Димитър Фурнаджиев е роден през 1866 г. в Банско, в семейството на Никола Фурнаджиев – дългогодишен ръководител на Евангелската църковно-училищна община. Първоначално образование получава в Банско, а по-късно следва три години в Американското научно-богословско училище в Самоков. През 1888 г. заминава да учи в САЩ и през следващото десетилетие, при много тежки условия, завършва колеж и Богословската семинария в Принстън.
В Принстън се жени за Зорица Караиванова. По това време е и ръкоположен за пастир. След като се завръщат в България, през 1899 г. Фурнаджиев поема евангелската съборна църква в Кюстендил, където остава до 1906 г. След това служи като пастир последователно в Хасково (1906-1907 г.), Пловдив (1907-1911 г.) и София (1911-1931 г.).
П-късно прави посещения съответно до САЩ (през 1903 и 1920 г.), до Лондон (1913 и 1922 г.) и Единбург. Част е от делегацията на България за мирната конференция в Париж в 1919 г.
В продължение на повече от три десетилетия работи като постоянен религиозен представител на евангелските църкви към Министерството на външните работи и вероизповеданията. Председател е на Българско евангелско дружество цели 26 години. През 1928 г. се ангажира с подсигуряване на хуманитарна помощ за пострадалите от Чирпанското земетресение. Инициира създаването на Евангелска семинария в Самоков, а след 1931 г. става неин ректор и пастир в местната евангелска църква. Автор е на редица трудове с богословско и обществено съдържание.
Умира в София на 30 януари 1944 г.
Материали на п-р Димитър Фурнаджиев във в. Зорница:
