Възкресението е най-бележитият факт в историята. Все едно ли е дали Христос действително възкръсна или не? Разликата в полза на християнството е огромна, ако Той е възкръснал наистина. Ако ли не е възкръснал, свръхестественият характер на Евангелието претърпява поражение и претенциите му остават незащитени. Или както се изразява и светият апостол: „Чрез възкресението от мъртвите се откри (Христос) с всичка сила като Син Божи“ (Рим 1:4). Ако Христос е умрял и не е възкръснал, тогава за Него трябва да мислим както за Мойсей, Конфуций, Сократ, Мохамед, Карл Велики и пр.; ако ли е възкръснал, тогава Той е Лице от особено значение.
При съставяне на мнение за някое дело и произнасяне на присъда, обикновено обръщаме сериозно внимание на качеството и числеността на свидетелите по него: честни, искрени и характерни ли са те; осведомени ли са добре по въпроса; съгласни ли са те и решени да установят факта и истините по това дело, без да обръщат и най-малко внимание на последствията за тях.
В това отношение свидетелите на Христовото възкресение са най-достоверни. Те бяха: Мария Магдалина, група жени заедно с Петър, десетте ученици без Тома, същите с него заедно, седем ученици при Тивериадското езеро, повече от 500 души наведнъж, Яков, апостолите при възнесението Му. Тия бяха всички простички, но верни и искрени хора; някои от тях понесоха заплашвания, гонения, бой, затвор, презрение, мъчения и мъченическа смърт, но никой от тях не се отказа от онова, което беше чул, видял и опитал. Още по-силен свидетел на възкресението е сам Христос. Той го предсказа, обеща и го изпълни. Нека предположим, че някой излезе днес с думи като тези, които Христос изрича:
- Аз съм пътят, истината и животът.
- Който е видял Мене, видял е Отца
- Аз и Отец – едно сме.
- Преди да се роди Авраам, аз съм.
- Който не вярва в Мене е осъден.
- Отец Ми е предал всичко в Моите ръце.
- След като умра, Аз ще възкръсна в третия ден и ще ви срещна пак.
- После ще се възнеса на небето, и един ден ще се върна пак да съдя света и да царувам.
Какво бихме мислили за такъв човек с такива баснословни претенции? Ще го провъзгласим за неуравновесен. Обаче, когато Христос ги изговаря всички ги приемаме с благоговение. (…)
Когато празнуваме Възкресението Христово, ние изпитваме особено чувство на радост, тържество и победа. Така е в началото: „зарадваха се учениците, като видяха Господа“, така е и сега. Тяхната радост е неочаквана, внезапна. След Разпятието те се пръсват с разочарование. Виждат прободеното Му тяло сложено в гробницата на Йосиф от Ариматея надеждата, че ще Го видят пак ги напуска.
Приживе, Той е чудесно идеен и деен. Той привързва дванадесетте към Себе Си, планира велики дела, предприема колосална работа и всички очакват велики резултати, царство, в което те да заемат първи места. Обаче с Разпятието, всичко това рухва! „Ние се надявахме, че Той е Който ще избави Израил“, казват те в горестно си разочарование. Наистина Той ги предупреждава за тези събития, но те не Го разбират, не Го възприемат сериозно и забравят думите Му. Хитрите и злобни първосвещеници си спомнят за Исусовите думи, че ще възкръсне затова завардват добре и запечатват гроба. Учениците Му обаче са отчаяни, тяхната надежда изчезва, а сърцата им се изпълват с горест и скръб – ужасна трагедия! После виждат гроба празен и техните хора ги уверяват, че са видели Господа. Учениците вземат тези думи за празни приказки. Стражите, които първи виждат чудото на възкресението, казват истината на първосвещениците, така че водачите на народа в Ерусалим със сигурност разбират за чудото на възкресението. Но тръгнали веднъж по кривия път, те продължават решително и стремглаво по него до край: „Кажете, че учениците Му Го откраднаха, когато ние спяхме.“ Така те подучват стражите да излъжат властта и началствата си. (…)
Но как и защо се случва помяната в учениците? Каква е причината? Ето какво: „зарадваха се учениците, като видяха Господа“. Зарадват се, защото възкръсна! Защото е жив! В това те се уверяват „с много верни доказателства“, а също и със своите чувства, разум, лична опитност и душевната радост и възторг, които живото Му присъствие вдъхнало в душите им.
Да, Възкресението е ден „на радост и хвала“, „всред мрак виделина“, „ в този ден Исус възкръсна и победи смъртта“. Този Исус е носител на мир в света. Той е учител на поколенията. Той е надеждата на душата. Нека отпразнуваме тържественото Му възкресение с благоговение, с преданост, с вяра, с трезвеност, с братолюбие и с радост в Духа Светаго. И на поздрава „Христос възкресе“ да отговаряме смело:
Наистина възкресе!
