Българското евангелско дружество (БЕД) е основано още преди Освобождението – в средата на 70-те години на ХІХ век. Кои са хората, които вдъхновяват това начинание, насърчават други да го подкрепят и оказват най-голямо влияние върху БЕД през първите десетилетия от съществуването му?
Основоположник на БЕД е Андрей С. Цанов. Той е роден на 14 март 1842 г. в село Равнище (община Правец) в набожно православно семейство. Младежките си години прекарва на различни места в търсене на добро образование. Именно тогава се запознава с Новия завет в превод на Неофит Рилски. По неговите думи: „Това Евангелие често прочитах, и колкото повече го прочитах, толкоз повече се влюбих в него, толкоз по-религиозен ставах и толкоз по-голямо ставаше желанието ми за повече наука.“
В Свищов Цанов работи при Стоян Руевски – един от първите българи, определящ себе си като протестант. Именно тогава и самият Цанов започва да се смята за евангелски вярващ. Руевски го запознава с д-р Лонг от Методистката мисия, който му препоръчва новото американско училище в Пловдив за по-нататъшното му обучение. Така Цанов се премества в Пловдив, където се отличава като много добър ученик и след завършването си остава в училището като преподавател.
В периода 1868–1871 г. учи в различни университети в САЩ и – доколкото има сведения – е един от първите българи, получили академично образование там. Занимава се с езици, философия и естествени науки, като има силно желание да провери аргументите на атеизма и да намери отговори на множеството си въпроси и съмнения относно християнската вяра.
В автобиографията си „Целта и щастието на човешкия живот или моите научни и религиозни борби“ (1927 г.) Цанов описва този период подробно. Той стига до заключението, че Бог съществува, че Библията е Божието слово за нас и че християнството е единствената истинска религия. Личният сблъсък с такива дълбоки въпроси го подготвя и квалифицира да служи през целия си живот в сферите на обучението и апологетиката.
Завръщайки се в България, Цанов най-напред работи като учител в Разград, където е и председател на местното читалище. От 1874 г. до края на кариерата си преподава естествознание в Американското училище, което междувременно се премества от Пловдив в Самоков. Освен това е автор на няколко книги по различни теми и редактор на евангелските издания Зорница и Домашен приятел.
Цанов се оженва за Таня Цанова (1844–1947 г.), една от първите възпитанички на Американското девическо училище в Стара Загора (по-късно преместено в Самоков). Раждат им се шест деца. Високо уважаван в цялото евангелско движение, Цанов умира на 91-годишна възраст на 25 март 1933 г. Днес малцина български евангелисти познават неговото дело, макар че приживе той е добре известен и почитан не само сред протестантите, но и в широки обществени среди.
Силна подкрепа за идеята за създаване на Българско евангелско дружество Цанов получава от първия ръкоположен евангелски пастир – Иван А. Тонджоров. Роден през 1845 г. в Самоков, Тонджоров също е сред първите възпитаници на Американското училище в Пловдив. След дипломирането си става учител в Банско и паралелно служи като проповедник в местната евангелска общност. Когато през 1871 г. в Банско е организирана евангелска църква, той е ръкоположен за неин редовен пастир.
През 1877 г. Тонджоров се премества в Пловдив, където поставя началото на различни нови прояви в евангелската църква: основава първото евангелско вечерно училище, създава младежки клуб и започва да провежда събрания на открито. След смъртта на първата си съпруга той се оженва повторно за англичанка. През 1890 г. обаче се разчува, че има извънбрачна връзка с жена от своята църква. Все още младата евангелска общност в България е силно разтърсена. Тонджоров е принуден да се оттегли от всички свои постове и от отговорностите си в БЕД. Връща се в родния си Самоков и до смъртта си през 1922 г. продължава да проповядва и да пише.
Третият главен основател на Българското евангелско дружество – Никола Т. Бояджиев – е роден през 1841 г. Семейството му произхожда от Копривщица, но по-късно се установява в Панагюрище. Бояджиев е ученик в Американското училище в Пловдив още преди Цанов и Тонджоров. След като в продължение на няколко години работи като асистент на американския мисионер Морс, той се премества със съпругата си Бона в Самоков, а по-късно – в Радовиш, Македония, където учителства.
В началото на 70-те години на ХІХ век Бояджиев става пастир на евангелската църква в Пазарджик, а от 1875 г. – на църквата в Ямбол, където служи в продължение на 11 години. Според наличните сведения той не се отличава като красноречив проповедник, но като истински пастир и духовен баща оставя дълбока следа в живота на мнозина. След още няколко години служение в Пазарджик, през 1888 г. става пастир на евангелската църква в София. Внезапната му смърт през 1891 г. оставя голяма празнина както в евангелското движение, така и в БЕД.
Редом с тримата основоположници на БЕД трябва да бъдат споменати и други личности, които подкрепят идеята още от самото начало. Сред тях са Никола Матинчев от Самоков и неговият син Иван, Михаил П. Тодоров от София, Аргир Казанджиев (1831–1914 г.) от Пловдив, Васил П. Караиванов (1844–1933 г.) от Сопот, Христо Георгиев от Стара Загора, Иван Ангелов от Костенец, Велико Петранов (1852–1936 г.) от Ямбол, братята Иван и Никола Чакалеви от Самоков, Вълко Иванов Шопов (1846–1918 г.) от Меричлери – по-късно кмет на Пловдив (1906–1908 г.) – и Никола Влаев, впоследствие втори пастир на евангелската църква в Банско.
Тези мъже принадлежат към първото поколение евангелски вярващи в България, като повечето са възпитаници на Американското училище в Пловдив (по-късно преместено в Самоков). В първите години БЕД получава подкрепата на значителна група евангелски вярващи от различни църкви, предимно от Южна България. Всички те са уважавани пастири и миряни в тогава още младото българско евангелско движение. Това дава силно и обещаващо начало на новото начинание – основаването на доброволно сдружение от такъв вид.
