Денят на Евангелската песен се празнува през втората неделя на месец март. Не можах да намеря данни кога точно е поставено началото на тази добра традиция и оставам с впечатлението, че тя датира още от основаването на евангелските църкви в България. Тогава днешните познати „стари“ песни са били нови, току-що композирани и са били особено вдъхновение за евангелските християни в края на 19 и началото на 20 век.
Какъв е акцентът, който поставям в един подобен специален ден? През последните няколко години се опитвам да посоча имената и приноса на бележитите утвърдени автори на евангелски песни, чиито химни звучат все още с неувяхваща сила.
Започнах с композитора и текстописеца Филип Блис, като всички общи песни в събранието и изпълнението на хора при църквата бяха негови. Той е роден в Пенсилвания през далечната 1838 г. Като дете израства във ферма в голяма бедност. Но показва още от малък необикновен талант към музиката и особено към духовната. Макар да не учи в специална школа, самообразова се и израства като отличен музикант. На 25 години Блис пише музика и с продажбата на творбата си, си купува флейта. Следващата година се премества в Чикаго, където се развива като госпел певец и автор на духовни песни. През 1869 г. Блис среща Дуайт Муди, който се убеждава в полезността да включва духовни песни на своите публични евангелизационни събрания. Блис композира много химни до смъртта си през 1876 г. – само на 38 години! Загива трагично във влакова катастрофа. Първоначално оцелява, но в опит да спаси жена си, той също загива.
Между песните на Блис има една, която се откроява със своята история – „Ще възпея на Исуса”, написана от Блис през 1876 г. Това е неговият последен химн преди да загине във влаковата катастрофа. Текстът е намерен в багажа му след инцидента. Джеймс Макгранахан създава мелодията, която и ние познаваме. Тази песен е уникална с това, че е една от първите, записани на фонограф. Джордж Стебинс прави запис на песента за демонстрация на изобретението на Томас Едисон в Ню Йорк.
Филип Блис често получава вдъхновение за написването на химните си, по време на богослужение, когато слуша проповеди.
Друг автор на химни, с който съм запознал църквата по време на празнуване Ден на Евангелската песен, е Лоуъл Мейсън (Lowell Mason). Справедливо той е наречен бащата на американската църковна музика. Мейсън е един от основателите на принципите на националната музикална интелигенция, подготвил почвата на висшата музикална култура в Америка. От него са идеите за духовната музика, основното музикално образование в училищата и популяризирането на класическото хорово пеене.
Лоуъл Мейсън е роден на 8 януари 1792 г. в Медфийлд, щата Масачузетс. От малък проявява силна любов към музиката и използва всяка възможност да се ограмотява. В началото е банков чиновник, но също и активно пише музика. През 1827 г. той става президент и директор на Хенделовото и Хайдново общество в Бостън. Мейсън посещава няколко известни музикални училища в Европа, където изучава техните методи и взема най-доброто от тях, за да го приложи по-късно в Америка. Когато се връща, той основава Бостънската музикална академия.
Като композитор на сериозна и трайна църковна музика, д-р Мейсън е един от най-успешните автори на Америка. С това си печели името на реформатор на църковната музика. Издава е много музикални сборници.
От неговия брак с Абигейл, той има четири сина, двама от които основават известната фабрика за органи Мейсън&Хамлин. С тази марка хармониуми свирят много от нашите църкви повече от 100 години! Един от тези ценни хармониуми може да се види и днес в Музея на евангелското движение на ул. Солунска 49.
В новия сборник „Евангелски песни“ има повече от 20 негови песни, а в старите сборници са били над 40. Най-известните негови песни са „При Тебе, Боже мой, близо да съм”, „О, животворни Дух Святи”, „Господ ни сравнява със виделина”, „Моята вяра е във Тебе, о, Христе”.
През миналата година на този ден представих автора на български духовни песни Натан Бен Амирхан Князев (19.03.1879 – 10.04.1949). Песните от български автори в нашите песнарки за съжаление са толкова малко, че веднага името на Князев се откроява. Оказва се, че той наистина е недооценен от нашата музикална общественост от миналия век, както и от евангелската общност днес.
