Тази година на 31 октомври отбелязахме 500 години от Реформацията – велико и грандиозно събитие, започнало като обикновена изява на мнение на един германски монах, но прераснало в световно движение, оказващо до ден днешен влияние по целия свят.
Мартин Лутер не е бил просто монах, а преподавател по богословие в университета в град Витенберг. Като такъв той успява да достигне с идеите си своите ученици и колеги, които впоследствие продължават делото на Реформацията, и то не със силата на меча, а със силата на словото – изречено и писано. Веднъж написани, тези идеи успяват мълниеносно да се разпространят из тогавашния западен европейски свят и да го просветят с божествените истини.
Кой обаче е преломният момент в живота на самия Мартин Лутер?
Някои смятат, че това е посещението му в Рим, където става свидетел на падението на тогавашния църковен клир, а събирачът на индулгенции Йохан Тетцел просто отприщва бутилката с недоволството. Разбира се, нещата не са прости. За мен лично преломният момент в живота на Лутер е, когато той се среща с Божието слово – Библията – и започва да я изучава.
Тя го довежда до истинска промяна и проглеждане в духовните истини. Именно Библията просвещава сърцето му с вечната и нетленна светлина на Божието откровение и присъствие. Привлечен веднъж от тази светлина, Лутер вече не може да я задържи в себе си. Оттам нататък, както се казва, всичко е история…
В своето Второ послание апостол Петър пише:
Пророческото слово става още по-достоверно за нас.
И вие добре правите, че внимавате в него като в светило,
което свети в тъмно място,
докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви.
II Петър 1:19
Малко преди това апостол Петър говори за свидетелството, което той, Йоан и Яков са получили на планината на Преображението, където виждат нетленната слава на Господ Исус със своите тленни очи. Това свидетелство е в подкрепа на вече записаните пророчества в Писанията за идването на Христос.
Затова, когато си мислим за Библията, би било добре да помним, че тя не е просто някакъв запис на размисли и преживявания. Тя е нещо много повече, което изисква внимание от наша страна – пророческо слово, светило, което свети в тъмно място и което грее до настъпването на вечния Ден, когато всички повярвали в Агнеца ще се съберат заедно и именно Той ще бъде техен Пастир.
Ние, хората от ХХІ век, не сме свидетели както Петър, Яков, Йоан и другите ученици на физическото идване на Господ Исус в света. Както не са били свидетели в този смисъл и реформаторите. Но записаното слово, което е вдъхновено от Светия Дух, може също така силно да увери сърцата ни в идването на Месията. Чрез Него можем да получим истинска надежда, светлина и живот. Среща с писаното Божие слово може да ни доведе до срещата с истинското Божие Слово – Господ Исус Христос. Така ние ще познаем триединния и пресвят Бог – Отец, Син и Свети Дух – и ще намерим пълния смисъл на нашия живот в Него! Също както са го намерили не само първите реформатори, но и много други преди тях и след тях. И техният променен живот се е превърнал в свидетелство за реалността на Бога.
Нека през този месец, когато все още живеем с честването на 500-годишнината на Реформацията, а също и отбелязваме Деня на народните будители и Деня на Библията, да помним, че повечето от реформаторите и будителите са били хора, жадуващи за промяна, а много от тях са били и хора на писаното слово. Също както Лутер е бил и двете, но човек не на кое да е писано слово и не копнеещ за каква да е промяна, а просветен от непреходната светлина на Божието слово и копнеещ за истинска духовна промяна.
Когато тези две се срещнат – останалото е история.
