26 фев. 2024 г.

От смърт към живот

Роден съм в село Ямурчево, Татар Пазарджишко. Родителите ми по вяра са мохамедани, а по народност цигани. Със своите оскъдни  средства и възможността, която са имали, ме пращаха на българско училище, където завърших трети клас. Нито образованието ми обаче, нито изпълнението на нашите религиозни обреди можаха да променят естеството и душата ми. Аз бях грешник. В моето сърце бяха намерили почва множество пороци, които не след дълго ме пратиха в затвора.

Но слава на Господа! Неговата милост към мене е била голяма. Когато бях в затворническата килия, отчаян и в безнадеждно положение, Бог яви Своята милост към мене, като изпрати госпожа Н., чрез която се сдобих с Библия и с няколко брошури. Започнах да чета Библията. Наскоро след това бях освободен  от затвора. Мъчнотиите ми като че ставаха все по-големи. Нямах мир в душата си. Нито бедната ни домашна обстановка, нито народните ни традиции и обичаи, нито религиозните ни обреди можаха да ме успокоят. За разтуха отивах в православната църква да запаля свещ и да послушам свещеника. Избраха ме за председател на Православното християнско благотворително работническо дружество „Родина“. […]

По една случайност се срещнах с един стар приятел, с когото някога бяхме железничари, и той ми каза, че бил евангелист. Аз го помолих да ме заведе на тяхната църква, но той се извини, че ще отиде в село Богоридово за събрание. Взех адреса на църквата и заедно с един другар я намерихме. Салончето и домът на ръководителя бяха на едно място. Беше още рано за събрание и заварих ръководителя в къщи. Запознах се с него и се представих, че съм председател на дружество „Родина“. Разказах му за целите и задачите на дружеството и поговорихме малко. Дойде време за богослужението.

Слушах с най-голямо внимание проповедта, думите му заливаха сърцето ми. Всяка думичка си имаше местенце в душата ми и всяка думичка се отправяше към своето местоназначение. Тук се раздуха онази малка искрица, която ми бе дадена от затвора. Започнах редовно да посещавам службите. Искаше ми се всяка вечер да има събрания. Заведох жена си и моите три деца, брат си, жена му, сестра си и майка си. Не след дълго всички повярвахме в Спасителя и се покаяхме. Той ни прости греховете и сега се радваме, че Исус Христос дойде в сърцата ни, в душите ни и в домовете ни.

Съседите и много мои близки приятели ме намразиха. Казват, че сме си продали вярата, но ние сега я придобихме, защото по-рано не сме имали вяра и затуй нямаше що да продадем. Оставихме ги да продължават да си говорят, а ние се стремим да вървим напред в Христа.

Свещеникът, като разбра, че аз познах истината, повика ме в дома си и ме попита защо съм напуснал православната църква. На масата му имаше Библия, аз я отворих и прочетох следните пасажи: Исая 44:5-8; Йеремия 10:4-7; Псалом 115:4-9 и му казах, ето защо аз не мога да отивам против Бога. Протосингелът, който много се радваше, че станах християнин и бях председател на дружеството „Родина“, казал: „Тези евангелисти председателя ни взеха, че какво остана за членовете.“ Но слава на Бога, не евангелистите имаха сила да ме вземат, но Христос, Който пребивава в тях.

Нашите цигани, живеещи в страшна мизерия, разпръснати по села и градове, бедни, от всички презрени и онеправдани, потънали в големи грехове, имат нужда от Спасител. Те с радост слушат благата вест и вярват. Ние трябва да им кажем за Христа. Аз ще им кажа, че само Исус ги обича истински. Вярвам, че Бог промисли за мене, че ме освободи от световни работи и че ме прати да разказвам на всички цигани, па и българи, за великата милост, която Бог има към тях. И твърдо вярвам, че Бог изобилно ще благослови.

Similar Posts