През юли 2026 г. излезе от печат дисертационният труд на Георги Боев „Христологичният химн в Посланието на св. апостол Павел до Филипяните 2:5-11“. Книгата е под №16 в поредицата „Библейска библиотека“ на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Издателството е „Нов човек“.
Обект на изследването е перикопът от Филипяни 2:5-11. Поради факта, че широк кръг съвременни изследователи възприемат този текст като христологичен химн, е разгледана и хипотезата за наличието на христологични химни в Свещеното писание на Новия завет.
Целта на изследването е да се достигне максимално близо до първоначалния замисъл, вложен в христологичния химн от първоначалния му автор, и да се предложат начини, по които той да бъде отнесен към живота на християните от нашето време в ежедневното им практикуване на вярата.
Темата за христологичния химн във Филипяни 2:6-11 се отличава с висока степен на актуалност, за което свидетелства многообразието от изследвания по нея. Още от най-ранните години на Църквата до днес този пасаж, разказващ за понижението на Господ Исус Христос и последвалото Му възвисяване, има ключова роля както за богословието, така и за ежедневния начин на живот на вярващите. Важността му до голяма степен се определя както от христологичното съдържание в него, така и от функцията, която този пасаж изпълнява в Посланието на св. апостол Павел до филипяните, а и за нас.
В епохата на древната църква основният интерес към Филипяни 2:5-11 е двупосочен. На първо място, текстът е използван в споровете с различни еретични учения като доказателство за ортодоксалното учение за личността на Христос, т.е. изпълнявал е апологетична функция. Другата посока е в чисто практически аспект – като модел за подражание, който вярващите трябва да следват, т.е. функционира парадигматично.[1]
След Реформацията и възхода на текстовата критика тези две функции са подложени на преосмисляне, вследствие на което се наблюдава пренасочване на изследванията и отстояване на тезата, че този пасаж изпълнява керигматична функция[2], т.е. че той не е предназначен да изгради модел за подражание, а да проповядва Благовестието Христово. Това от своя страна предизвиква нови дискусии между библейските изследователи, част от които прегръщат идеята историята на Христос (Фил. 2:6-11) да се разглежда като керигма (повечето от застъпниците на тази идея работят в средата на XX век), докато други, привърженици на по-традиционните възгледи, се опитват да ги адаптират към новите дебати. Така в началото на XXI век повечето изследвания възраждат старите възгледи, но те вече се разглеждат в контекста на риторичния анализ. Парадигматичната функция на пасажа отново заема водеща позиция, но Посланието до филипяните се осмисля по нов начин – като увещателна риторика, чийто интегрален момент е наличието на положителни примери с цел подсилване на мотивацията на аудиторията.
Филипяни 2:5-11 продължава да представлява интерес за библеистите и е необходимо осмислянето на този пасаж както богословски, така и по отношение на целта, с която е даден от апостол Павел не само на неговите първоначални слушатели, но и на нас, вярващите от XXI век. Особено актуално е разглеждането на този пасаж за българската библеистика, тъй като – въпреки своята значимост – той остава недостатъчно изследван от българските библеисти.
[1] От гр. παράδειγμα – модел, пример (от παραδείκνυμι – демонстрирам, показвам, излагам).
[2] От гр. κηρύσσω – проповядвам, прокламирам.
Георги Боев е роден през 1980 г. в Хасково. Придобива бакалавърска степен по маркетинг и магистърска степен по стопанско управление в Икономическия университет във Варна. Първоначално формиран в духа на атеистичния мироглед, през студентските си години той открива Христос и Му се посвещава. Този прелом насочва интересите му към научното изследване на Писанието и той записва Богословие в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема „Христологичният химн в Посланието на св. апостол Павел до филипяните 2:5-11“. Осъществява специализации в изследователския център „Тиндейл Хаус“ в Кейбридж и в Университета в Дърам по програма „Еразъм+“.
Виж също статията: Богословски аспекти в христологичния химн от Филипяни 2:5-11 през творчеството на Лутер и Калвин