Натан Князев е с персийско-арменски произход. Неговият дядо е осиновен син на иранския шах. Баща му Аврам бек Амирхан е известен учен в областта на ориенталистиката и е един от преводачите на Библията на арменски език с кавказко наречие. Приели християнството, неговите родители са принудени да напуснат Иран. Той се ражда в изгнание (Грузия) и получава библейското име Натан. За известно време семейството е изселено в Сибир, тъй като баща му участва в евангелски събрания. При освобождаването им те се изместват в Хелзинки, Финландия, където Натан учи пиано и композиция. По-късно завършва музикалното си образование в Германия, Мюнхенската музикална академия, където специализира орган. От 1896 година семейството заживява в България, която се превръща в неговата втора родина. Тук той приема името Князев, свързано с неговия произход като принц. Той става пионер на българската опера. Неговите две опери „Иванко” и „Ралица” са представяни на софийската сцена, като „Иванко” е представена 14 пъти! Написва ораторията „Христос”. Той е автор на музикална композиция на тема, свързана с потъването на „Титаник”. Известно време е диригент на Софийската опера. Тъй като свободно говори персийски, български, арменски, руски, финландски, шведски, немски, английски, той композира песни за хор на тези езици. 25 години е органист в църква „Д-р Лонг”. Със своята музика той служи на българските евангелски християни и негови песни по текст на Иван Вазов, Константин Величков, Любомир Бобевски, се използват в сборниците Духовни песни и Евангелски песни. Негова е трилогията в памет на цар Борис Трети, като първата част е по текст на Сийка Зяпкова. На текста пише: „Композирана на 9 септември 1943 г. и изпълнена на 12 септември 1943 г. в Първа евангелска църква на ул. Солунска 49 от г-жа Елена Николай.”
Натан е голям импровизатор на духовна музика. Същевременно е много тих и скромен човек. В интервюто му, направено от Васил П. Василев, Князев е запитан: „По колко часа дневно свирите?” „Около 8-10 часа.” „Какви пречки срещате?” Той отговаря: „Лишен съм от осветление и нямам електрическа инсталация. Работя на газово осветление…” Той живее в малка къщичка извън София, в недоимък, но духовно много богат!
Добрите песни за поклонение не само изразяват любовта ни към Бога, но и мотивират другите да откликнат на Божия призив. Те ни вдъхновяват да живеем за Негова слава. Християнската песен е най-силният начин да предадеш емоционалността на Божието слово. Така Святият Дух ни докосва и подчертава значението на Словото.
Една мисионерска група от четирима души пристига в Европа, по-точно във Филипи – Павел, Сила, Тимотей и д-р Лука. Първо Господ отваря сърцето на Лидия, собственик на бутик и търговец на платове и тя, както и целият й дом приемат благовестието. После Господ затваря устата на едно момиче, което е обсебено от дух. Но заради случката Павел и Сила са бити и хвърлени в месния затвор. Краката им са стегнати в клади. Не могат да легнат, тъй като гърбовете им са разкъсани от боя с бичове… Казва ни се така:
„Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха… веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.” (Деян. 16:25-26)
В полунощ Павел и Сила се молят и пеят хваление на Бога! Земетресение започва да тресе затвора, вратите се отварят, оковите се развързват, а тъмничният началник отваря сърцето си и приема Христос като свой Спасител!
Колко прекрасно е, че тези мъже пеят хваление на Бога, докато са в такова нещастно положение. Нищо чудно, че става трус и вратите се отворят!
Това е един от най-добрите примери на демонстрация на Божията сила в хвалението от едни слаби човеци! Силата на евангелската песен е такава, че може да отваря най-здраво заключените врати! Тя може да съдейства да отваря сърцата на хора от всяко съсловие!
„А затворниците ги слушаха!” Мисля си, че ако пеенето им беше лошо, никой не можеше да ги изтърпи да ги слуша. Представете си пеене в полунощ? Пречи се на останалите да спят. Но те не само че не протестират, а напротив – слушат ги с удоволствие! Ето от какво хваление имаме нужда днес!
Приятели, колко песни знаете наизуст, за да пеете извън църквата, в къщи или където и да сте? Колко молитвени песни са в ума ви и могат бързо да ви послужат при някои тежки случаи? Може да не си прикован в клада, но да си прикован на легло; може да са отслабнали очите ти, но отвътре да ти идва да запееш или да се молиш. Какво ще ни „дойде отвътре”, ако не сме се научили и не практикуваме евангелската песен сега, днес?
Как можем да пеем: „Свят, свят, свят си, Боже”, или „Велики Боже” и да не се разшири видението ни? Как можем да пеем „Прославете Господа” равнодушно? Как можем да пеем тези думи и да нямаме озарено изражение? Едно жизнерадостно, светло лице е знак, че някой е в Божието присъствие. Бог променя сърцата и променя лицата ни! Позволи Му да започне първо със сърцето ти и тогава ще се озари и лицето ти!
Ницше е казал: „Спасените би трябвало повече да изглеждат като спасени, ако искат да повярваме в тяхното спасение!” Когато сме в мрачно настроение, вършим грях спрямо Бога, защото по този начин заявяваме на света, че Бог е мрачен и че създава мрачни последователи.
Изпитвай силата на евангелската песен и хваление в живота си! Слушай, записвай, разучавай, разпространявай и се вдъхновявай от тези песни!
