Андрей С. Цанов (1842-1933 г.) е основател на Българското евангелско дружество. Той е изтъкнат български политик, книжовник и общественик, богата творческа личност. В продължение на две десетилетия е издател и редактор на сп. Домашен приятел. Негови материали се публикуват в Македония, Право, Летоструй и Век. Участва в издаването на вестник Зорница от Цариград.
Андрей Стоев Цанов е роден на 14 март 1842 г. в село Равнище (Орханийско, община Правец) в семейството на православен абаджия. Прекарва младежките си години на различни места, в търсене на добро образование. По това време се запознава с Новия завет в превод на Неофит Рилски.
В периода 1868-1871 г. Цанов следва в различни университети в САЩ, като – доколкото има сведения – е един от първите българи там. Учи астрономия, анатомия, физиология, богословие и естествени науки. Изследва аргументите на атеизма, надявайки се да намери отговори на въпросите си относно християнската вяра.
Цанов участва в българското националноосвободително движение през т.нар. „Източна криза“ (1875-1878 г.). Избран е за народен представител в Първото и Второто обикновено народно събрание.
Приема християнската вяра в Свищов през 1861 г. чрез проповедите на методиста Стоян Д. Руевски и по негови собствени думи самият той се описва като „шестия евангелист в България след Гаврил Илиев“. Свищов е първият търговски град на Дунав, в който започва евангелското дело. Посещава го д-р Албърт Лонг. Оттук д-р Лонг пътува също така към Русе и Тулча.
В продължение на цели двайсет и пет години е преподавател в богословската семинария, основана през 1872 г. в Самоков. Постепенно подготвя основаването на Българското евангелско дружество. През 1874 г. се провеждат няколко срещи за планиране на организацията между Андрей Цанов, Иван Тонджоров и Никола Бояджиев, а реалното ѝ учредяване е през март 1875 г.
„Първоначално целта на това Дружество е главно да издава книги и да дава помощ на църкви за пастирите им. Програмата му е да печати разни религиозни книги, строго съгласни с основните верски и морални учения на евангелията и да ги разпространява на умерени цени между народа. При това, да купува Свещеното писание от библейските дружества и да разпространява и него между народа. В първите си няколко години Дружеството напечата няколко твърде добри и полезни книги, например: Бой с пет исполини, преведена от д-р П. Шопов; Нравствена философия преведена от д-р Хаус; Цел в Естеството и няколко теории, приготвена от А. С. Цанов.“[1]
През 1914 г. Цанов пътува до САЩ, където държи речи в подкрепа на българската кауза. Остава в обществената памет със своите литературни творби, преводаческа дейност и със списването на няколко образователни евангелски издания.
Цанов се оженва за Таня Цанова (1844-1947 г.), една от първите възпитанички на Американското девическо училище в Стара Загора (по-късно преместено в Самоков). Раждат им се шест деца. Високоуважаван от цялото евангелско движение, на 25 март 1933 г. Андрей С. Цанов умира на 91 години. През 1933 г. вестник Зорница издава специален брой с „Животописен очерк“, посветен на изтъкнатия български общественик.
[1] Из изказване на Андрей Цанов през 1925 г. по повод 5о-годишнината от създаването на Българско евангелско дружество (Зорница, 06/1925).
Материали от Андрей С. Цанов във вестник Зорница:
