Американският колеж в Самоков, както и неговият наследник, Американският колеж в София, имат своя предистория. Те са част от широко разгърната система на американски образователни институции на Балканите още през XIX век. В България началото на тази мрежа се поставя, когато в Пловдив се открива Мъжко евангелско училище. Следват Девическото училище в Стара Загора и Девическото училище в Цариград, мисионерското училище в Битоля, Девическият колеж в Ловеч, Селскостопанският колеж край Солун, Американската детска градина и Началното американско училище в София, Народният селски университет в с. Пордим, Плевенско.
Първите американски мисионери, които подпомагат развитието на евангелизма на Балканския полуостров, разбират, че „без просвета никаква работа не може да се започне“. Първото евангелско училище на Балканския полуостров е отворено през 1840 г. в Бебек, предградие на Цариград, от д-р Сайръс Хамлин. Мъжкото евангелско училище в Пловдив е открито на 22 октомври 1860 г. от американския мисионер Джеймс Кларк. Първоначално в него се записват петима ученици: Петър Мусевич от Пазарджик, Никола Бояджиев и Тома Юруков от Панагюрище, Иван Тонджоров от Самоков и Андрей Цанов от с. Видраре (Равнище), Ботевградско. През 1863 г. в Стара Загора се открива девическо училище от д-р Теодор Байнгтън. Въпреки първоначалния си успех тези училища срещат огромни трудности от различен характер за своето развитие.
Целта на мисионерите е да създадат в училищата среда, която допринася за духовно съживление и обръщение към Бога в Исус Христос. Много скоро след като госпожица Рейнолдс става директор, в Девическото училище в Стара Загора настъпва духовно пробуждане. Немалко момичета откриват от личен опит, че Христос е ценен като Спасител, и с цялото си сърце Му се посвещават. Не след дълго се забелязва подобно явление и в Мъжката гимназия. През септември 1866 г. Кларк пише, че шестима ученици са дълбоко докоснати.
Възникват обаче остри сблъсъци между момичетата, които са приели евангелското учение, и родителите, които му се противопоставят. Учениците от Мъжкото училище, които през ваканциите са изпращани по двойки като разпространители на литература и проповедници, често се сблъскват с ожесточени гонения.
През 1871 г. по решение на ръководството на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранна мисия (известен като Американски борд) в Самоков се открива Американска богословска семинария като продължение на Пловдивското мъжко училище. Почти по същото време там се открива Самоковско девическо училище.
Но трудностите продължават да съпътстват образователното дело на американските мисионери. Политическата обстановка след Освобождението дава своите отражения. Руският цар Александър III след атентата и убийството на своя предшественик Александър II въвежда реакционен режим. До смъртта на Александър III през 1894 г. България е лишена от благоволението на Русия. В София са изпратени двама руски генерали, за да „помагат“ на княза в управлението. Надменното им и самовластническо поведение ги отчуждава и от княза, и от народа. Американските мисионери споделят този обрат в отношението към руското влияние. Те не са в по-добро положение от княза и народа през двегодишния период на управление от руски пълномощници. Пред мисионерите се поставят пречки, които имат за цел да прекратят или рязко да ограничат дейността им.[1]
Почти по същото време Мисионерското дружество на Методистката епископална църква е разкрило в Свищов мъжко училище, а в Ловеч – Американски девически колеж. Но през 1882 г. и това в Свищов, и девическото училище в Ловеч са закрити от властите. (По-късно те са възстановени.) По-трудно е обаче да се предприемат мерки срещу училищата в Самоков. Те са съществували в града в продължение на повече от десет години и новата сграда на мъжкото училище е построена с особеното благоволение и дори финансова помощ на княза.[2] Все пак са намерени начини да се създават затруднения. Получена е заповед религиозното обучение на православните ученици да се провежда от свещеник на Българската православна църква, което управата на училищата в Самоков приема, макар и с тревога.
Макар да признават, че мисията е изпаднала в немилост пред правителството както в Княжеството, така и в Източна Румелия и Македония, нейните представители стоварват цялата отговорност за тези ограничителни мерки върху руските чиновници. Докладват, че спънки се поставят не само пред американските училища, но и че много български учебни заведения са закрити поради „либералната си насоченост“.
След абдикацията на княз Александър Батенберг и заемането на трона от княз Фердинанд[3] предизвикателствата към училищата в Самоков се увеличават. Княз Фердинанд проявява жив интерес към поощряване на общественото образование и по време на царуването му разходите на правителството за подпомагане на училищата силно нарастват. През 1894 г. например средствата, отпуснати за държавните училища, възлизат на една седма от бюджета на страната.
Но до 1891 г. най-непосредственият проблем е как да се осигурят достатъчно помещения за всички, които кандидатстват. През 1888 г. записаните в Мъжкото училище са петдесет момчета, а в Девическото – 72 момичета. Що се отнася до Девическото училище, проблемът е разрешен с превръщането на бившето мисионерско жилище в училищна сграда. Относно Мъжката гимназия през 1889 г. мисията гласува за разширяване. В съответствие с решението е построена нова училищна сграда през 1891 г., като повече от една осма от разноските са поети от възпитаници на гимназията и други българи.
През 1888 г. министърът на вътрешните работи признава Мъжкото училище за „средношколско учебно заведение“ и оттогава военното министерство уважава това признание. Учениците – както български граждани, така и момчетата от Македония, които притежават турски паспорти – повече не са призовавани за военна служба.
За да върви в крак с държавните училища, през 1889 г. общообразователният курс в Мъжкото училище е увеличен от пет на шест години, а Девическото училище удължава програмата си на шест години през 1894 г. По същото време се правят промени в учебния план, за да бъде съгласуван с държавната система.
Главното препятствие пред нагаждането на програмата в Мъжкото училище към тази на държавните училища е несъразмерното количество на религиозно обучение, залегнало в първата[4]. Училището на мисията предлага седемгодишен образователен курс (шест години общообразователна подготовка и седма за обучение по богословие на младежите, които ще започнат богословска работа). Все пак през първите шест години се изискват по три часа в седмицата библейско изучаване в допълнение към курсовете „Доказателства на християнството“ и „Естествено богословие“. Мисията гледа неохотно на мисълта да намали тази част от програмата. „Работата ни е да благовестваме“, се повтаря в доклад на самоковската станция от 1892 г. „Именно с оглед на тази цел са основани двете учебни заведения в Самоков.“ Въпреки това през 1896 г. мисионерите обмислят въпроса дали да не се отдели напълно общообразователният от богословския курс и да се изисква само един час религиозно обучение в седмицата за общообразователна подготовка.
Финансови трудности
Като цяло Съветът поема заплатите на преподавателите, а ученическите такси покриват всички други пера. През 1890 г. разходите на Мъжкото училище възлизат на 5700 долара, от които 3200 отиват за възнаграждения както на мисионерите, така и на българите, а останалите – за други разходи. В Девическата гимназия таксата е 35 долара на учебна година. Женският съвет на вътрешните мисии успява да допълва бюджета със свои дарения.
Принципът на ученическата самоиздръжка продължава да се прилага. Д-р Кингсбъри поема печатницата, а Уилям Кларк – дърводелския цех. Осигурено е здание за производствено звено, непосредствено до което има поток, който доставя водна енергия. През 1890 г. се съобщава, че приходите на звеното са между 600 и 700 долара. В Девическото училище момичетата вършат по-голямата част от домакинската работа и имат курсове по готварство и шев.
Ръководството на училищата
До 1900 г. Мъжкото училище е имало четирима директори: Джеймс Ф. Кларк – от 1860 до 1878 г., Джон Хенри Хауз – от 1878 до 1890 г., Хенри К. Хаскел – от 1890 до 1898 г. и Робърт Томсън – от 1898 до 1904 г. През 1898 г. мисията гласува да се осигури подготвен педагог от Америка, който да поеме ръководството на училището. Лирой Ф. Острандър се отзовава на този повик и под негово ръководство Мъжкото училище навлиза в нова ера.
Мисията се придържа към по-ранното си решение да направи всичко по силите си, за да доведе самоковските училища до момента, в който те ще заслужат одобрението на правителството. Първата стъпка в осъществяването на тази цел по времето на ръководството на Острандър е подсилване на учебния план. През 1905 г. е гласувано да се въведе постепенно и в двете училища пълната гимназиална програма, като на следващата година се започне с първите четири класа. Английският ще бъде задължителният съвременен език вместо френския в националните училища.
Подобренията в програмата предизвикват насърчително нарастване на броя на записващите се, поне що се отнася до Мъжкото училище. През 1904 г. в него има петдесет момчета на пансион и единадесет приходящи. През 1908 г. е достигнат рекордният брой от седемдесет и един пансионери и девет приходящи ученици, от които общо 53 са от протестантски семейства и 27 – от православни. Девическото училище има 117 момичета през 1903 г. От този брой 58 са на пансион. 71 ученички са протестантки, а 46 – православни. През 1908 г. записаните са 95.
Естър Т. Молтби управлява Девическото училище в „царствен стил“ цели 36 години. Госпожица Молтби е директор на Девическото училище от 1870 до 1908 г. Тя е с пуританско потекло, завършила е колежа „Обърлин“. Първоначално преподава в Америка сред цветнокожите под ръководството на Американското мисионерско дружество. Тя е преди всичко жена на молитвата – често става през нощта и прекарва часове в застъпническа молитва. Нейното топло сърце за Бога и за ближните обаче не я възпира да управлява училищните дела с твърда ръка. Не допуска никаква намеса или власт от страна на мъжете мисионери. Оказва силно, трайно влияние върху живота на две поколения български момичета, които „седят в нозете ѝ“. След нея Девическото училище се управлява от Айнес Аббът, Рут Х. Маркъм и Агнес Берд.
Най-забележителен административен напредък в дейността си мисията на Американския борд в България постига през 1914 и 1915 г., когато правителството признава самоковските училища като учебни заведения с пълна равнопоставеност на гимназии, чиито дипломи отсега нататък ще бъдат уважавани като еднакви по стойност с тези на учениците, завършващи държавните училища. Тази мярка е приложена към Девическото училище през 1914 г., а към Мъжкото – през пролетта на 1915 г.
През следващите военни години мисионерите съсредоточават по-голямата част от вниманието си върху образователната дейност. Правителственото одобрение, дадено в навечерието на влизане във войната, идва точно навреме. Въпреки всички проблеми на военните години училищата, подсилени с нов престиж, не само държат отворени вратите си, но и продължават да се разрастват. През 1918 г. общият брой на записаните за двете самоковски гимназии е 325 души, включително приходящи ученици.
През 1916 г. мисията гласува да се открие основно училище в София, за да образува свързващо звено между детската градина и мисионерските училища в Самоков. Агнес Берд, дъщеря на Джон У. Берд, е предложена за директор. През 1920 г. Софийският градски съвет гласува 2000 м² земя за изграждане на основното училище и за социално селище.
В края на войната мисията възобновява плановете си и решава да слее двете гимназии и да ги премести в София. През 1926 г. те се сливат в едно под наименованието „Американски колеж“ с главен директор Флойд Блек, а до 1928 г. колежът се премества в Симеоново, на 8 км от София. Тук са издигнати нови хигиенични сгради благодарение на щедрата материална помощ от чужбина и на отпуснатия от държавата дървен материал, както и на помощите, събрани в страната.[5] За краткото време на своето съществуване до 1942 г. той се утвърждава като най-представителното чуждоезично училище в България.
[1] У. Уебстър Хол, цит. съч., 76-78 с.
[2] Samokov. Station Report. July 1883. – Arch. Vol. 1, No. 114.
[3] Фердинанд I е княз на България от 7.07.1887 г. до 22.09.1908 г., когато се обявява независимостта на България, и цар на България от 22.09.1908 г. до абдикацията му на 3.10.1918 г.
[4] Това е в съзвучие с общата насока на библейското преподаване в Америка по същото време. Петокнижието се преподава, за да покаже развитието на християнското учение в него, а старозаветните пророци – за да се посочат откъсите, в които се загатва за Месията и Божието царство.
[5] Вестители на истината. История на евангелските църкви в България, 118 с.
Използвани източници:
- Димитър Фурнаджиев и др. (съставителен комитет), Христо Куличев (ред.), Вестители на истината. История на евангелските църкви в България, II изд. (ББД, 1994).
- У. Уебстър Хол, Пуританите на Балканите (Нов човек, 2008).
- Иван Илчев, Пламен Митев, Докосвания до Америка. XIX – началото на XX век (УИ „Св. Климент Охридски“, 2016).
- Данаил Игнатов, История на евангелската съборна църква в Панагюрище (Нов човек, 2022).
- Флойд Блек, Американският колеж в София (УИ „Климент Охридски“, 1992).
