Авторът на Властелинът на пръстените – Дж. Р. Р. Толкин, е роден на трети януари. Дали всички читатели биха приели в едно консервативно евангелско издание като Зорница да се обсъжда писател, омагьосващ малки и големи с фантазиите си за един свят, изпълнен с митични същества?
Признавам, не ми се иска в днешното време разделно дори за християните, да внасям допълнително объркване и смут. Напротив, идвам с мир и се надявам, че даже и да не постигнем съгласие във всичко, ще се разделим като приятели. Започвам с това, че познавам християни, които са във възторг от книгите на Толкин или филмите, създадени по тях. Познавам и такива, които ги смятат за неприемливи и вредни – не от художествена, а от религиозна гледна точка. Известно е, че въздържателни дружества и християнски училища са препоръчвали да се забрани прожекцията на Властелинът на пръстените за деца – поради героите, които пушат, и за антирелигиозно съдържание.
По-благосклонно е отношението към Хрониките на Нарния на К. С. Луис, макар и за него да се намират критици – отново, заради митичните същества и заради магическите практики на част от героите. И все пак, християнските послания тук са далеч по-очевидни, затова привържениците му сред вярващите са повече.
Интересното обаче е, че Толкин е доста по-популярен от Луис в светското общество. В проучване на БиБиСи през 2003г., Властелинът на пръстените е обявен за „най-обичания роман в Обединеното кралство“, а в анкета на Amazon е оценен като „книга на хилядолетието“. Да не говорим за екранизацията на романа, спечелила единадесет награди Оскар! Наистина звучи много престижно за автор, за който се знае, че е християнин. Ала нека да се запитаме – колко от светските почитатели на Властелинът на пръстените виждат нещо християнско в произведението? И дали прочитът на книгата или гледането на филма ги кара да се интересуват повече от християнството?
От биографията на Толкин се вижда, че без съмнение той е бил християнин, изповядващ католическата вяра. Имал е дори основен принос агностикът К. С. Луис да се обърне към вярата. Двамата стават близки приятели и са част от литературна дискусионна група, наречена Inklings. Обединявала ги общата им визия за връзката на въображението и мита с реалността и разглеждали езическата духовност като предпоставка за идването на Христос. За тях християнството било мит, но не в смисъл на измислица или лъжа, а осъществен мит, реално сбъднал се в историята чрез живота и делото на Исус. И двамата приятели – Толкин и Луис, вярват, че митът и приказката трябва, както цялото изкуство, да отразяват и съдържат елементи на морална и религиозна истина, но не в познатата форма на първичния реален свят.
Двамата обаче имат различен подход към отразяването на своя мироглед в творчеството си. Луис е пламенен апологет. Макар и изразена алегорично, християнската му позиция е очевидна. Толкин от друга страна избягва морализирането и смята, че изричното християнско послание би източило живота от неговия фантастичен свят. Той откровено заявява: „Не харесвам алегорията във всичките ѝ проявления… Предпочитам историята, истинска или престорена, с нейната разнообразна приложимост към мисълта и опита на читателите.“
След като Толкин избягва да споменава изрично християнството, можем ли тогава да допуснем, че неговите произведения имат потенциала да послужат за делото на благовестието? Смятам, че има такива възможности и трябва да ги използваме.
Апостол Павел заявява в Посланието към римляните 1:20, че невидимият Бог се вижда ясно и разбираемо чрез творенията и когато хората пренебрегват славата Му, остават без извинение. Богословите свързват това изявление с така нареченото Общо откровение. Виждаме го и в Псалом 19:1-4: „Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената.“
Дали да не гледаме на Толкин като писател, свидетелстващ за вечната истина чрез Общо откровение и да използваме това, за да строим мостове към невярващите му почитатели? Също така, въпреки че няма конкретна, видима фигура на Христос във Властелинът на пръстените, сравнима с Аслан в поредицата Хрониките на Нарния, не е трудно да открием черти на Спасителя у герои като Гандалф, Арагорн, Фродо и Сам. Книгата на Марк Еди Смит Духовните теми във Властелинът на пръстените, издадена и на български език, а също и публикациите в интернет, могат да ни подскажат идеи как да споделяме и Специалното Откровение сред феновете на писателя.
Надявам се, че Толкин не би имал нищо против да го правим, след като лично е съдействал на К. С. Луис да срещне Исус. Някъде Достоевски е казал, че Красотата ще спаси света. Наистина е така, но едва след като Тя ни заведе при Спасителя!
