Искам да започна със стих от Словото: „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце“ (Йез. 36:26).
Това свидетелство може да не е никак красиво на думи, но е описание на неизчерпаемата любов на нашия небесен Баща към нас. Неотдавна се озовах на най-тъмното място в живота си. Бях в положение, от което не виждах никакъв изход. Мислех, че толкова много съм объркала живота си, че няма възможност за каквото и да оправяне или разчистване на бъркотията.
Ще попитате как се озовах там. Краткият отговор е, че всеки компромис, който си позволявах да правя с греха и с вярата си в Бога, ме беше довел до това тъмно място. И когато казвам „тъмно“, имам предвид непрогледен мрак.
Всеки погрешен завой, който предприемах, ме отдалечаваше от Извора на живота и истината. С всяко следващо решение да се доверявам на лъжите на врага, вместо на истината, в крайна сметка бях стигнала до самото дъно. Изпитвах отчаяние, депресия, вина, срам. До това дъно не проникваше нито лъч светлина. Не намирах надежда, нито мир. Както в сърцето, така и в ума ми се беше настанила непрогледна тъма.
Бях стигнала до края на себе си. Не можех да продължавам да живея по този начин. Усещах, че съм отвъд всякаква поправимост. Бях изоставила първата си любов. Отново и отново отхвърлях Бога със своя греховен начин на живот. Затова мислех, че съм извън Неговия обсег. Струваше ми се, че Той не е способен да ме спаси и да ме очисти от мръсотията на моя грях и че завинаги се е отказал от мен.
Та нали точно това заслужавам, мислех си аз – да живея завинаги под хомота и тежестта на своя грях. Страшно място да намериш себе си, нали?
Не мислете, че не съм се опитвала да си помогна сама. О, опитвах какво ли не – всичко, което смятах, че може да ми донесе облекчение или помощ. Но това „всичко“ ме доведе до усещане за още по-голяма безнадеждност, изгубеност и самота. Престанах да вярвам, че има изход. Ако имаше нещо по-дълбоко от самото дъно, вече се намирах там. И към каквото и да протягах ръка, то не беше способно да ме спаси.
Търсех утеха навсякъде другаде и у всеки друг, но в резултат се намирах още по-празна. Липсваше ми душевният мир, който някога имах с Бога. Копнеех за Неговата любов. Копнеех за избавление от мрачните мисли на страх и отчаяние. Духовните окови и вериги бяха станали част от моята идентичност. Мислех, че нищо и никой не е в състояние да ме освободи от тях. Докато Бог не ми доказа обратното.
Наистина никой не можеше да ме спаси. Никой освен Този, Който е извървял пътя до Голгота за мен. Само единственият истинен Бог беше способен да преобърне нещата. Той винаги е верен да се яви, щом самите ние осъзнаем, че сме стигнали до края на самите себе си и Го призовем.
А аз наистина бях стигнала до края. Тогава с последни сили призовах името Му. И точно както Петър, когато се е давел в онази буря, промълвих с последната надежда, таяща се в мен: „Боже, избави ме!“
Протегнах ръце към Него като отчаяно дете. Копнеех да бъда избавена от единствения истинен Спасител. И разбира се, Той здраво хвана ръката ми, сякаш през цялото време беше чакал само да се протегна към Него и да потърся помощта Му. Сега си давам сметка, че тогава съм успяла да призова името Му не чрез собствената си сила – такава не беше останала у мен. Самият Той беше преминал през тежка борба на Голгота, за да мога аз да направя това.
Сигурна съм, че през цялото време, докато съм живяла като блудна дъщеря, избягала от дома си и обърнала гръб на Татко, Той е призовавал хора, които ме познават, и им е напомнял да се молят на колене, борейки се за моето спасение. Най-важното е, че днес мога да свидетелствам от сърце: аз съм дишащ и жив пример за това, че няма нито едно човешко сърце, което Божията благодат и любов да не могат да възстановят. Няма рани, които Той да не може да изцели. Няма поражение, което да не може да превърне в победа. Няма окови, които Неговата любов да не може да разчупи. Няма скръб, която Той да не може да отнеме и да замени със Своята радост. Няма страх, който Той да не може да преобърне на истински мир. Самият Той е моят мир!
Където и да се намирате днес в житейския си път, бъдете сигурни в едно – сърцето Му е пропито, препълнено с любов към вас. Преди всичко Той е самата любов. Той копнее да излее тази любов в сърцето ви. Щом като може да го направи за мен, може да го направи и за вас. Без значение колко далеч от Него смятате, че сте стигнали, Той ще стигне още по-далеч, за да ви намери и да ви върне обратно при Себе Си – там, където принадлежите.
Днес мога да заявя: бях изгубена, но сега съм намерена! Бях изгубена в тъмнината, но Неговата светлина ме прибра у дома. Нито за миг в моето жалко съществуване без Него Той не е спирал да се грижи за мен, да ме чака и да вика нежно името ми: „Прибери се у дома, мило дете!“ Независимо колко пъти съм Му обръщала гръб и съм предпочитала да остана в ямата на мизерията и греха си, Той нито за миг не се е отказвал от мен. Може да съм се отричала от Него безброй пъти в живота си досега, може да съм се пускала от Неговата длан, но Той никога не е пускал моята. Бог винаги ме е очаквал да се завърна, устремена към Неговата бащина прегръдка.
Днес аз не само съм намерена от Него. Аз съм приета, изкупена, оправдана, уповаваща се на Неговата благодат и прегърната завинаги – до вечността! Ако имате Бога, няма никакво значение какво липсва в живота ви. Но ако Бог липсва, няма значение какво притежавате. Само Той е способен да удовлетвори копнежа на сърцето ви. Той е повече от достатъчен.
Елате при Него с това, което имате – дори и единственото, което носите, да е разбито сърце. И вижте как Той е способен да го направи цяло и да го изпълни със самия Себе Си. Той ни приема и обича точно каквито сме. Но наред с това, мили приятели, Той ни обича твърде много, за да ни остави такива, каквито ни е намерил.
И както наскоро ми напомни един скъп за мен човек, Бог е отговорът на всяко наше търсене. Оставил е отпечатъка Си в нас. Пази ни като зеницата на окото Си. Не правете компромиси с вярата си. Дръжте се здраво за Него, сякаш от това зависи животът ви. Защото наистина всеки дъх, който поемаме, зависи от Него. Дръжте се силно за Неговите обещания. Без значение колко дълбоко достига грехът ви, Божията благодат е още по-дълбока. И знайте, че дори в непрогледния мрак Той е с вас и чака да извикате към Него.
Аз достигнах до края на себе си, но тогава Христос, моят верен Спасител, достигна до мен! „Ако някой е в Христос, той е ново създание. Старото премина. Ето, всичко стана ново!“ (II Кор. 5:17).
