24 юли 2024 г.

Що говори отвореният гроб

Няма съмнение, че най-великата истина на Евангелието и най-силният факт в историята е възкресението на Христа от мъртвите. Това ни казва Новият завет като абсолютен факт, който не допуща ни сянка на съмнение. Както твърди, че Бог е любов, също така твърди, че Христос наистина е възкръснал. Не само, че е истина, но че и сега е истина, както Бог е бил и е любов, така и Христос е бил възкресен и е възкръснал.

Христовото възкресение е най-великият факт в историята. Има пълно основание за това твърдение. Новият завет е достоверна книга и тя го твърди. Възкресението е констатирано като факт, верен, както е фактът за земния живот на Христа. Авторът на Деяния на Апостолите казва, че Той „представи Себе Си жив след страданията си с много верни доказателства“ (Деян. 1:3).

Христовото възкресение съсредоточава в себе си, в един факт, всички факти и истини свързани с Евангелието. То е централна истина. То свързва видимия и невидимия свят. Ето защо проповядването на християнството още от началото на разпространението му е всеважната тема на Църквата. Целта на благовестителите след Петдесeтница е да проповядват факта на Възкресението. (…)

Христовото възкресение е най-силното доказателство на християнството. По този въпрос апостолът казва, че Господ Исус Христос „биде убедително обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите“ (Рим. 1:4). Тези думи значат, че най-силното и убедително доказателство, че Христос е Божи Син се даде, когато Той възкръсна от мъртвите. Ето защо покойният велик Гладстон казва: „Християнството е Христос.“ Пълното развитие, апогеят на християнството се постига на деня на Възкресението. Който спира по-рано и не идва до него, с неговото дълбоко и пълно значение, ако е вярващ в Христа, той е или невеж или кривоверен. Думите на Гладстон ще бъдат по-пълни в следната форма: „Християнството е Възкръсналият Христос.“

Между многото верни доказателства за Христовото възкресение са и следните:

1) Той се яви на апостолите и на голямо число братя (1 Кор. 15:5-8);
2) Явяваше се в продължение на много дни (Деян 13:31);
3) При Тивериадското езеро (Йоан 20:27);
4) Даде на Тома да попипа тялото Му (Лука 24:50);
5) Неговите ученици ходеха и разговаряха с Него (Лука 24:32);
6) Те приеха благословението Му (Лука 24:50);
7) Срещнаха се с Него по Негово предварително нареждане (Мат 28:7).

Има и много други доводи. Като проучим внимателно Евангелието, ще видим, че Той се яви на учениците в единадесет разни случаи. Учениците, които отидоха на гроба, видяха сложените плащеници, които обвивали тялото Му, и кърпата около главата Му, свита и сложена на отделно място. Йоан видя и повярва (Йоан 20:5-8). Освен това имаше и чудото в живота на учениците Му, причинено от Възкресението Му, което направи чуден и чудесен живота и дейността им впоследствие. Не е важно дали светиите в историята са вършели чудеса, но всеважно е онова чудо, което направи тях светии. Това чудо е Христовото възкресение.

Този ден на Христовото възкресение, естествено е най-великият ден в годината. Д-р Шаф казва: „Без възкресението, Христовата смърт не би ползвала много и гробът би станал гроб за всичките ни надежди.“

Христовото възкресение е най-силната основа на вярата. Думите на Божия Дух чрез устата на апостола са пълни със съдбоносно значение: „ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш“ (Римл. 10:9). Той, Христос, издига, спасява, възкресява, но чрез лична вяра, лична изповед, лична връзка, личен живот с Него и за Него. Възкресението е толкова важно за християнството, колкото изгревът на слънцето е необходим за деня.

Ние сме уверени във факта на Христовото възкресение, чувстваме неговото влияние, надежда, еликсир. Казваме на всички: Христос воскресе! 

 


Текстът е публикуван за първи път в Зорница, 13 април 1922 г.

Similar Posts