Сенките бавно пълзят през царския двор. Меката следобедна светлина постепенно става все по-ярка. Сякаш денят се връща назад. Сенките пълзят, но в обратна посока. Жителите на столичния град са свидетели на необичайно явление. Десетият час става девети… Деветият става осми… Осмият става седми…
Построеният от вавилонски звездобройци слънчев часовник в двора на цар Езекия отброява часовете прецизно, но в обратна посока! Четвъртият час става трети… Третият става втори… Обратното броене като че ли вещае ново начало в живота на болния цар. Самият Езекия, току-що прескочил трапа след смъртоносно заболяване, трудно може да осмисли гледката.
Историята ни е позната. Старозаветните автори я записват на три места: в Четвърта книга на царете, във Втора книга на летописите и в Книгата на Исая. След като Ерусалим е устоял на асирийска обсада, цар Езекия ляга на смъртно легло. При него идва пророк Исая и лаконично го уведомява: „Разпореди се за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш“ (IV Царе 20:1).
Съкрушен от прокобното известие, Езекия се обръща към стената и изрича удавена в сълзи молитва: „Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб.“ Думите му имат тежест. До този ден цели четиринайсет години 39-годишният Езекия действително е ръководил Юда с пълна преданост пред своя Бог. Трогнат от простосърдечието и лоялността на Своя служител, Господ удвоява управлението му, подарявайки му още петнайсет години живот (4-6 ст.).
Езекия ще остане в историята като един от най-праведните монарси на Южното царство. Когато сяда на престола, страната е потънала в религиозно отстъпление. Неговият баща е заковал вратите на храма и е наложил всенародно поклонение пред езически идоли. Езекия обаче изхвърля статуетките на чуждите божества, унищожава медната змия на Мойсей (също станала идол), проветрява храма, организира почистване и освещаване на богослужебните вещи, връща левитите и свещениците на служба, възстановява жертвите и приносите и се разпорежда да бъде отбелязана Пасха от целия народ.
Действията му увличат хората. Вадят се инструменти, заделят се десятъци. Юдеите са вдъхновени и ентусиазирани. Страната преживява религиозен подем.
Освен в духовен план Езекия оставя белег в историята и като пестелив и далновиден държавник. Под негово управление хазната се пълни със злато, сребро и скъпоценни камъни; отварят се хранилища за аромати, скъпоценни масла, приноси и посветени вещи; складират се депозити от жито, вино и дървено масло; насърчава се животновъдството. В строителен план се работи с размах: укрепват се ключови градове; построява се стабилна крепостна стена за защита на столицата (част от която видима до днес); пробива се уникален водопровод в скалите под Ерусалим с дължина половин километър (също оцелял до днес).
Хроникьорът не пести суперлативи: „Езекия… вършеше това, което беше добро, право и вярно пред Господа. Във всяка работа, която започна относно служението на Божия дом и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце и благоуспяваше“ (II Лет. 31:20-21; вж. също 32:30).
Поради послушанието си Езекия пожънва и един паметен военно-стратегически успех. Макар Северното царство вече да е паднало под чуждо иго, Южното се държи. През 701 г. пр. Хр. столицата Ерусалим е подложена на поредна масивна обсада от страховитата асирийска армия. Предводителят Сенахирим е покорил градове из целия Плодороден полумесец. Срещу тях устоява единствено Ерусалим, след като при обсадата небесен ангел покосява стотици хиляди асирийски бойци. Сенахирим се прибира в столицата си Ниневия с подвита опашка, а костеливият орех Ерусалим се споменава на три призми с клиновидно писмо, съхранени в Британския музей, в чикагския Ориенталски институт и в Израелския музей.
Ерусалим устоява срещу Асирия поради верността и покорството на Езекия, а старозаветният летописец поднася ново обобщение: „Мнозина донесоха дарове на Господа в Ерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия. Така че оттогава той се възвеличаваше пред всички народи“ (32:23).
След тази битка обаче Езекия се разболява тежко. Разстроен, царят принася горещи молитви Бог да си спомни как той е ходил пред Него „с вярност“ и е изпълнявал волята Му „с цяло сърце“.
И Бог си спомня! По разпореждане на Исая придворните налагат върху циреите на царя компрес от смокини и Езекия се връща от мъртвите. Бог му подарява още петнайсет години живот, а за потвърждение връща пред очите му сянката на слънчевия часовник[1] с десет стъпки.
Ехото от това знамение отеква през времето и пространството. Какво точно се е случило, няма как да знаем. Изглежда на небосклона е имало необичайно светлинно явление, забелязано чак в другия край на Асирийската империя. Вавилонските първенци са наясно, че техният бог Мардук е неспособен да връща времето назад. Затова изпращат керван с „посланици“, натоварени с двояка мисия: да донесат „писмо и подарък“ на Езекия и „да разпитат за знамението“. Според II Летописи 32:24,31 любопитството им е привлечено от загадъчното метеорологично събитие.
