Съгласно основния устав на Българските евангелски църкви[1], изискващ Бюрото на тези църкви да прави обиколки из тях за проучване на нуждите им, за проповядване, поощрение и насърчение, и като под-председател на Бюрото, направих обиколки и посетих следните евангелски църкви и общества: Татар Пазарджик и селата му Сарая и Абдуларе (дн. Априлци); Станимака (дн. Асеновград), Хасково и селата Гарваново и Меричлери; Стара Загора и Нова Загора.
Желая да споделя част от впечатленията, добити от тия места с четците на в. Зорница. Това мисля, че ще бъде интересно за ония, които имат присърце успеха на царството Христово в нашето отечество.
Изобщо аз се върнах много насърчен от тая ми обиколка. Навсякъде констатирах отзивчивостта и готовността на българската душа да слуша евангелски речи. Личи, че войната е направила голям преврат всред народа. Наболялата душа на българина се е наситила на демагогствата, авантюрите и грубия материализъм на разни водачи и оратори, които преди войната сновяха из градовете и селата и настройваха народа към безумно воюване…
Във всички посетени места държах проповеди, които бяха добре посетени и изслушани. Ала най-много останах във възторг от радушността, с която Абдуларци и Меричлерци ме посрещнаха и изслушаха. Ако и непредизвестени за отиването ми между тях, при църковния звон, вечерта на 14 февруари, понеделник, Абдуларци масово напълниха красивото им църковно здание, жадни да слушат думите на живота. Как громко и мелодично пяха те свещените песни нея вечер! В друга евангелска църква аз не съм слушал такова хубаво пеене. Мисля, че по църковно пеене Абдуларци държат първо място. Направи ми силно впечатление, че младите ярко изпъкват в дейността на евангелската църква тук.
Евангелието е изиграло бляскаво своята възродителна роля в с. Абдуларе. Преди тридесет години в селото са се вършили ужасни убийства и кражби. А днес нито името не се чува на тия престъпления там. Съседните села, знаейки, че бостаните им не са сигурни от обир у тях, дохождат и засаждат с лубеници нивите си, намиращи се в непосредствено съседство с тия на с. Абдуларе, уверени, че бостаните им ще останат непокътнати. Каква изрядна реклама е това за обновителното влияние на Исус Христовото евангелие…
Една голяма нужда се чувства в църквите, които посетих. Те викат за водачи, за пастири. Евангелските църкви в Татар Пазарджик, Абдуларе, Меричлери, Станимака, Стара Загора и Нова Загора са овдовели и търсят добри и разумни наставници. Пастирският и проповедническият въпрос е много болезнен в нашите евангелски църкви. Нови полета за евангелска работа се отварят, ала числото на пастирите наместо да се увеличава, намалява. Към пастирския въпрос трябва да приковат вниманието си нашите евангелски църкви, Българското евангелско благотворително дружество и Евангелската американска мисия. Те трябва да му дадат едно разумно и задоволително решение.
[1] Български евангелски църкви или Съюз на евангелските църкви в България е името на Съюза на евангелските съборни църкви в България от 1888 до 1949 г.
На снимката: Меричлери днес (източник: xnews.bg).
