През първите следвоенни години комунистическата партия ликвидира политическите си опоненти и всички, които са имали и най-малка колаборация с държави или организации, смятани за вражески на „народната власт“. През 1948 г. комунистите започват арести в подготовка на т. нар. „пастирски процеси“. Най-младият евангелски свещенослужител, който е изправен пред съда, е методистки проповедник. По-голямата част от живота си той е репресиран и тормозен от комунистическата власт, но остава верен на Бога. Дори в най-тъмните години на унижения и гонения за вярата, той е опора и насърчение на мнозина евангелски пастири.
Името му е Здравко Безлов.
Роден е на 6 април 1920 г. в София. Баща му умира, когато Здравко е едва на осем месеца. Случаят довежда майка му в Евангелската методистка църква „Д-р Лонг“, където самотната вдовица с малкото бебе намира съпричастност и топлота. Скоро тя става ревностна членка на голямото методистко семейство в София. Здравко израства с децата и младежите на църквата и участва във всички инициативи. Завършва Софийската търговска гимназия, а през 1939 г. суперинтендантът Алфонс Прач го изпраща в Духовната семинария във Франкфурт на Майн. Здравко Безлов завършва Семинарията през 1943 г. с отличен и получава стипендия за докторат в САЩ. Въпреки това, в тези военни години той без колебание взема последния влак за България, защото чувства задължението си да заеме пастирския пост и да бъде с майка си. Веднага е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери. На 27-годишна възраст Здравко Безлов е ръкоположен в църквата „Д-р Лонг“. Получава за кратко време назначение за църквата в Русе, а после и в София.
Комунистическата власт започва подготовката за инсценирания процес срещу свещенослужителите на Православната, Католическата и евангелските църкви, с обвинения за шпионаж. П-р Янко Иванов е арестуван преди Безлов и подложен на разпити и психологически тормоз. Докато го разпитват в ареста, той се опитва да предупреди съпругата си и п-р Безлов, който по това време все още е на свобода, да се пазят от двама от обвиняемите пастири, за които се съмнява, че сътрудничат на държавното обвинение. За съжаление бележката, предназначена за тях, попада в ръцете на следователите.[1]
По-късно Здравко Безлов е арестуван и се превръща в най-младия подсъдим, преминал през мелачката на Държавна сигурност. След като е изтезаван и мъчен, е изпратен в трудововъзпитателен лагер, а накрая е осъден на 15 години затвор. За ужасите, които преживява там, той почти не говори. Здравко Безлов е работил при нечовешки условия в каменовъглените мини и в откритите каменоломни, които оставят дълбоко в него един кошмарен спомен, често изплуващ в неспокойните му сънища. След 12 години и половина той е освободен. Наново обаче е преследван, уволняван и гонен като бивш политически затворник. Колко ли мъки и оскърбления му е коствало да бъде отхвърлян от обществото! След промяната на 10 ноември 1989 г., въпреки разклатеното си здраве, Здравко Безлов започва да работи за възстановяване на Методистката църква, събирайки старите методистки семейства в Русе, Шумен, Варна и София. По това време сградата на софийската църква „Д-р Лонг“ е обсебена от други евангелски църкви, като п-р Безлов е заплашван дори с физическо насилие.
През 1991 г. епископ Хайнрих Болетер го назначава за суперинтендант на Методистката църква в България, а след една година и за пастир на църквата „Д-р Лонг“. И така, след 45 години, вече 72-годишен, след инсулт, Здравко Безлов поема църквата със същата ревност и желание за служение на Бога, както преди да бъде свален от амвона. П-р Венцислав Андреев казва за него: „Здравко Безлов беше много приятен човек, много интелигентен. Когато го избрахме за суперинтендант той ни събираше един път в месеца в София – мен, Данаил Налбантски, Ани Богатева и Божидар Попов… Здравко, също като Симеон Попов и Марин Глухаров, никога не говореше за пастирските процеси. За тях беше много болезнено да говорят по тази тема.“ През 1992 г. Световният съвет на Методистката църква присъжда на п-р Здравко Безлов наградата за мир. Тогава той споделя: „Аз мога да приема наградата само от името на всички пастири, които са страдали за Исус през комунистическия режим. Само Бог знае дали съм достоен за тази награда.“ С цялата сума от наградата п-р Безлов създава фонд „Орган“ в църквата „Д-р Лонг“.
На 13 декември 1992 г. пастир Безлов, слизайки от амвона, получава инфаркт. Желанието му да продължи работата обаче е огромно. На 26 февруари 1993 г. (в деня, когато през 1947 г. е започнал ужасният съдебен процес) пастир Здравко Безлов получава втори масиран инфаркт и Бог го прибира при Себе Си. Можем само да сме благодарни на Бога за примера на п-р Здравко Безлов и за неговото неугасващо желание да работи за Бога и за Методистката църква в България, без да жали здраве и сили.
[1] В. Пеев, Янко Иванов и арестите на пасторите-шпиони (сп. Християнство и култура, 06/2018), 61 с.
По материали от methodist.bg и книгата Процесите. Партията срещу Църквата от п-р Христо Куличев.
