В памет на Даниела Куличева
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Не знам защо, но тези дни, всеки път когато си спомня за Даниела, в мен зазвучава този стих от Вапцаровото стихотворение „Прощално“. Може би има нещо общо с Банско! Тя беше и ще остане част от пистите в Пирин, част от града и басейна в с. Баня, част от банскалии.
Но тя ще бъде и част, и то не малка, от онези, които имаха нужда от помощ… посегналите към дрогата! Защото не се страхуваше да влезне там, където царуваше злото. Не се страхуваше да погледне болката им в очите, да мине рамо до рамо с тях в битката със зависимостта. Не бягаше от вината на родителите, от самообвиненията им, от раната им. Беше блага дума, мехлем, превръзка, молитва, тихото рамо, на което да поплачеш…
Нела, Даниела, Дани, знам, че си на по-добро място! Много хора го казаха над ковчега ти, вярвам го в тези дни на възкресението, на Великия ден! Но ми е тежко, когато гледам големите очи на Цветомира, на Ицето, на Теди… Пълни със сълзи, болка от липсата ти! Защото твоето тихо присъствие всъщност беше голямата ти сила! Ще е временна раздялата, скоро всички ще бъдем заедно! Но това, което Бог ти беше дал, ще липсва тук на всички ни! Твоите молещи се ръце, грижата, споделянето, да се поинтересуваш от всички, да намажеш лекарство на дълбоките рани, да намериш утеха, да изслушаш!
Ще липсваш в Неделното училище, защото знаеше как да усмихнеш юношите, да ги наставиш, да ги водиш!
Ще липсваш в църквата, защото грижата ти беше огромна за всеки малък и незабележим човек!
Ще липсваш в РЕТО, защото там беше мама, приятел, дъщеря…
Ще липсваш в семейството, там нямаш заместник!
Ще липсваш на приятелите си, защото знаеше какво е да си приятел, истински, без подправка и лицемерие, честен, силен, нежен…
Ще липсваш и на мен, човек!
Знам, че не казвам сбогом, а довиждане! Защото ти вярваше, защото аз вярвам, защото ние вярваме в един Бог, който умря за нас и възкръсна, и в това е надеждата ни! Скоро ще бъдем заедно!
