Много личности са оставили диря в човешката история. Много велики писатели и философи, учени и владетели са променили светогледа и курса на цели народи и цивилизации. Никой от тях обаче не е съумял да промени качествено този свят. Те са били като падащи звезди, които за кратко са огрели небосклона по своето време, но това, което са оставили, не е било в състояние да обнови самата тъкан на Божието творение. Смъртта продължава да властва над човешкия род. Гордостта, алчността и егоизмът продължават като тежка мъгла да се стелят в душите на всички хора. Всички ние неумолимо се движим в една посока – към физическата смърт и небитието.
Единственият шанс за промяна на тази участ ни се даде чрез раждането на Спасителя Христос. И за нещо повече – за живот, вечен и изобилен. Словото стана плът, за да може плътта – тленното, преходното, да се съедини с вечното, да се облече в нетление, да участва в славата на Божеството. Бог Слово по един тайнствен и необясним начин се вмести в човек. И не само се вмести, но и стана човешко същество. Това Слово, което създаде Вселената, се вмести в една малка частица материя. Това Слово, което видя света, преди да го създаде, сега погледна същия този свят през очите на малко и безпомощно бебе – човека Исус.
Когато помислим за безграничната мощ на Словото – Божия Син, е почти невероятно, че Той се помести в човешка личност. В полемика със св. Константин Кирил Философ сарацините задават въпрос: „Как може жена да вмести в утробата си Бога, към Когото човек не може дори да погледне, а камо ли да Го роди?“ А той им отговаря: „Неразумни са тези, които мислят, че е невъзможно Бог да се вмести в утробата на човешкото естество, когато знаят, че Той е могъл да се вмести в къпината. Нима къпината, тази бездушна твар, е по-високостояща от чувстващата и разумна твар, която е отличена с богоподобна душа?“
С други думи, светецът им казва: „Нима има нещо невъзможно за Бога? Ако Бог не може това, то Той не е всемогъщ.“ За Бога няма нищо по-важно от това, да дойде при нас, да стане като нас. Защо? Защото Неговото най-голямо желание е да върне отново падналия човек при Себе Си.
Какво правеше Исус сред хората? Той живя сред нас и всеки можеше да се докосне до Бога и Бог да Го докосне. Всеки можеше да чуе гласа Му, да види Неговата грижа и любов в личността и служението на Исус. Така Бог показа, че всичко, свързано с човека, е важно за Него. Той направи Себе Си познат чрез Исус. Хората можеха да Го опознаят като близък Бог, като Бог за тях, Бог с тях – Емануил. Дори и юдеите да се чудеха дали Той ги обича и все още си спомня за тях. Исус им показа с учението и живота Си, че Бог ги е посетил. Накрая доказа, че Бог истински обича хората в света, като пострада за греховете ни – Праведният за неправедните – за да ни приведе при Бога (I Пет. 3:18).
Такъв е нашият Бог! Той не търси добрите и порядъчните, а отхвърлените и грешните. Исус даде шанс за нов, по-добър живот на безскрупулния бирник Закхей, който безсрамно ограбваше бедните до момента, когато срещна Исус, върна ограбеното и намери спасение и радост в живота си. Исус показа милост на прелюбодейката, която трябваше да бъде убита за греха си; изцели слепеца Вартимей и даде смисъл на живота му.
Божият народ не беше свикнал да има близък Бог. Такъв Бог е неудобно близо, Неговият глас може да се чуе и Неговата истина ехти с голяма сила. Той не е някой, когото да пренебрегнем без последствия. Бог е светлина и където свети, тъмнината трябва да побегне, но факт е, че хората обикнаха тъмнината – живота без Бога – повече, отколкото живот по Божията воля в покорство на Христовото учение (Йоан 3:19). Затова, понеже обичаха злото повече, отколкото доброто и Бога, те убиха Спасителя.
И кой Го уби? Същите тези, на които Той дойде да прави само добро. Има ли по-голям парадокс от този? Има ли по-нелепо действие от това да ухапеш ръката на Този, който те храни; да се подиграеш на Този, който те е създал; да кажеш „Махни Го! Такъв да не живее!“ на Начинателя на живота?! В цялото Си страдание и отхвърляне от човеците, които обикна докрай, Исус единствено показа Своята божествена, съвършена добродетел и слава. Той не отвърна на цялата омраза, на подигравките и хулите. Във всичко това Той доказа, че е „Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив“ (Изх. 34:6).
Бог Слово стана човека Исус Христос и хората видяха славата Му. Когато живя на земята преди 2000 години, Той говореше, вършеше добрини и освобождаваше угнетяваните от дявола. И правеше всичко това в човешкото Си тяло. Той не беше безплътен Дух, а въплътен Бог. Въплъщението на Божия Син направи възможно за нас да пипнем, чуем и видим живия Бог.
Христос умря за греховете ни, възкръсна в третия ден според Писанията и се възнесе отдясно на Бог Отец в Своето прославено тяло. Той обаче не остави учениците Си сами. Исус им беше обещал: „Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, Който ще бъде с вас до века – Духът на истината, […] вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.“ И също: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.“ И Исус го направи петдесет дни след възкресението Си, когато се изпълни пророчеството на пророк Йоил. Бог започна да живее във вярващите. Те се превърнаха в Негово тяло.
Рождество Христово, празникът на Божието въплъщение, е не само спомен за това, че Бог някога е ходил сред нас и се е върнал в небесата. То е и призив да помним и вярваме, че Исус живее вечно и е винаги с нас. То е призив за истинските ученици на Христос да въплъщават Христовата любов, смирение и спасителна вест.
Реформацията официално започва преди пет века със смелото и категорично проповядване на библейската истина от един католически монах, дръзнал да оспори вековната традиция и папската власт в римокатолическата църква. Той обаче стъпва на пътеката, утъпкана от безброй дръзновени и обичащи Христос мъже и жени, които докрай и с цената на живота си защитават благовестието, спасителната вест, за която им свидетелства Духът на истината, Който живее в тях.
Днес всемогъщият Божи Син също живее, движи се и действа в този свят чрез Своето тяло – Църквата. Тя има Духа на истината, Духа на Христос в себе си. Затова чрез Нея живият, възкръснал Бог и Спасител Исус Христос се проявява и говори по категоричен и ясен начин.
В предстоящата година това, към което можем да се стремим, е не просто да говорим вярно библейската вест за спасение, но и да станем живи изразители на Христовата жертвоготовна любов, без която сме просто чифт чинели, които дрънчат (I Кор. 13:1). И Христос ще бъде винаги с нас! До свършека на света!
