Епохата е V век пр. Хр., а мястото – град Суса. Денят е избран, заповедта е издадена. Съдбата на евреите е определена. Те трябва да бъдат унищожени. Обаче Бог има друг план. Определил е верни хора, които ще изпълнят волята Му.
Главни герои в тази позната от Библията история са двама братовчеди: Мардохей и Естир. Водени и закриляни от Бога, те спасяват от гибел своите сънародници, евреите.
Двадесет и пет века по-късно, през Втората световна война, отново съществува план за пълното изтребление на Божия народ. Създадени са концентрационни лагери, в които ще загинат шест милиона евреи, от които 1,5 милиона деца. Една група от около 50 хиляди евреи, български поданици, обаче ще бъдат спасени.
Годината е 1943-та. Положението в България е напрегнато. Българските евреи предусещат какво ги очаква. Страхът нараства с всеки изминал ден. Правителството вече е наложило Закона за защита на нацията. Според този закон евреите могат да бъдат изселвани, изпращани в трудови лагери и лишавани от имущество. Ние все пак по това време сме съюзник на Германия. И Хитлер разпорежда българските евреи да бъдат екстрадирани от страната.
Списъците са подготвени, датите са определени, а влаковите композиции – осигурени. Хората трябвало да бъдат изпратени в лагера „Треблинка“ в Полша: с шлепове по река Дунав и после с влакове. За този лагер се знае, че там е нямало спални помещения. От вагоните лагерниците директно са били вкарвани в газови камери и унищожавани. Такава е съдбата на повече от единадесет хиляди евреи от Егейска и Вардарска Македония, на които не е било дадено българско поданство.
Всичко за транспортирането на евреите е готово. Планът трябва да се осъществи на девети срещу десети март, но част от будната интелигенция в Кюстендил узнава за него. Изпращат делегация до София и уведомяват заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, както и духовници от Българската православна църква. Пред Народното събрание е представено писмо в защита на евреите. Решава се то да бъде предадено на цар Борис III, който да реши съдбата на българските евреи. Под натиска на защитниците, царят отменя заповедта за екстрадиране.
В моя роден град, Бургас, също са били подготвени такива списъци. Те все още се пазят в архива на града. Много видни общественици (сред които и кметът Пръвчев) се подписват в защита на евреите. Когато става известно, че са спасени от лагерите на смъртта, бургаските евреи се събират в синагогата и празнуват, макар и тихо, своето избавление.
Ако днес отидете на ул. „Митрополит Симеон“ №24 в Бургас, ще видите плоча от черен гранит, с надписи на български и английски език. Това е благодарствен текст към българския народ във връзка със спасяването на евреите. Тази плоча всяко лято се посещава и снима от израелски туристи.
Има ли връзка между избавлението на евреите от времето на Естир и оцеляването на българските евреи в родния ми град? За мен има! Помня, че като малка, на едно наше семейно новогодишно празненство играх ролята на Естир. Оттогава насам съм някак съпричастна към съдбата на този народ и всеки път, когато препрочитам тази история в Библията, преживявам отново драмата на неговото избавление.
Ето затова за мен е толкова важно, че точно в Бургас е монтирана въпросната възпоменателна плоча. Ние, българите, също сме изиграли важна роля за спасение на евреите! Когато чета гравираните благодарствени думи, ми се струва, че сякаш са отправени и към мен!
Някъде писателят К. С. Луис казва: „Всичко, което не е вечно, е завинаги остаряло.“ Тези два епизода от историята на евреите са постоянно свежи в паметта ми и са все така актуални. Мисля си, вероятно защото зад тях стои вечният Бог.
