След новогодишната нощ и въпреки пандемията с Ковид-19, празничното настроение се запазва и се пренася към друг голям християнски празник, трайно навлязъл в нашия календар: Богоявление. Какво празнуваме всъщност? Какво означава „богоявление“? Защо се хвърлят кръстове във вода, защо млади мъже играят „хоро“ в полутрезво състояние? И какво се извършва с бойните знамена: водосвет или освещаване? Хората дават различни отговори на тези въпроси в зависимост от общата си култура и религиозната си принадлежност.
Всъщност този празник е един от многото примери на наслояване на езически обичаи (т.нар. „Водици“), древнохристиянски празници (теофания или „богоявление“) и военни ритуали от Средновековието. Полезно би било да се опитаме да разплетем кълбото от идеи и ритуали с цел нашата любов да бъде „изобилно просветена и проницателна във всичко“, за да изпитваме нещата, които се различават (Фил. 1:9-10).
Започваме с водещия християнски мотив в празника Богоявление. Неговото честване датира още от ранната църква. Доц. д-р Венцислав Каравълчев пише: „В Апостолски постановления намираме свидетелства, които косвено посочват това. Всъщност, в първите векове Църквата е чествала празника на Божиите явявания – Теофанѝя или Епифанѝя.“[1] Днес единствено в Арменската църква е запазена древната традиция да се чества Рождество Христово (което по своята същност е форма на теофания, изявяване на Бога), едновременно с кръщението на Христос в река Йордан (където се изявява цялата Света Троица: гласът от небето на Бог Отец, Божият Син, който се кръщава, и Светият Дух, който слиза на Него под формата на гълъб (Мат. 3:16-17).
До началото на IV в. празникът Богоявление е отразявал едновременно и рождението на Спасителя, и Неговото кръщение. Разделянето на двата празника е постепенен процес и става в средата четвъртото столетие, като „Изтокът дава на Запада Богоявление, а Западът дава на Изтока Рождество Христово“[2].
Много са причините защо точно 25 декември е избрана като дата за Рождество Христово, но те не са обект на тази статия. Факт е обаче, че ранните отци на Църквата постепенно и целенасочено утвърждават тази дата към края на IV и началото на V век. Св. Григорий Богослов въвежда празника през 379 г. в Константинопол, св. Василий Велики – в Кападокия, а св. Йоан Златоуст – в Антиохия.
Връзката на празника Богоявление с военните ритуали може да се проследи до времето на Първото българско царство. На 19 август 917 г. цар Симеон заповядва се извърши водосвет над знамената непосредствено преди битката при р. Ахелой. По думите на известния военен историк полк. Петко Йотов този акт на цар Симеон има не само духовно значение, но и цели обединяването на прабългарската и славянската част на армията, които до този момент лагеруват отделно, движат се отделно и т.н.[3]
Важно е да отбележим, че терминът „освещаване“ на бойното знаме има по-различен смисъл. Това е еднократно действие при тържественото връчване на бойното знаме на частта или подразделението. Водосвет на знамената и войската, от друга страна, се прави многократно, и то не само на 6 януари. Духовното значение на този ритуал е молитва за Божията закрила, благословение и освещаване на войниците, снаряжението и бойната техника. Като пример за това може да се посочи служението на протойерей Константин Татаринцев, главен военен свещеник на Въздушнокосмическите войски на Руската федерация,[4] който редовно извършва водосвет на пилотите и самолетите преди важна мисия. Този пример ясно разкрива потребността на военнослужещите и днес от вяра и духовност, особено в критичен момент.
Богоявленският ритуал с водосвет на бойните знамена и литийно шествие се спазва по време на Второто българско царство. След Освобождението той е възстановен от първия министър на войната в Княжество България генерал Пьотр Паренсов и остава военно-църковна традиция и до днес (с прекъсване от 1946 до 1991 г.).
Защо обаче се хвърля кръст в река или водоем? Защо млади мъже се къпят във водата в надпревара да хванат кръста? Какво е духовното значение на това действие и има ли и друго, нехристиянско влияние?
Богоявление „съвпада“ и с друг древен обичай, датиращ още от времето на траките, а по-късно възприет и от славяните – празникът Водици. Той е свързан с пантеистичните вярвания на траки и славяни, които обожествявали природата и природните сили. Култът към водата е само един пример за това. В навечерието на Водици „се нарича мълчана вода“ с изговаряне на различни заклинания, а на 6 януари са „мъжки водици“ – тогава младите мъже се къпят в студените води на реката като символ на мъжественост. На 7 януари са „женски водици“ – тогава млади, неомъжени жени (и бебета до една годинка) също се окъпват в реката с пожелания за плодовитост и женска сила. В Славянская мифология: энциклопедический словарь (2002 г.), в статията „къпане“ пише: „Къпането е действие, имащо в славянската обредност преди всичко пречистващо значение. Тъй като един от основните източници на здраве се смята водата, то различните видове измивания, къпания, пръскания и прочие процедури заемат огромно място в обредността по време на календарните и семейните празници.“
Хвърлянето на кръст е православен обичай, който изразява очистването на водата. Освен при славянските народи хвърлянето на богоявленски кръст може да се види и при гърци и румънци.
Очевидно древнохристиянският празник Богоявление, на който първоначално са се чествали раждането и кръщаването на Исус Христос, с времето се е примесил в народната памет с езическия обичай „Водици“. Така днес имаме типичен пример на многопластов синкретизъм, изразен в различните ритуали на Богоявление.
Какво да бъде отношението на искрено вярващия Христов последовател независимо от конкретната си принадлежност? Вместо да осъждаме другите – било тези, които спазват богоявленските ритуали, било онези, които ги отхвърлят – е добре да си припомним думите на ап. Павел, написани по друг повод, но напълно приложими и тук: „Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази… Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява“ (Рим. 14:5-6,22)
Богоявление – какво всъщност празнуваме? Нека читателят сам пред своята съвест и пред Бога даде отговор на този въпрос.
Илюстрация:
Битката при Ахелой, худ. Васил Горанов
(източник: conservative.bg)
______________
[1] Венцислав Каравълчев, Богоявление през вековете (www.dveri.bg).
[2] Адриан Александров, Църковен вестник (бр. 2/2005 г.).
[3] Петко Йотов (Агенция Фокус, 06.01.2008 г.).
[4] Познат на българската общественост поради участията си в Международните православни консултации на военните свещеници, проведени в Троянския манастир (2017 г.) и в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (2019 г.), организирани от Сдружение „Св. Георги Победоносец“ съвместно с Богословския факултет към СУ. Б.а.
