25 фев. 2024 г.

Хиазми в Библията

Един от особено впечатляващите литературни прийоми в изграждането на мисълта при древните автори е т.нар. „хиазъм“. Подходът представлява подредба на текста, при която втората половина от определен пасаж огледално се спира на същите теми като в първата, ала в обратен ред.

Терминът хиазъм произлиза от гръцкия глагол χῑάζω („отбелязвам с две линии подобно на буквата Х“). Думата обозначава разполагане на неща във формата на пресечени черти. В литературата този прийом касае (по-обемни или по-кратки) текстови пасажи, при които елементи от първата половина са подредени в обратен ред във втората половина. Някои езиковеди предпочитат по-скоро да използват термина „композиция от обръчи“, като по този начин онагледяват структурирането на текста като пътуване през поредица от концентрични кръгове. Преминем ли през центъра на схемата, поетапно се връщаме през по-ранни елементи в обратна последователност. Като похват хиазмът спомага за допълнителни равнища на разглеждане на библейския пасаж.

Най-ясни за идентифициране са по-кратките хиастични структури. Вероятно всички разпознаваме прословутите афоризми на Радой Ралин „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“ или на Бен Франклин „Ако не успееш да се подготвиш, ти се подготвяш да не успееш.“ В тях съвсем ясно личи простата огледална структура. Същия пример виждаме в Матей 23:12, където Исус казва:

А — който възвисява себе си
Б — ще се смири
Б — а който смирява себе си
А — ще се възвиси

Примери за такъв вид хиазъм са изреченията: „Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“ (Марк 2:27) или „Като беше богат, за нас стана сиромах, за да може чрез Неговата сиромашия да се обогатите вие“ (II Кор. 8:9). Други примери може да се доловят в текстове като Псалом 33:6; Матей 10:39; Марк 3:28-29; Римляни 5:12; I Коринтяни 7:22; Галатяни 6:8; Колосяни 3:11а. Структурата на този най-опростен вид хиазъм се представя с главни букви (А-Б-Б-А), всяка от които отговаря на смислова идея в текста.

Често пъти в центъра на структурата е налична друга мисъл (А-Б-В-Б-А). Разположението ѝ в средата поставя акцент върху съответната идея. Например в Колосяни 3:3-4 поетапно по двойки виждаме двойките: земна смъртвечна слава; скрит животизявен живот; ХристосХристос, а в средата погледът на читателя се съсредоточава върху личността на Отец:

А — умряхте
Б — и животът ви е скрит
В — с Христос
Г — в Бога
В — когато Христос
Б — нашият живот се яви
А — и вие ще се явите с Него в слава

 Друг пример за хиазъм долавяме в основополагащото твърдение на Исус в началото на Неговото служение за какво е изпратен и помазан. Според Лука 4:18 в една синагога Той прочита пасаж от свитъка на Исая, като прекъсва прочита на такова място, че огледалната структура се съхранява:

А — да благовестявам на сиромасите
Б — да проглася освобождение на пленниците
В — и проглеждане на слепите
Б — да пусна на свобода угнетените
А — да проглася благоприятната Господня година

Доста по-разгърнат хиазъм се намира в Йоил 3:17-21. Той се състои от седем части, онагледени със структура А-Б-В-Г-В-Б-А. Паралелни двойки са стиховете 17а и 21б (Бог обитава в Сион); 17б и 20-21а (Ерусалим е свят; Ерусалим и Юда са избавени); 17в и 19 (врагът е надвит); а в центъра на структурата е 18 стих (благословенията на царството).

Ернст Уендланд предлага няколко водещи принципа за идентифициране и разплитане на хиастични структури в Писанието.[1] Ето четири от тях: (1) сравнение на думи и изрази; (2) оглед на размерите и формата на хиазма; (3) други литературни структури в съответната библейска книга; (4) други примери за прилагане на симетрия в текста на книгата.

С помощта на такъв вид насоки любознателният читател би могъл да отдели време за по-обстоен анализ на боговдъхновени текстове като: Битие 6–9 гл.; Исус Навин 1:5-9; Псалом 8; Еклисиаст 11:3–12:2; Амос 5:4–6а; Исая 1:21-25; Матей 3:1–4:17; I Коринтяни 11–14 гл. и пр.

Една от причините за голямото разпространение на такива симетрични структури в древността е фактът, че тогава са липсвали препинателни знаци и рамкирането на идеите в сходни думи и изрази бил своеобразен начин те да се обособят смислово една от друга. Същевременно с това обаче, като литературен прийом, симетричните структури допринасят за естетическото въздействие на текста, създават усещане за завършеност на мисълта, подпомагат запаметяването на ключови афоризми и поговорки и в определени случаи фокусират вниманието ни върху дадена централна идея.

С убеждението, че цялото Писание е вдъхновено свише и полезно за поука, изобличение, поправяне и изграждане в правдата, нека да прелистваме страниците му със съзерцание, благоговение и прилежност, търсейки разноликите му приложения и дълбинните му напътствия за нас днес.

 


[1] Ernst Wendland, Text Analysis and the Genre of Jonah, Part 1, JETS 39.2, June 1996, pp. 191-206).

Similar Posts