На 1 януари 2023 г. се навършват 250 години от първото публично представяне на евангелския химн Amazing Grace („Изумителна благодат“). Текстът и мелодията на тази песен са може би едно от най-разпознаваемите музикални произведения не само в протестантските среди, а и изобщо по лицето на земята.
Песента е съчинена от англиканския проповедник Джон Нютън най-вероятно през декември 1772 г. А според Стив Търнър, дългогодишен изследовател на живота и творчеството на Нютън, първото ѝ представяне пред широката общественост е било на 1 януари 1773 г. Това е станало в английското градче Олни, на около стотина километра северозападно от Лондон.
Популярността на химна не идва мигновено. Първоначално се пее в съвсем ограничени кръгове на територията на Южна Англия. След време някой я пренася в Новия свят и скоро църкви от най-различни деноминации я включват в неделния репертоар. През XIX век все повече се среща на масови съживителни събрания и в службите на афроамерикански църковни общности. А с настъпването на XX век песента вече е неразделна част от протестантските песнарки.
Впоследствие, с въвеждането на радиото, Amazing Grace бързо се превръща в познат и обичан от всички, но и все по-комерсиален продукт. Разбира се, това става най-вече с гласовете на Махалия Джаксън (след 1947 г.) и Джуди Колинс (след 1970 г.).
Вероятно мнозина асоциират Amazing Grace с изпълнение на шотландски гайди. Като че ли характерният за такова изпълнение звук до такава степен се е наложил в общественото съзнание, че вече се възприема като многовековна традиция. В действителност обаче тази практика води началото си от 1972 г., когато шотландският кралски гвардейски оркестър прави звукозапис и тази аудио версия се задържа високо в музикалната класация на сп. Билборд в продължение на осем седмици.
Днес химнът е навлязъл дълбоко във всякакви области на живота в Западния свят: от църковни служби и оркестрови постановки до граждански тържества; от сватби и кръщенета до погребални церемонии; от музикални конкурси до посрещане на войскови части след мисия. Далеч преди края на XX век Amazing Grace вече се е превърнал в може би най-въздействащия и разпознаваем химн на планетата. Когато избухваме в преклонение и благоговение пред Създателя, пеем Amazing Grace. Когато преминаваме през трагедия или мрачна долина, пеем Amazing Grace. Когато сякаш сме изгубили всякаква надежда, отново инстинктивно запяваме Amazing Grace.
Връзката с Давид
Посланието на песента е с особена дълбочина и има силата да пресече из основи всяко човешко самочувствие, да проникне дълбоко до нашето най-уязвимо и вътрешно „аз“, да промени гледната ни точка за нашето положение и нашето състояние. Текстът е съчинен от Джон Нютън най-вероятно като илюстрация към негова новогодишна проповед, изнесена в самия край на 1772 г.
Темата на въпросната беседа върху известната молитва на цар Давид, записана в I Летописи 17:16-17: „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че си ме довел до това положение? Но даже и това беше малко пред очите Ти, Боже. А Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си и благосклонно си погледнал към мене като към човек от висока степен, Господи Боже.“
В началото на тази 17 глава Давид споделя пред пророк Натан копнежа си да построи изящен и устойчив дом за Господа: „Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет стои под завеси.“ В отговор Натан поощрява царя да осъществи мечтата си. Но още същата вечер в среднощно видение Бог се явява пред пророка и му дава друго известие. Самият Давид няма да има възможност да построи Господния храм, понеже му е отредена различна роля в плановете на Бога. Но тази привилегия ще се падне на неговия наследник (вж. 4-14 ст.).
Молитвата на Давид от 16-17 стихове (и до края на главата) е в отклик именно на това пророческо слово: „Кой съм аз… че си ме довел до това положение?“ Царят ясно съзнава колко недостоен и недостатъчен е като личност, като родител, като управител. С тежкото си минало като убиец и прелюбодеец той помни до мозъка на костите си, че по никакъв начин не заслужава да бъде „човек от висока степен“. Единствената причина да бъде на тази позиция се дължи изцяло на милостта и прошката на неговия Господ. А сега, чрез думите на пророка, Бог му дава паметно обещание: да разпростре Своята благодат и върху потомците на Давид. Обещание, което един ден ще се изпълни пълноценно и окончателно в Христос.
