„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моят баща проповядваше. То показва Божията любов, дава надежда на света.“ Тези думи на Франклин Греъм са изречени на погребалната служба на неговия баща Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 г. на 99-годишна възраст.
Греъм бе погребан до своята съпруга от северната страна на гробището към градската библиотека в град Шарлот, щата северна Каролина. Преди това тленните му останки бяха изложени в Ротондата на сградата на Американския конгрес (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от петдесет страни. Сред тях бяха президентът и вицепрезидентът на Съединените щати.
Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на ХХ век и се появява над 60 пъти в списъка на Галъп за най-влиятелни мъже и жени – повече от всеки друг.
Повечето християни познават Греъм като най-големия благовестител на ХХ век. През своя живот той провежда над 400 похода. Говорил е общо пред повече от 210 милиона души в 185 страни, а по данни от 2008 г. слушателите му (включително чрез средствата за масова информация) са надхвърлили 2,2 милиарда души. Според неговата организация около 3,2 милиона души са заявили решение да следват Христос вследствие на неговия призив.
Той обаче е много повече от това. Ето някои неща за него, които не са толкова известни:
Заедно с личности като Харолд Окенга, Карл Хенри и Едуард Карнел, Били Греъм е един от двигателите за разграничаването на неоевангелското (по-късно наричано просто евангелско) движение от фундаментализма, призовавайки към излизане на християните от тяхната изолация и интелектуална ограниченост. Като запазва консервативни богословски вярвания, наред с това Греъм заявява, че е готов да си сътрудничи с всеки, който не го спира да проповядва ясно Христос. Въпреки че в началото често е осъждан и критикуван (понякога дори е наричан „антихрист“ поради готовността да приеме помощ от римокатолици в благовестителските си походи), през десетилетията неговото виждане убедително се налага.
Второ, Греъм активно подкрепя използването на нови технологии в услуга на благовестието. Той основава филмова компания на име World Wide Pictures, която създава редица благовестителски продукции. Неговото телевизионно предаване Billy Graham Crusades се излъчва ежегодно от 1947 до 2005 г., а радиопредаването Hour of Decision е в ефир неотлъчно от 1950 до 1954 г. Греъм е и в основата на създаването на списание Christianity Today, което се утвърждава като вероятно най-популярното съвременно евангелско периодично издание по света.
Трето, Били Греъм и Джон Стот заедно поставят началото на така нареченото Лозанско движение за благовестие по света. Двамата организират събирания в Берлин през 1966 г. и в Лозана през 1974 г., където се обсъждат различни мисионерски стратегии и се насърчава по-голямо сътрудничество между различните християнски общности по света.
Четвърто, във времена, когато немалко известни телевизионни благовестители се забъркват в какви ли не скандали, Били Греъм е пример за изключителна прозрачност в своите действия. Едно от неговите лични правила (наричано „Правилото на Били“) е никога да не говори на четири очи с друга жена освен със съпругата си. Неговата заплата и приходи винаги са били обществено достояние. Може би най-големият му принос в това отношение е създаването на Евангелския съвет за финансова отчетност, който работи за финансова прозрачност на освободени от данъци религиозни организации. Към момента съветът е акредитирал над 2100 сдружения с годишни приходи общо около 25 милиарда долара.
Пето, Били Греъм служи като духовен съветник на дванадесет последователни президенти на САЩ: от Хари Труман до Барак Обама. В ранните си години той е склонен да флиртува твърде близко с политиката и дори лобира за Никсън, а през 60-те години „зад сцената“ насърчава известни протестанти да говорят против Кенеди, опасявайки се от неговата католическа вяра. След скандала Уотъргейт обаче Греъм решава да бъде по-внимателен и спазва това до края на живота си. Отказва да прави политически изявления и не се идентифицира с християнски политически движения като Religious Rights и Moral Majority. Въпреки това неговото влияние върху тях може да се смята за значимо, макар и индиректно. На практика до голяма степен именно той е човекът, който отваря вратата на евангелски водачи към Белия дом.
Шесто, Греъм е активен поддръжник на християнските студентски движения. Той е първият щатен работник за Младежи за Христос. Поне девет пъти говори на събрания на InterVarsity Christian Fellowship (през 1948, 1957, 1961, 1964, 1976, 1979, 1981, 1984 и 1987 г.). През 1950-1951 г. води събрания в Университета в Минесота, през 1955 г. в Кеймбридж заедно с Джон Стот, а през 1957 г. – в Йейл.
Седмо, макар при ранните му походи слушателите да са предимно сегрегирани, през петдесетте години на ХХ век Греъм заема категорична позиция срещу расовата сегрегация и настоява във всеки от следващите му благовестителски походи да има пълна интеграция на хора от всякакъв произход. Кани Мартин Лутър Кинг да проповядва заедно с него по време на похода му през 1954 г. в Ню Йорк, а през 1964 г. лично плаща парична гаранция, за да бъде той освободен от затвора, след като по-рано са го арестували по време на демонстрация. Били Греъм публично се изказва против Апартейда в Южна Африка и дълго време отказва да посети страната именно по тази причина. Води и дълга кореспонденция със затворения Нелсън Мандела.
И не на последно място, Били Греъм е свързан с развитието на християнското висше образование в САЩ. Още на 28 години оглавява Северозападния библейски колеж в Минеаполис – пост, на който остава от 1948 до 1952 г. По-късно е съосновател и след това член на борда на попечителите на Богословската семинария „Гордън-Конуел“ и подкрепя утвърждаването на Семинарията „Фулър“ – флагманската образователна институция на неоевангелското движение в САЩ.
Няколко години преди смъртта си Греъм пише: „Един ден ще прочетете или чуете, че Били Греъм е починал. Не вярвайте на нито една дума. Тогава ще бъда далеч по-жив, отколкото съм сега. Просто ще сменя адреса си. Ще съм отишъл в Божието присъствие.“
Многоликото наследство на този верен Божий човек обаче остава да живее с нас.
