Сигурно си спомняте, че през изминалата 2020 г. отбелязахме 150 години от установяването на Българската екзархия. След четиридесет години с борби за тази цел, през 1870 г. великият везир на Османската империя Али паша признава правото на българите на независима църква, отделна от Цариградската патриаршия. Султан Абдул Азис издава ферман, с който се установява Българската екзархия. Най-после българите имат своя църква, която да обозначава тяхната идентичност. Не само това, но и чрез този ферман Екзархията е призната за официален представител на българската народност в пределите на Османската империя. Всичко това се случва, защото българите са имали ясна цел и са искали да я постигнат: да имат своя църква с проповеди на български език и да бъдат народ, видим в Империята.
В нашето интернет съвремие да бъдеш видим не е много лесно. Има толкова много желаещи да бъдат забелязани. Да не говорим, че около световната пандемия църквата бе „принудена“ не само да спре богослуженията си на някои места, но и да ги излъчва само по интернет. Така сякаш тя „се скри“ от погледите на хората. Много камбани спряха да бият, вярващи си стояха по домовете, а амвони останаха празни. Поради това някои евангелски събратя се притесниха, че тя, църквата, ще стане невидима. Други се върнаха до времето на комунизма, когато хората са се криели, за да провеждат нелегални богослужения.
Но „град, поставен на хълм, не може да се укрие“ (Мат. 5:14), подчертава Исус. Статистиката показва, че по време на преките излъчвания на служби онлайн се забелязва ръст на хората, които посещават църковните интернет страници и проследяват богослуженията. А това е съвсем естествено. Когато си сам пред компютъра, когато никой не те гледа, когато търсиш отговори на трудни въпроси, възможността да намериш слово за Исус е напълно реална. Тогава се питаме: Дали пък това не е нова възможност да бъдем „видими“, макар и виртуално? Дали и излъчването на служби през Интернет също не би могло да изявява Господ Исус Христос? Дали не би трябвало постоянно да се борим да Го изявяваме по всякакъв възможен начин?
След като се установява Българската екзархия, през 1871 г. се свиква и първият църковно-народен събор[1], на който се приема устав. Той се изготвя в продължение на десет месеца и поставя основополагащата доктрина на Екзархията: съборността на църквата. Тя няма да се управлява еднолично и деспотично. Ще има събор (синод), който да движи църковните духовни дела. За съжаление, на този събор по различни причини не се избира български екзарх.
През настъпващата година и ние ще избираме. Ще избираме управници на нашата татковина. Ще се лутаме пред невъзможността да намерим мъдри и уравновесени държавници. Може би подобно на Диоген Синопски ще казваме с факла в ръка: „Търся нормален човек.“
Но едно нещо ми се ще да не пропуснем. Да не спираме да избираме Исус. Да не спираме да проповядваме за Него. Ние сме „светлина пред хората“ (Мат. 5:16) дори и в интернет пространството. Христос знае как да се докосва до хората, а ние сме убедени, че църквата се съгражда от Него „и портите на ада няма да ѝ надделеят“ (Мат. 16:18).
Затова нека сме спокойни. Нашият Господ е жив и делата Му не са спрели сред творението. Той няма да престане да обича Своя свят. Няма да спре да се грижи за него. Няма да спре да спасява грешници. Няма да се измени и да стане неверен към нас. При каквито и да е обстоятелства, Той ще бъде видим, а Неговата църква – побеждаваща.
Честита нова 2021 година! През нея ще отбележим и 150-годишнината от първата „протестантска“ Библия, отпечатана в Цариград на съвременен български език. Гласът на Христовото евангелие, проповедта на Църквата, не може да бъдат заглушени. Нека не се страхуваме да вярваме тези истини на Словото. Ние сме „светлина пред хората“!
Божии благословения и здрава следваща година!
Илюстрация:
Град на хълм, худ. Кейтлин Амбъри (източник: caitlinambery.com)
[1] През 2021 г. ще отбележим 150 години и от това събитие. Б.а.
