08 фев. 2023 г.

Защо ни е нужна решителна милост

Благодатта не саботира
стремежа към правда,
а го подсилва.

В една съдебна зала през октомври 2019 г. Бранд Джийн се обръща към бившата полицейска служителка от Далас, осъдена за убийството на неговия брат Ботъм Джийн, и ѝ казва: „Прощавам ви! И знам, че ако застанете пред Бога и Го помолите за същото, и Той ще ви прости.“ С тези думи чернокожият мъж излиза от свидетелската скамейка и с топлота прегръща бялата Амбър Гайгър, получила десетгодишна присъда за убийство.

Случката вдъхнови милиони. Но и както всеки път, когато радикалната Божия милост стане явна, някои започват да недоволстват – и с разбираеми основания. По този повод авторът Джемар Тисби изтъкна във вестник Washington Post, че всяко убийство на чернокож от бял се превръща в знаменателно събитие. Такива трагедии „се усещат не само от единични чернокожи. Цялата общност изпитва въздействието им.“ По-нататък той продължава: „Мигновеното оправдание омаловажава мащабите на несправедливостта. То отклонява вниманието от системната промяна, необходима за предотвратяване на други подобни трагедии.“

Тисби с право е притеснен от така наречената „евтина благодат“ по Дитрих Бонхофер, който пише: „Евтина благодат е да се проповядва прошка без изискване за покаяние… благодат без ученичество, без кръст.“ Мнозина днес биха добавили: „благодат без стремеж към правда“.

Сантименталната милост действително е опасно нещо. Но същото се отнася, от друга страна, и за представянето на благодатта като обусловена от определени действия, за да бъде заслужена. Вярата без дела е мъртва, изтъква ап. Яков, ала това не обезсилва факта, че приетата чрез тази вяра прошка в същността си е „мигновено оправдание“. Нека да уточним, че мигновеното оправдание се е случило далеч преди акта на вярата – когато на кръста Христос обявява „Свърши се!“ Именно в онзи миг „Бог в Христос примири света със Себе Си, без да вменява на човеците прегрешенията им“ (II Кор. 5:19). Ако Кръстът означава нещо, това е именно мигновено оправдание без ситен шрифт.

Павел също така ни призовава: „Примирете се с Бога!“ (II Кор. 5:20), а ние откликваме чрез покаяние и вяра. Не нашето обръщане към Бога прави Христовото дело на кръста толкова силно – ние не бихме могли да добавим нищо към това дело. Нашата вяра обаче съдейства Неговото дело да ни засегне лично и да стане ефективно в собствения ни живот.

Когато започнем да се тревожим, че милостта може да доведе до нравствена леност, трябва да си припомним, че Божията милост е радикална. Тя впръсква светлина върху мащабите на греха. Оттук идват и църковните практики да се провеждат „велики пости“, през които хората да се замислят дълбоко върху следния факт: Нашият грях е толкова ужасяващ, че се е наложило съвършено светият Бог да умре лично, за да може досието ни да бъде изчистено. Размишляваме върху нашите грехове – и личните, и обществените – не с цел да се самобичуваме, а по-скоро за да излезем от зоната на комфорта и да си дадем сметка всъщност колко отвратителен е грехът и колко прекрасна е милостта, която го покрива.

След драматично показаната от Бранд Джийн прошка през октомври, някои капацитети изразиха недоволство, че сега „се очаква“ всички чернокожи да прощават – особено на белите. Не съм убеден в това. Последното нещо, което бих очаквал от някой чернокож при наличието на нови рани, нанесени от бели хора, е да прощава. „Евтината благодат” ще настоява да използваме този момент като повод да загърбим расизма. Свръх „скъпата” благодат, от друга страна, ще изтласква милостта някъде в ъгъла. Ала решителната милост ни подтиква да вникнем в този момент още по-задълбочено. Предвид историята на расизма по нашите земи, очаквам да има натрупана горчилка – и никак не бих винил чернокожите хора, които таят гняв. Несправедливостта би следвало да провокира праведен гняв. И все пак, докато размишлявам върху радикалната милост у поредния Бранд Джийн, оставам смаян от благодатта. Решителната милост „не загърбва“ расистките зверства, а по-скоро подчертава огромната им тежест. Това са също грехове, довели до смъртта на самия Бог. Тоест, изключително сериозни грехове.

Подобна милост прогаря още по-дълбоко в душата ми необходимостта да търся най-голямата справедливост, възможна в този живот – досущ както се стремя към праведност и в собствения си живот. Решителната милост освен това ме изпълва с решителна надежда. Поради Кръста ние получаваме гаранция, че в края на краищата и светостта, и справедливостта ще бъдат победители – именно понеже милостта вече е спечелила тази победа на Голгота.

Тъй като това е последната ми редакционна колонка за сп. Christianity Today (през януари 2020 г. излизам в пенсия), се чудех какво да кажа в тази рубрика. Читателите, които следят текстовете ми, са напълно наясно, че написаното по-горе не е нищо ново. За мен лично реакцията спрямо всяко едно предизвикателство – от неправдите в света, до греховността в църквата; от „евтината“ благодат, до свръх „надценената“ благодат – започва с осмислянето (доколкото ни помага Духът) на височината и дълбочината, широчината и дължината на радикалната милост на Бога, изобразена в Исус Христос. Нека този вид милост неизменно да бъде полярната звезда за Неговата църква!

 

___________

В продължение на две десетилетия Марк Гали е главен редактор на може би най-популярното по цял свят евангелско списание Christianity Today. Пенсионира се през януари 2020 г., а настоящият материал е неговата прощална редакционна колонка към списанието.

Превод: Влади Райчинов.

Similar Posts