24 юли 2024 г.

Мироносният цар

Живот изобилен блика! Природата се пробужда в нечувствуваема и неизмерима стихия. По бърдата са лазнали безброй стада. Овчарят сладко свири с кавала. Въздухът е пропит с пролетен аромат. Всичко е тъй мило, тъй пленително, омайно.

Дружини многобройно от разни кътища на света, с неописуема радост и възхита са се напътили към Йерусалим, люлката на народната слава и гордост! Голям празник предстои: Пасха! Възпоменова се освобождение на един народ от чужд гнет, от чужда власт. Славен ден! Сбор велик!

Една от радостно напътилите се дружини е особено мила. Дружно, в сладки разговори, те вървят с особни сърдечни и душевни ламтежи. Посред тази дружина е мироносният Цар, Исус. Той е възседнал на ослица, образ на мир и разбирателство според еврейските и пророческите разбирания. Дружината се изкачва до Витания и се наклонява към Йерусалим. Ето появата на великия град с храмовите позлатени сводове и красните палати, издигащи се тъй гордо във висините. Колкото градът изглежда чаровен, толкоз и дружинката е въодушевена с добри намерения.

Но по лицето на нежния учител, лекар и спасител се чете печал. Не, нещо повече! Сълзи рони Той пред тази величава и тържествена гледка и мълви: „Да бе знаял ти поне в този твой ден това, което е за мира ти! Но сега вече се скри от твоите очи. Защото ще дойдат върху теб дни и твоите неприятели ще направят окоп около теб и ще те обсадят и отвсякъде ще те отеснят и съсипят тебе и чадата ти в тебе и няма да   оставят в тебе камък на камък, защото не си разумял времето на посещението си.“

Оправдана бе тъгата на Исус, защото общият настрой на йерусалимските жители бе небрежност, студенина и хладнокръвие към редкия благоприятен и благовременен случай за обнова, духовно издигане и спасение. Тъгуваше Той заради катадневната трагедия в изгубени, презрени и пропуснати случаи! […]

– Младежо, ти който храбро си се борил с лошите навици и си упазил достойно дадените заповеди, искаш ли нещо по-добро, за да бъдеш съвършен? – казва Исус на богат управител.

– Да, учителю, искам, силно желая съвършен да бъда.

– Добре, тогава продай имота си, раздай го на сиромасите и ела та ме последвай.

Младежът навежда глава, обръща гръб и с душевна тъга си отива.

Пропуснат случай да бъде честит с раздаване на имота си и да бъде ученик на Исус! Отива си със съкрушителната тежест на имота.

Уви, Йерусалим не прие предлаганите му блага. Отхвърли Началника на общественото щастие, мир и честита бъднина. Отхвърли Го, но печалта и народното разорение в изгарянето на града в следствие от лоши нрави не можа да избегне. Камък на камък от величавия храм, славните палати и красиви обществени сгради не остана. Плен и пожар помете нерадивите, безчувствени граждани, които се надсмяха и дори опитаха да презрат и убият началника на живота.

Моли ги Той. Каза им нежно – осъзнайте се!

Но те пропуснаха случая.

Празникът Връбница ти казва: Приеми Исус за свой цар и спасител. Приеми Го! Той ще ти даде мир душевен – личен и обществен. Той е цар на правдата. Предлага Себе Си за водач в правдиви постъпки, в свят живот, в себеотрицание, в любов и в народно щастие. Предлага любовта си, водителството си, съветите си. Рядък и тържествен случай! Приеми Го!

Similar Posts