26 фев. 2024 г.

Най-добрата седмица от лятото

„Ще е най-добрата седмица от лятото ви“ – това ни увери един от говорителите на лагера, организиран това лято от Young Life. Макар лагерът да трая само пет дни (от 25 до 30 юли), ехото му не е отзвучало в мен и до днес.

Не съм от хората, които запълват лятната си програма с лагери. Затова бях на крачка да пропусна и този, но реших да отида. Оказа се, че съм взела едно от най-добрите си решения! Този лагер някак придаде на лятото ми пълнота. А това нямаше да се случи, ако самият лагер не притежаваше своя собствена пълнота. В моите очи, за да бъде такъв, един лагер трябва да покрие три важни критерия: да е забавен, да е поучителен и да донесе нови взаимоотношения.

Самото място се оказа важна предпоставка за приятното ни изкарване. Пампорово и най-вече хотел „Форест Нук“ ни предоставиха чудесни условия и топло гостоприемство.

Още с пристигането ни заля вълна от емоции. Бяхме посрещнати като дългоочакван подарък, а игрите започнаха още от паркинга. Началото беше впечатляващо, но дори не подозирахме колко много ни очаква! Всеки ден беше по своему различен, а изненадите следваха една след друга. И понеже денят беше прекалено кратък и недостатъчен, приключенията продължаваха и вечер. Заедно под звездите или събрани в зала, танцувайки и играейки, ние запечатвахме и си подарявахме нови и нови спомени. Ръководителите влагаха забележително старание, но още повече ни впечатли това, че и те бяха част от забавата!

Едно важно за мен събитие съвпадна да бъде по време на лагера: рожденият ми ден! Мога да кажа, че това бе един от най-запомнящите се мои лични празници, защото го прекарах на невероятно място, с невероятни хора, по прекрасен начин!

Другият важен критерий за един пълноценен лагер, според мен, е поучението. То продължава да работи в сърцата ни дълго след края на събитието. Темите и историите бяха добре представени както за вярващите младежи, така и за онези, които все още са несигурни в своята вяра. Лично видях въздействието, което имаха поученията върху едно момиче от нашата група. За нея вярата в Исус беше все още нещо ново и непознато, но през последната вечер от лагера тя сподели, че се чувства по-близо до Бога, разбира Неговата любов и отбеляза, че когато се прибере, ще започне да чете Библията. Освен поученията, имахме възможност да се докоснем и до личните истории на четирима от доброволците в лагера. Много от нас разпознаха себе си в техните разкази и осъзнаха, че не са сами в този сложен и труден свят. Това споделяне послужи за насърчение на всички ни.

Важна роля в духовната част изиграха и едни на пръв поглед обикновени двайсет минути, но за някои от нас те се оказаха ключови. Към края на последната вечер ни инструктираха да излезем на поляната на хотела за кратко, но без да разговаряме с никой – тоест всеки от лагерниците да остане насаме с Бога. И така всеки си хареса място под звездите и застана там тихо. Чуваха се само щурците. Какъв е бил разговорът на всеки един с Бога не знаем, но всички се върнахме замислени, някои просълзени, а други с широки усмивки.

Ето, че стигаме и до взаимоотношенията – третият критерий. Ненапразно ги оставих за най-накрая. За мен това е наистина важно условие, за да има пълнота, и смятам, че на този лагер всички го разбрахме. Не само създадохме приятелства с млади хора от цяла България и дори от Северна Македония, но и усетихме на дело любовта на доброволците, на организаторите и на водачите на малки групи. Тяхната радост и позитивизъм ни вдъхновиха да запазим тази топлина в сърцата си и да я отнесем вкъщи. Почувствахме се специални, оценени и обичани!

Нека да отбележа, че за пълноценното ни общуване през тези пет дни допринесе и фактът, че през целия лагер бяхме без нашите телефони и без всякаква техника. Да, беше ни трудно, но това беше само през първия половин час. След това дори забравихме за малките екрани, не изпитвахме нужда от тях и някои от нас дори не си ги искаха обратно, включително и аз. Това преживяване ни помогна да си напомним, че не трябва да сме зависими от техниката, особено нашите телефони, защото ако не беше тяхната липса, нямаше да изживеем тези пет дена по толкова вълнуващ начин.

Благодарна съм за възможността да разкажа за тези незабравими пет дена. Благодаря и на всички хора, които направиха този лагер възможен. А особено много благодаря на Бога за възможността да бъда част от него!

 

______

Повече за дейността на сдружение Young Life България прочетете тук.

Similar Posts