В историята на цялата човешка цивилизация градовете кули са намирали неизменно своето централно място. Варварското унищожение на кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 г. съвсем не е охладило амбициите на няколко града в света да се съревновават за построяване на най-висока сграда.
През 1919 г. група архитекти и художници авангардисти начело с Виктор Татлин предлага построяването на сграда паметник на комунистическия Интернационал. Сградата трябва да бъде изключително функционална, израз на последните възможности на строителната техника. Същевременно с това тя е замислена да символизира по какъв начин „се възстановява неединството на човечеството, разделено при строителството на Вавилонската кула, мост между Земята и Космоса, архитектурно въплъщение на мировото дърво и жилище на мъдрите“.
В нейната ексцентрична двойно спираловидна форма трябва да се впишат няколко основни секции с различна геометрия и механизми на завъртане с различен период на време. В тях трябва да се помещават законодателната, изпълнителната и информационната власт на Интернационала, както и да намират място за творчество хора на изкуството. Проектът се представя на различни изложби, става световноизвестен, вдъхновява млади творци от цял свят, но никога не достига до реално изпълнение поради „охладняване“ на съветската власт (реакционна в същността си) към авангардизма. Проваленият проект за кулата на Татлин е можел да предизвести на тези, които могат да четат знаците на времето, неминуемия крах на всеки опит да се създава цивилизация и култура без Бога.
Кулите винаги са представлявали (и дори в религиозната архитектура) символ на човешкия устрем към небето, но най-вече израз на религиозния устрем, основан на собствени средства и собствена праведност.
Археологическите изследвания сочат, на предполагаемото място на Вавилонската кула са основите на култов и астрономически център с формата на стъпаловидна пирамида – зигурат.
Интересно е, че самата структура на текста в Битие 11:1-9 подсказва конфликта между намеренията на хората и предизвестената съдба на този проект. Макар че тук излагаме една интерпретация на текста в превод на български, тя отразява с голяма близост формата на оригиналния текст. Посоченият по-долу строеж от напластени последователно смислови паралели и антиномии може да се представи фигуративно като съчетание на „право издигащ се“ от долу на горе зигурат и „обърната висяща“ от горе на долу подобна реплика, които се срещат в единен център.
Разбира се, тук може да се открие характерният за целия Стар завет симетричен строй, познат под техническото наименование хиазъм. Но освен това в случая и формата и съдържанието на библейското послание се припокриват знаково. (Горната част на хиазма е повторена като потвърждение на нейното превъзходство.) Тук откриваме умението на редакторите на текста да илюстрират противостоенето на две култури – езическа и библейска – чрез неговите фигуративни средства, с божествена ирония.
A’’ – Бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика
Б’’ – Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя
B’’ – Престанаха да градят града
А’ – Да разбъркаме езика им, за да не разбират езика си
Б’ – Господ каза: Те са един народ с общ език
B’ – Слезе да види града и кулата
Г’ – Господ (името Му)
Д – Да не се пръснем
Г – Да си спечелим име
В – Да съградим град и кула с връх до небето
Б – Намериха поле в Сенаарската земя, където се заселиха
А – А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор
Можем да открием, че в центъра на тази текстова фигура се срещат амбицията за име и Името на Господа. Там, където се издига върхът на правостоящия „зигурат“ с амбиция за име и единство („да не се пръснем по земята“), точно над него за пръв път се появява Името на Господа, който Израил трябва да проповядва на света като единствения истинен Бог, който е един и у Когото може да има реално единство („Слушай Израилю, Господ, нашият Бог е един“).
Библейското послание е ясно: на тези, които издигат кули за собствена слава, се напомня суверенитетът и славата на единствения, Единия Създател и Архитект на света. Що се отнася до хуманистичния идеал за единство на човечеството, историята показва, че той е бил експлоатиран най-вече от тоталитарни деспотични режими.
Днешните превъплъщения на Вавилонската кула са ярък пример на казаното. Ако горният библейски пример ни дава повод да представим един текст като архитектура в отношението текст-архитектура-култура, то можем да споменем, че в реципрочен ред можем да представим архитектурата като текст, или да говорим за архитектурата като език, който изразява съвременната култура. Този подход стана популярен и съзнателно преследван след теоретичните разработки на американския архитект Чарлз Дженкс през 70-те години на миналия век. Дженкс анализира градските пространства и самите сгради с методите на структурната лингвистика.
Оттогава насам архитектите знаят как може по-убедително да насочват вкусовете на клиентите инвеститори и цялото общество, което ще не ще консумира функционално и визуално доминантите на човешката среда. Доминантите на човешката среда се оказват както винаги „кули“. Днешните кули имат различни форми: „игли“, „спирали“, „пури“, „кифли“, „пирамиди“, във всевъзможни еклектични композиции. С езика на идейния плурализъм те отново въплъщават амбициите на вавилонците – за глобален свят, за космично устремена култура.
Остава един въпрос: Какво ли ще се случи с тях, когато Господ дойде, за да установи на земята Своето царство?
