Дитрих Бонхьофер - Вестник Зорница

Дитрих Бонхьофер (1906–1945 г.) е роден в Бреслау (дн. Вроцлав) в семейство на медицински работници. Въпреки че родителите му очакват той да се развива като музикант, Дитрих предпочита да следва богословие. През 1927 г., само на 21-годишна възраст, той защитава докторска степен към Берлинския университет „Хумболд“ със summa cum laude.

През 1930-1931 г. следва в нюйоркската семинария „Юниън“, но остава неудовлетворен от незаинтересоваността на местните студенти. Негов приятел го кани в Абисинска баптистка църква в Харлем, където той преподава в неделното училище и развива трайна любов към християните от афроамерикански произход. Там развива чувствителност към социалните несправедливости, които изпитват малцинствата. По-късно в живота си той възприема пацифистични възгледи поради Божията любов и високата стойност на всеки човешки живот. Основното му кредо гласи: Църквата е в дълг към всички жертви на който и да е обществен ред, включително към нехристияните. Отхвърлянето на евреите според него е отхвърляне на Христос.

След завръщането си в Германия през 1931 г. Бонхьофер става преподавател по систематическо богословие в Берлинския университет. Дълбоко заинтересован от икуменизма, той е назначен от Световния съюз за насърчаване на международното приятелство чрез църквите (предшественик на Световния съвет на църквите) като един от трима младежки секретари за Европа. През тези години постепенно загърбва сухото интелектуално богословие и все повече се вълнува от практическото приложение на индивидуалната вяра. На 15 ноември 1931 г., на 25-годишна възраст, е ръкоположен в обединената старопруска църква „Св. Матей“ в Берлин-Тиергартен.

С въздигането на Хитлер обаче немските църкви навлизат в изключително тежък период. Силно повлияни от идеите на национализма и объркани от хаоса през годините на Ваймарската република, протестантите в Германия възторжено приемат възхода на нацизма. Обещаващата академична и църковна кариера на Бонхьофер претърпява драматичен обрат след възхода на нацистите на 30 януари 1933 г. Той става решителен противник на режима още от първите му дни. През април 1933 г. той издига глас в църковната съпротива срещу преследването на евреите от Хитлер, заявявайки, че църквата е длъжна не само „да превързва жертвите под колелото, а да вкара спица в самото колело“.

В знак на съпротива срещу нацификацията Бонхьофер призовава за интердикт — да се спрат всички пастирски церемонии (кръщения, конфирмации, сватби, погребения и др.), но Карл Барт и други го съветват да не предприема такава радикална мярка. През август 1933 г. Бонхьофер и Херман Засе са упълномощени от опозиционни църковни водачи да изготвят изявление в подкрепа на евреите като Божий избран народ. По-късно обаче този документ е изменен и Бонхьофер отказва да го подпише.

През септември 1933 г. националистическият църковен синод във Витенберг приема резолюция за прилагане на Арийския параграф в църквата, което означава, че пастири и църковни служители от еврейски произход трябва да бъдат отстранени от постовете си. Два месеца след това 20 000 националистически „немски християни“ искат премахването на Стария завет от Библията. В резултат на всички тези развития над една трета от германските пастири се присъединяват към т.нар. Лига за спешна помощ, предшественик на Bekennende Kirche (Изповядващата църква). Нейната цел е да опази историческите християнски вярвания и практики, основани на Божието слово. Според Барменското изявление, изготвено от Барт през май 1934 г. и прието от Изповядващата църква, глава на Църквата е Христос, а не фюрерът. Приемането на това изявление се разглежда като триумф, въпреки че едва 20% от немските пастири подкрепят Изповядващата църква.

Дълбоко несъгласен с антисемитските настроения и пригаждането на църквата към националсоциалистическата идеология, Бонхьофер през 1933 г. заминава за Лондон. Там приема двугодишно пастирско назначение на две немскоезични протестантски църкви в Лондон: Немската лутеранска църква в Сиденхам и Немската реформирана църква „Св. Павел“ в Уайтчапъл. Макар и от дистанция, Бонхьофер продължава участието си в Изповядващата църква, трупайки високи телефонни сметки, за да поддържа връзка с Мартин Нимьолер. На международни срещи Бонхьофер призовава хората да се противопоставят на опитите на „немските християни“ да обединят нацизма с християнството. Когато представителят по външните работи на Немската лутеранска църква еп. Теодор Хекел идва в Лондон, за да предупреди Бонхьофер да се въздържа от икуменическа дейност, която не е пряко разрешена от Берлин, Бонхьофер отказва да се подчини.

От 1935 г. ръководи нелегална семинария за проповедници във Финкенвалде, закрита от Гестапо през 1937 г. Десетки студенти и пастири са арестувани. Именно по това време Бонхьофер публикува най-известната си книга Цената на ученичеството – изследване върху Проповедта на планината, в което атакува „евтината благодат“ като прикритие за етична отпуснатост, противопоставяйки я на добродетелите на „скъпоценната благодат“. През следващите две години Бонхьофер тайно пътува из селата на Източна Германия, за да провежда „семинария в движение“.

През 1938 г. Гестапо забранява на Бонхьофер да се връща в Берлин, а година по-късно той заминава за Ню Йорк по покана на Богословска семинария „Юниън“. Само след две седмици обаче се връща, въпреки силния натиск от приятелите си да остане в САЩ. В писмо до Райнхолд Нибур той пише: „Допуснах грешка, като дойдох в Америка този път. Длъжен съм да премина през този труден период в нашата национална история заедно с немския народ. Нямам право да участвам във възстановяването на християнството в Германия след войната, ако не споделя изпитанията на това време с моя народ… Християните в Германия ще трябва да се изправят пред ужасен избор: да искат поражението на нацията си, за да може бъдещата християнска цивилизация да оцелее или да желаят победата на нацията си и по този начин да унищожат цивилизацията ни и истинското християнство. Знам кое трябва да избера, но не мога да го направя от място на сигурност.“

През 1940 г. Бонхьофер получава забрана да преподава, да проповядва и да прави публични изявления в Германия. За да избегне мобилизация, се присъединява към Абвера, където използва контактите си, за да подпомогне германската съпротива и опитва да привлече подкрепа от съюзниците за постнацистко правителство. Въпреки рисковете активно участва в планове за свалянето на Хитлер и помага на евреи да избягат в Швейцария.

На 5 април 1943 г. е арестуван по подозрение за участие в заговор срещу Хитлер, а работата му върху книгата „Етика“ остава незавършена. На 7 февруари 1945 г. е изпратен в покрития с мрачна слава концентрационен лагер „Бухенвалд“, където вече са намерили смъртта си хиляди хора. Броени седмици преди съюзниците от антихитлеристката коалиция да освободят лагера, Дитрих Бонхьофер е обесен в концлагера „Флосенбург“.

Материали на Дитрих Бонхьофер в Зорница: