08 фев. 2023 г.

За глупостта

Откъс от „Писма от затвора“
Дитрих Бонхьофер

 

В най-мрачната глава от германската история, когато подстрекателски настроени тълпи хвърлят камъни във витрините на невинни собственици на магазини, а жени и деца са жестоко унижавани на открито, младият лутерански пастир Дитрих Бонхьофер започва да говори публично срещу жестокостите.
След като години наред се опитва да промени мисленето на хората, една вечер Бонхьофер се прибира вкъщи и собственият му баща трябва да му каже, че двама мъже го чакат в стаята му, за да го отведат. В затвора Бонхьофер започва да размишлява как неговата страна, родила толкова големи поети и мислители, се е превърнала в сбирщина от страхливци, мошеници и престъпници. Накрая стига до заключението, че коренът на проблема не е в злобата, а в глупостта.

 

Глупостта е по-опасен враг на доброто от злобата. Можете да протестирате срещу злобата, можете да я разобличите или да я предотвратите със сила. Злата умисъл винаги съдържа семената на собственото си унищожение, тъй като тя кара хората да се чувстват неудобно, ако не и по-зле. Срещу глупостта сме беззащитни. Нито протестите, нито силата са от полза срещу нея и също така тя никога не се поддава на доводите на разума. Ако фактите противоречат на личните предразсъдъци, не е необходимо да им се вярва, а ако са неоспорими, те просто могат да бъдат изтласкани настрана като изключения. Така глупакът, за разлика от злонамерения, е неизменно самодоволен. И често може да бъде опасен, защото не е нужно много, за да стане агресивен. Затова глупостта изисква много по-предпазливо отношение, отколкото злобата. В никакъв случай не бива да се опитваме отново да убеждаваме глупавия човек с доводи, защото това е безполезно и опасно.

За да подходим адекватно към глупостта, важно е да я разпознаем такава, каквато е. Сигурно е, че тя е по-скоро морален, отколкото интелектуален недостатък. Има хора с висок интелект, които са глупаци, и хора с нисък интелект, които са всичко друго, но не и глупаци – откритие, което правим с изненада в резултат на дадени обстоятелства. Впечатлението, което получаваме, е, че глупостта е по-скоро придобита, отколкото вродена; тя се придобива при определени обстоятелства, когато хората сами стават глупаци или позволяват на другите да ги правят на глупаци. Освен това наблюдаваме, че глупостта е по-рядко срещана при необщителните или самотните хора, отколкото при индивидите или групите, които са склонни или принудени към общителност. По-нататък установяваме, че глупостта е по-скоро социологически, отколкото психологически проблем. Тя е особена форма на въздействие на историческите обстоятелства върху хората, психологически страничен продукт на определени външни фактори. По-внимателното вглеждане би ни показало, че всяка насилствена революция, независимо дали е политическа или религиозна, предизвиква изблик на безумие у голяма част от човечеството.

Всъщност това изглежда почти като закон на психологията и социологията. Властта на един човек се нуждае от глупостта на друг. Не става въпрос за това, че някои способности на хората, например интелектуалните, закърняват или биват унищожени. По-скоро демонстрацията на власт е толкова страшна, че лишава хората от независима преценка и те се отказват – повече или по-малко несъзнателно – от изработването на собствена оценка за новото положение на нещата. Глупакът често може да бъде упорит, но това не бива да ни заблуждава, че е независим. Някак си се усеща, особено в разговор с него, че е невъзможно да разговаряме със самия човек, да говорим с него лично. Вместо това се сблъскваме с набор от лозунги, девизи и други подобни, които са придобили власт над него. Той е под проклятие и е заслепен, самата му човешка същност е принудена да проституира и бива експлоатирана. След като веднъж е предал волята си и се е превърнал в обикновен инструмент, то няма злини, до които глупакът да не може да стигне, като същевременно не е в състояние да разбере, че това е зло. Тук се крие опасността от дяволска злоупотреба спрямо човечеството, която може да нанесе непоправими щети на човешкия облик.

И тъкмо в този момент разбираме, че глупакът не може да бъде спасен чрез образование. Това, от което се нуждае, е изкупление. Просто няма алтернатива. Дотогава няма никаква земна полза да се опитваме да го убеждаваме с рационални аргументи. При това положение на нещата можем добре да разберем защо е безполезно да се опитваш да установиш какво наистина „мислят хората“, а също защо този въпрос е тъй излишен за човека, който мисли и действа отговорно. Както се казва в Библията, „страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Пр. 1:7). С други думи, единственият лек за глупостта е духовното изкупление, защото само то може да направи човека способен да живее отговорно пред Бога.

Но в тези размисли за човешката глупост има и зрънце утеха. Няма причина да мислим, че мнозинството от хората са глупаци при всякакви обстоятелства. Това, което има значение в дългосрочен план, е дали нашите управници се надяват да спечелят повече от глупостта на хората или от тяхната независима преценка и проницателност на ума.

 

Послепис:
Обвинен в заговор срещу Адолф Хитлер, Дитрих Бонхьофер бива екзекутиран на разсъмване на 9 април 1945 г. в концентрационния лагер Флосенбург, едва две седмици преди американски войници да освободят лагера.

 

_____________
Текстът е откъс от книгата: Bonhoeffer, Dietrich. „Prisoner for God, Letters and Papers from Prison“ (The Macmillan Company, 1959), pp. 18-19. Превод, подбор и коментар: Александър Александров.

Similar Posts