21 ное. 2026 г.

Пуснете лъва!

Чарлз Спърджън и доверието му в Божието слово

В проповед със заглавие „Христос и Неговите съработници“ Чарлз Спърджън предлага на слушателите си да си представят група хора, събрали се да защитават лъв. Какво да направят, за да го опазят? „Пуснете лъва и вижте кой ще посмее да се приближи!“

Повод за сравнението са думите от Марк 16:20. Учениците тръгват да проповядват навсякъде, а Господ действа заедно с тях и потвърждава словото им. За Спърджън най-добрата защита на Евангелието е да го проповядваме и да се доверим на Господа, Който действа чрез него.

Самият Спърджън познава силата на проповядваното слово още от времето, когато седи сред слушателите. На 6 януари 1850 г. снежна буря в Колчестър отклонява петнайсетгодишния Чарлз и той влиза местна църква. Оказва се неголям методистки молитвен дом, където вместо очаквания проповедник говори мирянин. Текстът е от Исая 45:22 – Божият призив към всички земни краища да се обърнат към Него и да се спасят.

В автобиографията си Спърджън свързва обръщането си към Христос с онова, което чува тогава. След години, когато собствените му проповеди вече събират хиляди слушатели, той продължава да разказва как няколко думи от Писанието, изречени в почти празен молитвен дом, променят живота му.

От Келведън до Лондон

Чарлз Хадън Спърджън е роден на 19 юни 1834 г. в Келведън, графство Есекс. Баща му Джон и дядо му Джеймс са конгрешански пастири. Чарлз прекарва част от детството си при дядо си и баба си в дом, където отрано се запознава с пуританска литература. Сред книгите, към които се връща през целия си живот, е Пътешественикът на Джон Бънян. По-късно работи като помощник-учител в Нюмаркет и продължава самостоятелно да изучава богословие.

След като се обръща към Христос, Спърджън стига до убеждението, че кръщението следва личната изповед на вяра в Христос. През май 1850 г. приема кръщение чрез потапяне в река Ларк край Айлъм. Още на шестнайсет години проповядва за първи път в селска къща в Тевършам, а на седемнайсет поема грижата за баптистката църква в Уотърбийч, край Кеймбридж. През 1854 г., едва деветнайсетгодишен, поема амвона на баптистката църква „Ню Парк Стрийт“ в лондонския квартал Саутуърк.

Молитвеният дом скоро се оказва тесен и църквата започва да наема по-големи зали. На 19 октомври 1856 г., по време на събрание в музикалната зала на „Съри Гардънс“, викове за пожар предизвикват паника. В блъсканицата загиват седем души. Трагедията разтърсва Спърджън и за известно време той прекъсва проповедническата си дейност. През 1861 г. църквата открива своя нов молитвен дом, „Метрополитън Табърнакъл“, в Нюингтън. Именно тук Спърджън ще изнася проповеди през следващите три десетилетия.

Амвонът и печатното слово

Спърджън е баптист с калвинистки убеждения. В проповедите му Божията благодат и призивът към лично покаяние и вяра вървят заедно. Той обикновено тръгва от конкретен библейски текст, проследява думите му и се обръща пряко към съвестта на слушателя. В Удивителна благодат например цялата проповед се развива около обещанието в Исая 57:18. Бог вижда пътищата на грешника и знае докъде го е довел грехът. Същият Бог обещава да го изцели, да го води и отново да го утеши. От този стих Спърджън стига до покана към хората, които са изгубили надежда, че могат да получат прошка.

Проповедите му достигат далеч отвъд лондонския амвон. Стенографи записват произнесеното, Спърджън преглежда текста, а издателството „Пасмор и Алабастър“ го пуска в печат. Първите шест тома, излезли от 1855 до 1860 г., носят заглавието The New Park Street Pulpit. От 1861 г. поредицата продължава като The Metropolitan Tabernacle Pulpit.

Издателите продължават да публикуват негови проповеди и след смъртта му, чак до 1917 г. Двете поредици заедно наброяват 63 тома. Днес подбрани негови проповеди могат да се четат и в петтомното издание Spurgeon’s Sermons на „Хендриксън“.

Пастирска грижа и подготовка на водачи

Още през 1856 г. Спърджън поставя началото на колеж за подготовка на пастири. Обучението е насочено към хора, които вече проявяват дарба да проповядват и се нуждаят от богословска подготовка и практически напътствия. От работата му с тях произлиза книгата Лекции към моите студенти. През 1867 г. той основава сиропиталище в Стокуел. Ръководи и дружество, което разпространява Библии и християнска литература. През 1865 г. започва да издава списанието Мечът и мистрията, в което публикува статии и сведения за църковното служение.

През 1856 г. Спърджън се жени за Сузана Томпсън. Раждат им се синове близнаци – Чарлз и Томас. Сузана развива собствено служение чрез фонд, който снабдява с книги пастири с ограничени доходи. Сред изпращаните заглавия са Лекции към моите студенти и Съкровищницата на Давид, обширният коментар на Спърджън върху псалмите. Друга негова книга, озаглавена Сутрин и вечер, предлага кратки библейски размишления за всекидневно четене.

Последните години от живота му са белязани от боледуване и от спор за богословската посока на Баптисткия съюз във Великобритания. Спърджън публично изразява загриженост, че в деноминацията намират място възгледи, които според него подкопават авторитета на Писанието и основни християнски учения. През октомври 1887 г. той напуска съюза, но остава пастир на баптистката си църква в Нюингтън.

Чарлз Спърджън умира на 31 януари 1892 г. във френския град Ментон на 57 години. Оставя след себе си църква, колеж, сиропиталище и десетилетия проповеди, запазени в печат.

В том 42 на The Metropolitan Tabernacle Pulpit е поместена и прословутата проповед №2467 върху Марк 16:20, в която той произнася призива: „Пуснете лъва!“. Този образ изразява трайното убеждение на Спърджън във вътрешната сила и достатъчност на библейския текст да насочва вниманието към Христос, да убеждава грешника и да обръща сърцето му. Божието слово има удивително могъщество.

Similar Posts