиде да изведе Израил из Египет, той отговори: „Кой съм аз да ида при Фараона и да изведа синовете израилеви из Египет?“ Той се извиняваше пред Бога, като казваше, че е прост и некрасноречив. Но Бог му заповяда да върви на делото. Да, Бог избави израилевите люде чрез един овчар.

Едно време евреите се биеха с филистимците, между които имаше едри и силни исполини. Евреите много бяха се уплашили и не знаеха какво да правят. Един филистимец на име Голиат излизаше всеки ден да хули и да заплашва израилевите полкове. Но между тези последните нямаше ни един, който да излезе срещу този филистимец. Случи се, че един млад овчар отиде в израилевия стан да посети братята си. Той видя Голиат и чу хулите му. И се реши да излезе да се бие с него. Но братята му и другите войници му се присмиваха. Той отиде при царя, за да му иска позволение да отиде да погуби филистимеца, но и царят се двоуми за способността му. Израилтяните не щяха да изберат онова овчарче, което Бог беше избрал. И така Бог посрами силните – всичките военачалници израилеви и филистимски – чрез слабия Давид и прослави своето си име.

Человеците съгрешиха и изложиха себе си на вечно погубление. Бог от голямата си любов се реши да им прати Спасител. Каква девица избра той, за да роди този Спасител, Синът Божий? Той не избра някоя княгиня или друга някоя богатска дъщеря, според както человеческата мъдрост би очаквала, но избра една сирота, която бе обручена на един дърводелец. Този Спасител дойде в света и почна да върши великото си дело за избавлението на человеците. Той имаше нужда от служители, които да идат по света и да проповядват спасителното му благовестие. За това важно дело той не избра нито държавни мъже, нито военачалници, нито учени и прочути философи, но избра прости рибари. Чрез такива человеци той избра да победи света.

Без да привеждаме повече фактове върху този предмет, ще кажем, че Бог е извършвал и извършва важни дела въобще чрез слаби средства. И по този начин е посрамявал силните и горделивите. Това е било и бива тъй особно в разпространението на Царството Божие.

Наистина Бог е употребявал в службата си и някои силни мъже. Някои от главните разпространители на Царството Христово са били доста учени и мъдри человеци. Никой не отказва, че апостол Павел е бил един от най-учените и най-способните евреи на онова време. Но Бог не е пращал такива человеци на службата си, преди да ги направи слаби – т.е. преди да ги смири и да ги направи да усещат, че те без неговата помощ не могат да извършат никое важно и добро дело. Мойсей беше учен и способен мъж, който желаеше да избави народа си, но Бог не го прати на това важно дело, преди да го направи да усеща, че е слаб и че от само-себе си не може да стори нищо за Израил. Павел беше човек учен и даровит, но Бог го прати да проповядва едва след като го направи да разбере, че светската мъдрост е безумство пред Бога. Тъй е бивало и с други, чрез които Бог е избирал да извърши важни дела.

Причината защо Бог действува по пози начин се излага явно е гореспоменатия стих: „За да не се похвали пред него ни една плът.“ Человеческото сърце е разтленно[3] и е готово да притежава за себе си славата на всяко знаменито дело. Человек е наклонен да забравя Бога и да хвали себе си. Щом някой извърши нещо знаменито, человеците почнуват да му отдават най-високи похвали. Такова поведение е обезчестително за Бога и вредително за человеците, които по този начин могат лесно да забравят Бога и тъй да погинат. И затова Бог, за да предпази человеците от такива заблуждения и зли следствия, употреблява слаби оръдия, чрез които да извършва великите дела между человеците. Или ако някога употреблява силни оръдия, той първо ги смирява.

От това, що сме казали, можем да научим един доста важен практически урок. Ако искаме да извършим нещо за напредъка на Царството Божие, ние трябва да се смиряваме и да чувствуваме слабостите си. Павел казва, че беше силен тогава, когато усещаше слабостта си.


 

[1] Без знатен произход.

[2] Оратор.

[3] Тленно, плътско.

Similar Posts