Както вече видяхме в първата част на това изследване, дарбата за говорене на езици е знамение, което отбелязва обединението на всички народи под господството на Исус Христос. Тя се явява като знамение на отменяне на разделението между народите, станало още при строежа на Вавилонската кула. Вече всеки човек от всеки народ под небето, който вярва в Господ Исус Христос, чрез кръщението става част от един нов, свят народ, който Божият Син е придобил със собствената Си кръв. Затова „няма вече юдеин, нито грък… защото вие всички сте едно в Христос“ (Гал. 3:28). С други думи, нашата нова християнска идентичност превъзхожда всяка друга: национална, социална или полова.
Блажени Августин смята дарбата езици в деня на Петдесетница за символ на бъдещото разрастване на Църквата по целия свят и силно набляга на единението на вярващия с Тялото Христово. „Защо никой човек не говори на езиците на всички народи? Защото самата Църква сега говори езиците на всички народи. Преди Църквата беше в един народ, където тя проговори езиците на всички. Като говори тогава на всички езици, това показа какво щеше да стане; че чрез нарастването ѝ сред народите, тя ще говори езиците на всички… Църквата, пръсната между народите, говори на всички езици. Църквата е тялото на Христос, ти си част от това тяло, затова, тъй като си част от тялото, което говори на всички езици, вярвай, че ти също говориш на всички езици.“[1]
Логиката на Августин е ясна: един народ говори с езиците на всички други, за да покаже, че всички народи ще бъдат един Божи народ. Така според Августин дарбата за говорене на непознати езици на Петдесетница е пророческо знамение.
Но не само думите на католическия светия бележат дарбата езици като пророческа. Още пророк Йоил предсказва, че изливането на Светия Дух върху всяка плът ще предизвика пророчески проявления: пророкуване, сънища, видения (Йоил 2:28; Деян. 2:14-21). Ап. Петър в проповедта си на Петдесетница заявява, че пророчеството на Йоил се изпълнява в ушите на слушателите „от всеки народ под небето“ (Деян. 2:5), които чуват учениците на Христос и апостолите „да говорят на нашите езици за великите Божии дела“ (11 ст.). Апостолът обяснява, че чудното проявление на Божието присъствие на Петдесетница всъщност е изпълнението на думите на пророка. Лука, авторът на Деяния на апостолите, не описва нито видения, нито сънища при изливането на Светия Дух, а единствено пророчествата, излизащи от устата на екзалтираните ученици, които говорят за великите Божии дела.
Идентичен е случаят със стотника Корнилий и дома му, върху които „дарът на Светия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога“ (Деян. 10:45-46). Тук отново можем да приравним преживяването им с това, което се случва в деня на Петдесетница, респективно – с пророчеството на Йоил. Св. Ириней Лионски директно нарича преживяването на Корнилий пророчество: „Нито пък, поради такава причина, той би им дал кръщение с такава готовност, ако не беше ги чул да пророкуват, когато Светият Дух остана върху тях. И затова той възкликна, „Може ли някой човек да забрани водата, така че да не бъдат кръстени тези, които получиха Светия Дух, както и ние?“[2] За Тертулиан също говоренето на езици и величаенето на Бога в случая с Корнилий е „почетният дар на Светия Дух, заедно с пророчество“.[3] Дванадесетте ученици на Йоан Кръстител в Деяния 19 глава също при полагането на апостолските ръце получават дара на Светия Дух, придружен с говорене на езици и пророкуване. Не можем да не забележим връзката между изпълването със Светия Дух и дара на езици и пророчество.
Господ Исус още по време на земното Си служение предрича идването на Светия Дух: „Духът на истината ще ви води в цялата истина, защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява“ (Йоан 16:13-14). Св. ап. Йоан Богослов в книгата Откровение ни разкрива същността на пророчеството. То е свидетелство за Исус (Откр. 19:10). Светият Дух е изпратен, за да прославя Исус. Затова всичко, което Той прави, носи свидетелство за силата, победата, господството и божествеността на Исус Христос, а това в действителност е пророчество.
Както и да дефинираме пророчеството, то носи свидетелство за Исус. В I Коринтяни 14:3-5 апостол Павел учи, че пророчеството е говорене за поука, увещание и утеха и че изтълкуваните езици имат поучителната стойност на пророчеството. Пророческата същност и смисъл на благодатната дарба говорене на езици се разкрива само в тяхното тълкуване. Неизтълкуваните езици нарушават принципа всяко проявление на Духа да става за общата полза на вярващите (I Кор. 12:7) и затова апостолът забранява да бъдат използвани по този начин в общото богослужение. Но изтълкувани, те имат силата на пророчество, което е „полезно и за вярващите, и за невярващите, изобличавайки ги, макар и да не се нарича знамение за тях“.[4]
Въпреки ясните думи на Свещеното писание, днес огромен процент християни (44,5%) смятат, че местната християнска общност или отделният вярващ може да практикува дарбата за говорене на непознати езици по време на богослужение, без да има тълкуване, което да е от полза за всички присъстващи християни, когато има силен подтик от Светия Дух за това, когато местната църква е решила, че е допустимо или когато се проявява чрез някой духовен човек или пророк.[5] Корените на тази промяна в нагласите и вярванията на евангелските християни (и не само) можем да свържем с появяването на петдесетното движение в началото на ХХ век. На него ще се спрем по-подробно, когато проследим свидетелствата в историческите документи за проявленията на тази дарба през вековете.
__________________
[1] Бл. Августин, Лекции или трактати върху Евангелието според св.Йоан (ХХХІІ, 7 абз.).
[2] Св. Ириней Лионски, Срещу ересите (ІІІ, 12 гл., 15 абз.).
[3] Тертулиан, За поста (8 гл.).
[4] Бл. Теофилакт, Тълкувание на посланията на свети апостол Павел (Света гора, 2003, 315-316 с.).
[5] Данни от анкета сред вярващи от всякакви християнски конфесии, налична на следния линк.
______________________
Изследването върху темата на п-р Владимир Железов е публикувано в няколко броя на в. Зорница и може да се намери на следните линкове:
Дарбата за говорене на езици (I част), Зорница, 07/2021
Дарбата за говорене на езици (II част), Зорница, 08/2021
Дарбата за говорене на езици (III част), Зорница, 10/2021
Дарбата за говорене на езици (IV част), Зорница, 12/2021
Дарбата за говорене на езици (V част), Зорница, 01/2022
