Смъртта и възкресението на нашия Господ Исус повдигат много житейски и богословски въпроси. Някои от тях обсъждаме в дните за пост преди празника. За други четем в интернет и във вестник Зорница. Все още има десетки такива, чиито отговори биха звучали твърде философски за мнозина.
Тук насочвам вниманието ни към четири въпроса, които са били зададени през деня на Възкресението. Дали можем да отговорим на тях?
Въпросът на жените
Кой ще ни отвали камъка? (Марк 16:3)
Всички евангелски автори започват разказа за Възкресението с жените. Те остават до последно при кръста и първи идват на гроба! Едва дочакали утрото, жените крачат към гробницата със съзнанието, че няма да е лесно да помажат тялото. На входа има тежък камък, а и е запечатан. Поставена е и стража.
Любовта обаче е способна да преодолява всякакви трудности, за да достигне до своя обект. По пътя жените разговарят помежду си: „Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Твърде голям е!“ Защо ли никоя от тях не се сеща за Лазар? По-рано кой е отместил тежкия камък от неговата гробница? Кой може да премества гробни камъни?
Отговорът на въпроса е: „Повдигни очи!“ (16:4).
„Като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.“ Колко често се случва именно когато твърдо сме решили да почетем Спасителя, трудностите да изчезнат още преди да сме стигнали до тях! Трябва само да преместим очи от земното и да погледнем нагоре.
Повдигни очи! Оттам идва помощта ти! Когато погледнеш нагоре, ще видиш, че проблемът ти вече е решен! Ще се увериш, че гробът е отворен, а камъкът е отвален! Ще видиш, че гробът е празен! Ще осъзнаеш, че Исус е жив! Ще разбереш, че Светият Дух е бил до теб в изпитанието, давал ти е сила и смелост. Ще видиш как слиза Духът като гълъб и ти дава вътрешен мир и радост.
Въпросите на Исус към Мария Магдалена
Жено, защо плачеш? Кого търсиш? (Йоан 20:15)
Разказът за Христовото възкресение, описан от евангелист Йоан, е възхитителен. В него Мария Магдалена е на гроба и търси къде са занесли тялото на Исус. Разговаря с мъж, когото мисли за градинар, и му казва следното: „Отнесли са моя Господ и не знам къде са Го положили.“ Вижда Исус, застанал там, без да осъзнава, че това е Той.
„Жено – казва Исус, – защо плачеш, кого търсиш?“
Мислейки Го за градинар, тя отвръща: „Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“
Когато чува името си, Мария преживява шок – да види Господ Исус възкръснал от мъртвите! Тя е толкова развълнувана, че се хвърля в краката на Исус. Можете да си представите как се е хванала за Него и се налага Той да ѝ заповяда да престане да го държи. Тогава Той казва нещо друго, с което още повече я изненадва и шокира. Казва ѝ, че още не се е завърнал при Отец. С други думи, дава ѝ да разбере, че Той ще си отиде, няма да остане все наоколо.
Ето едно още по-объркващо събитие. Точно когато си мислите: „О, да! Най-накрая дойде и може би ще остане завинаги!“, тъкмо в този момент Исус казва, че ще си отиде! Това е трудно за приемане и твърде шокиращо. Разбира се, петдесет дни след Възкресението, в деня на Петдесятница, Той изпълнява обещанието Си да изпрати Святия Дух, Който идва да Го замести.
Но да се върнем на въпроса. Мария не разпознава веднага Исус, защото е обзета от скръб. Тя не само не Го разпознава визуално, но от отчаяние не разпознава и гласа Му.
Днес, подобно на Мария, много хора плачат и търсят Исус на места, където го няма. Търсят Го в празни ритуали, във философски течения, в изкуството, в науката – изобщо в онова, което разбират под „духовност“. И наистина, има много плач, много мъка и сълзи, като тези на Лутер в манастирската килия, преди да схване Божията спасителна благодат.
Отговорът на въпроса е в това, Господ да ти се открие лично: Мария! Колко е важно Исус да те повика по име! „Добрият пастир вика своите овце по име и ги извежда“ (Йоан 10:3). Когато Той ти се открие и прошепне твоето име, ти разбираш, че Той те познава съвършено, че знае твоите грижи, сълзи и търсения!
Мария! Иван! Георги! Стоянка! Идвам да избърша сълзите ти, защото съм жив и реален, извърших волята на Отец и сега съм тук, за да те уверя да разчиташ всецяло на Мен, на Моята помощ и водителство!
