На 22 април 2026 г. се навършиха точно 100 години от рождението на пастир Димитър Куличев. А само преди пет години Зорница съобщи на читателите си, че той вече е „у дома“, при своя Господ. Под такова заглавие най-напред Първа евангелска съборна църква в София разпространи съобщението за отминаването му от този свят сутринта на 13 юни 2021 г. Както свидетелстваха близките му, преди последния му дъх на лицето му се изписала усмивка.
В кратка автобиография, публикувана в книга на неговия брат п-р Христо Куличев[1], той съобщава, че е роден в с. Розово, Пазарджишки окръг. През 1949 г. завършва висше образование по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още от края на 1948 г., след арестуването на пастирите и процеса срещу тях, той започва да проповядва в Първа евангелска църква (София).
От 1953 г. двамата с брат му Христо започват да организират съживителни събрания, най-резултатните от които са в района на Пловдив и Асеновград. Именно в Асеновград той се запознава с бъдещата си съпруга Руска Шопова. Оттогава се посвещава на служението на пътуващ проповедник и провежда семинари в различни местни църкви. През 1975 г. е ръкоположен за пастир в I ЕСЦ (София). Дълги години води и библейски групи в тази църква.
През януари 1985 г. е арестуван заедно с Христо Куличев по обвинение, че не се покорява на разпоредбите на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове да прекрати своята дейност, с която възпрепятства работата на назначения от държавата пастир в софийската Първа евангелска църква.
След политическите промени през 1989 г. подновява работата си с младежи в рамките на младежки лагери и започва ново служение: благовестване сред лишени от свобода в затворите. До края на дните си с малки прекъсвания продължава да събира хора от различна възраст, жадни за библейско поучение, в две групи всяка седмица.
Автор е на няколко кратки изложения по важни въпроси на вярата. Негови статии по различни теми са излизали на страниците на в. Зорница.
С тези кратки бележки можем да дадем съвсем бегла представа за богатия живот на п-р Д. Куличев, изпълнен с неотклонно посвещение на Благовестието, и за любовта към него на вярващите, които го познаваха. Той беше не само пастир и проповедник, но и привличаше хората към себе си със сърце, отворено за всеки, който припознаваше в него приятел и съветник.
Университетското философско образование обяснява до голяма степен неговата подготовка и способност да дава компетентен отпор на атеистичната идеология, която се налагаше дълги години в България от тоталитарния режим. Но проповедите му бяха изградени преди всичко върху добро познаване на Божието слово и пропити от духовното преживяване на лична връзка с Господа. Те притежаваха ораторска сила, която не оставяше слушателите равнодушни, а ги предизвикваше да взимат важни решения за живота си. Мнозина разпознаваха в него особено присъствие на Светия Дух.
Мнозина търсеха пастир Димитър Куличев за личен разговор и за съвет по въпроси на духовната борба. Немалко хора го търсеха и за да се помоли за тяхното изцеление от здравословни проблеми. Той отделяше на това служение особено внимание.
Пастир Димитър Куличев участваше ревностно в духовния градеж на Христовата църква. Но не само. Той беше и професионален майстор строител. Тази „светска“ квалификация му даваше възможност да участва навсякъде, където го потърсят за съвет или за директно ръководство на строително-ремонтни работи в нашите църковни сгради. Той и брат му Христо използваха тази дейност като средство за благовестване и повод да се свикат на едно място млади и по-възрастни хора, които строят или подновяват сградния фонд на местата за богослужение, но в същото време общуват и израстват заедно в споделяне и познаване на Словото.
Служението на Христовата истина винаги поставя на изпитания не само самия служител, но и неговото семейство. Те възникват по различни причини, въпрос са на приоритети и са известни само в общ порядък; подробностите остават в паметта на семейството. Но църквата познава Руска и децата им с тяхната пълна съпричастност, без излишна показност, и твърда подкрепа в отстояването на Евангелието, което Димитър проповядваше. Децата му продължават да служат и днес на това Евангелие, всеки според дарбите, които е приел чрез вяра.
Пастир Димитър Куличев напълно оправда словото, че делата на починалите в Господа следват подир тях. Той остави в сърцата на тези, които са общували във вярата с него, дирята на незабравим служител на Господ Исус Христос и на обичан приятел.
[1] Христо Куличев, Процесите. Партията срещу Църквата (ЕТ Госпъл), 145-147 с.