Роб, робовладелец, аболюционист
Вдъхновен и смирен от този разказ, англиканският пастир пише текста на Amazing Grace като илюстрация към своята проповед. Впрочем, първоначалното заглавие на поемата е съвсем различно: „Обзорът и ожиданието на вярата“. В новогодишното си обръщение Нютън отправя поглед назад към преживените трудности през изминалата година („обзор“) и напред към благодатното присъствие на Бога през предстоящата („ожидание“).
Самият той, според неговия биограф Търнър, се е обърнал към Христос няколко десетилетия по-рано – през 1748 г., когато попада в ужасяваща средиземноморска буря. По онова време Нютън е трупал състояние от търговия с роби от Африка (след като самият той за кратко също е бил поробен от някаква западноафриканска принцеса). Макар и едва 22-годишен, той става капитан на няколко робовладелски кораба. Но при едно пътуване морската стихия едва не отнема живота му и Джон преживява лична среща с Христос. В бурята той коленичи пред Бога и произнася гореща молитва за нов и осветен живот.
Малко след това поради заболяване Нютън официално се отказва от търговията с хора, поема амвона на неголяма църква в град Олни и дори става активен аболюционист. През последните десетилетия на XVIII и началото на XIX век англиканският духовник вдъхновява своя ученик във вярата Уилям Уилбърфорс да се бори в Английския парламент за премахване на робството. Успехът идва на 23 февруари 1807 г., броени месеци пред кончината на 82-годишния Джон Нютън, когато след десетчасов дебат парламентът приема т.нар. Закон за отмяна на търговията с роби с огромно мнозинство (283:16 гласа). Месец по-късно короната ратифицира документа.
Мелодия за черни… клавиши
Повече от сигурно е, че първоначалната мелодия на Amazing Grace не е била тази, която познаваме днес. По онова време се е използвала популярна лирическа метрика, въз основа на която различни текстове е можело да се насложат на едни и същи мелодии. Музикалните изследователи са установили няколко възможни акомпанимента за този текст, но никой от тях не е оцелял във времето.
Настоящата мелодия се среща за пръв път едва през 1829 г. под наименованието „Нова Британия“. Тя е базирана на т.нар. петтонална (или пентатонична) гама и затова може да се изсвири единствено на черните клавиши на пианото. Символично или не, този факт придава на мелодията специфичен привкус, вероятно допринесъл за широкото ѝ възприемане.
Традиционно Amazing Grace се установява сред афроамериканските църкви като черен госпъл химн, а за масовото му популяризиране през XX век със сигурност допринасят изпълнители като Махалия Джаксън, Арета Франклин, Джеси Норман, Йоланда Адамс, Уитни Фипс и други. Подобно развитие може да звучи парадоксално предвид факта, че текстът е дело на бял англикански свещенослужител, при това бивш търговец на обезправени чернокожи роби. Ала може би именно тук се корени и дълбокото ѝ обаяние и въздействие – когато тъкмо такъв човек опише в проникновена поезия собственото си драматично обръщение от изгубен грешник към изкупен светия („Изгубен бях, намерен съм. / Бях сляп, но виждам днес“), а историята обвърже неговата изповед с популярна сред чернокожите мелодия, която нищо чудно да е звучала в утробите на робовладелческите кораби през Атлантическия океан!
В тази връзка изпълнителят Уитни Фипс възкликва: „Убеден съм, че Бог е замислил тази песен да бъде написана точно по такъв начин, за да може всички християни, независимо дали сме черни или бели, да помним… че сме свързани чрез удивителната благодат на Бога.“
Едва ли самият Нютън би възразил. Според собствения му дневник той съчинява стиховете след едно от обичайните си сутрешни размишления върху Божието слово. Тази духовна практика е толкова естествен навик за него, че след поредния библейски прочит и молитвено съзерцание той редовно е хващал перото и прилежно е описвал както своите грехове, така и Божиите милости; както своите изповеди, така и Божиите прошки; както своите покаяния, така и Божиите обещания.
На 1 януари 1773 г. в дневника на Джон Нютън фигурират следните думи: „Вече карам 49-та година от моя живот. Може да се очаква след още някоя и друга година да бъда отведен на онова място, откъдето няма връщане… Моля се Твоята благодат да ме поддържа в ожидание, докато не настъпи отреденият ми час!“