Въпросът на двамата ангели към жените
Защо търсите Живия между мъртвите? (Лука 24:5)
Въпросът „Защо търсите Живия между мъртвите?“ е съвсем основателен. Защо идват жените и защо Петър и Йоан тичат до гроба? Те търсят мъртвец сред мъртъвци. Не търсят Живия. Не са вярвали, че Господ Исус Христос би могъл да се върне от мъртвите. А страдалецът Йов беше казал: „Аз зная, че е жив Изкупителят ми!“
„Защо търсите Живия между мъртвите?“ Ние имаме нужда да чуем това, когато се самосъжаляваме, когато сме себични, когато сме измамени от нещата в този свят.
Къде търсиш живот? В доброто образование или в професионалната реализация? Или може би във фитнеса и грижата за добро телосложение? Къде да търсим и да намерим живия Господ?
Отговорът този въпрос е: „Спомнете си какво ви говореше!“ (24:6-8). Когато ангелите им припомнят как „трябваше да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне“, се казва: „И си спомниха думите Му.“
Какво ли е било изражението на лицето им, когато им се припомня нещо толкова важно, което не е трябвало да забравят? Без съмнение са навели засрамено глави и са се обърнали назад, отдалечавайки се.
Колко лесно забравяме неща, които сме знаели, които Господ вече е изявил в Своето свято писмо до нас, Библията! Колко лесно се замъглява умът ни, запленен от суетата на светското, увлечен във водовъртежа на ежедневието! Именно по тази причина Бог е постановил Пасхата и останалите празници, за да не забравя Божият народ изкуплението и спасението Му. Затова и ап. Павел пише до Тимотей: „Помни Исус Христос от Давидовото потомство.“
Въпросът на Исус към двамата по пътя за Емаус
Какви са тези думи, които разменяте помежду си? (Лука 24:17)
Христос се приближава към двамата и се включва в разговора им по провокативен начин. Сам повдига въпроса: „За какво си говорите, хора?“
Въпросът на Клеопа разкрива една подробност, която никой не споменава освен лекаря Лука. Арестът, разпятието и твърденията за възкресението на Исус са раздвижили духовете в Ерусалим. Тези двама мъже не могат да повярват, че в околностите би могло да се намери човек, който да не знае за случилото се. Не осъзнават, че ги изпитва самият възкръснал Господ.
Като говори за Своето възкресение, Христос не им показва следите от гвоздеи по ръцете Си, а ги насочва към Писанието: „Трябваше да повярвате в думите на пророците!“ Така Той ни показва, че за да разбираме Божието слово, са необходими две неща. Те са простички, но важни.
Първо, трябва да имаме вяра в Библията (вж. 25 ст.). Блез Паскал заявява: „Човешкото познание трябва първо да се разбере, за да се повярва, а Божието познание трябва първо да се повярва, за да се разбере.“
Второ, Господ ни показва, че Библията може да се разбере единствено с Божия помощ. Човешкият интелект просто не е достатъчен, за да се схванат нейните истини. В Лука 24:45 се казва: „Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.“ Има неща, които човек не може да разбере и само Светият Дух може да ги направи реални за нас (I Кор. 2:14).
И така, приятели, същият въпрос на Възкръсналия стои зададен и към нас: Какви са думите, които разменяте помежду си? За какво си говорите, когато пътувате за вашия Емаус? Какви са темите на разговорите ви? За времето, за глобалното затопляне, за политиката, икономиката, за поредния сериал или телевизионно шоу?
Отговорът на въпроса е: Сърцето ни трябва да гори за Господа! „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?“ (Лука 24:32). Когато сърцето ни е горещо за Бога, тогава естествено разговорите ни ще бъдат насочени към поредното ни лично откритие от Библията. Ще обсъждаме как да прилагаме библейските принципи в политиката, икономиката, бита.
Нека на днешния ден да проверим нивото на сърдечния си огън и ако е замъждял, да го разпалим с ново упование и доверие. Това е истинският „благодатен огън“!
Нека да не се фокусираме прекалено дълго в „Деня на Възкресение“. Не е достатъчно само да вярваме във Възкресението. Не е достатъчно само да четем за Възкръсналия. Не е достатъчно само да имаме задоволителни отговори на въпроси относно Възкресението. Необходимо е да вдигнем кръста си и да следваме неотклонно възкръсналия и жив Господ!