Посещението на тази делегация е преразказано три пъти в Стария завет. И макар случката да не е особено известна, далечен отзвук от нея достига и до Рождество! Според Исая 39 гл. и IV Царе 20 гл. Езекия възторжено приема пълномощниците на вавилонския управник Меродах-Валадан „и им показа къщата със скъпоценните си вещи: среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, цялата си оръжейница и всичко, каквото имаше между съкровищата му“. Когато Исая го разпитва за политическата визита, царят простосърдечно се хвали: „От далечна земя идат при мен, от Вавилон.“ Сетне допълва, че не им е спестил абсолютно нищо.
Не знаем в какво се е изразявало юдейското държавно богатство по времето на Езекия. По-рано, след изгубена битка (II Лет. 18:14-16), той е изплатил на езичници данък от 100 кг злато и тон сребро. Но въпреки това Йерусалим остава едно от най-богатите места в света. Летописецът възкликва: „Бог му даваше твърде много имот“ (32:29). Според съвременни изчисления само Соломоновият храм е съдържал около 3750 тона злато и десет пъти повече сребро (без да броим материали като бронз, кедър, желязо, бисери). А какво ли още е имало в държавната съкровищница?
Разочарован от наивността на Езекия, Исая изрича предупреждение: „Всичко, което е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще бъде пренесено във Вавилон. Няма да остане нищо… Ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе… Те ще станат придворни в палата на вавилонския цар.“ И действително, плячкосването на юдейската столица век по-късно от Навуходоносор е с епохални мащаби.
Трябва да уточним нещо тук. Политическият мастодонт по времето на Езекия все още е Асирия. Тя е глобалната сила. Вавилонецът Навуходоносор (който ще отвлече потомците на Езекия и ще ограби съкровищата) ще се роди едва след 70 години. Засега обаче Вавилон е подчинен на Ниневия. Старата му слава отдавна е помръкнала, а идещата Нововавилонска империя ще се надигне чак след век.
През дните на Езекия Вавилон съвсем не е страшен. Там живеят зороастрийски знахари. Нищо чудно, че Езекия не се усъмнява в мотивите на източните посланици и незлобливо им показва всичките си съкровища. Някой ден Вавилон ще ограби Йерусалим. Някой ден, но не сега. Езекия е спокоен за управлението си: „В моите дни ще има мир и вярност.“
Няколко детайла от този разказ приковават вниманието. Според Исая 39:2 основните съкровища на Езекия са сребро и злато, аромати и скъпоценни масла. Но не са ли тези елементи същите, които седем века по-късно други източни звездобройци ще поднесат пред невръстния Исус?
Паралелите са натрапчиви. Разделени от седем столетия, два далекоизточни кервана пристигат в Йерусалим, привлечени от небесно светлинно знамение, носейки дарове, търсейки аудиенция с юдейски цар, и то под носа на могъщи империи (Асирийската и Римската). И двата разказа многозначително споменават злато, аромати и масла.
Златото е подобаващ дар, когато пристигаш на визита пред държавен глава. Древният свят познава такива порядки. Ценèн през всички епохи, този метал е подходящ подарък за високопоставени лица. Очевидно гостуването на дипломатическата свита от Изток пред младенеца Исус е целяло да засвидетелства дължима почит към цар.
Тамянът, който се добива от дървото Босвелия (наричано още ливан), е ароматна смола с безподобно ухание. Използва се за помазване или за обредно кадене. Има и целебни свойства за белите дробове, за костната система и др.
Смирната също е смола, но от семейство Бурсерови. Има сладникаво-горчива миризма (откъдето и произлиза думата миро) и също се използва за богослужебни цели, но основните ѝ употреби са за балсамиране и погребални ритуали.
В библейски времена ароматите и маслата са били изключително скъпи, с равностойност почти колкото златото. Неслучайно Езекия ги пази в хазната. Неслучайно и източните влъхви ги поднасят при поклонението си пред Исус. И ако 700 години по-рано техни сънародници са оглеждали съкровищницата на Езекия и скришом са си описвали златото, ароматите и маслата, новозаветните „мъдреци от изток“ (Мат. 2:11) церемониално и символично сякаш връщат същия вид ценности обратно в Светите земи.
Вавилон добре познава юдейската култура. Потомците на Езекия ще станат „придворни“ служители в двора на Навуходоносор. Те ще пренесат и преведат юдейските писания на халдейски език, а личности като Даниил, Неемия и Зоровавел ще получат признание като съветници в най-доверените кръгове на вавилонските и персийските властници. Монотеистичният юдаизъм ще остави дълбоки следи върху местния зороастризъм, а месианското очакване ще отеква поколение след поколение сред месопотамските астролози, докато един ден на небосклона не изгрее нова звезда, вещаеща издигането на предсказания „юдейски цар“ (Мат. 2:1-2).
Решението на източните мъдреци да пропътуват стотици километри, за да поднесат пред Исус злато (за почитание), ливан (за поклонение) и смирна (за погребение), има силно емблематично послание. Символиката няма как да ни убегне. Те са наясно, че в юдейската земя се е родил значим владетел, чието влияние тепърва ще бъде оценявано от историята.
Ала тук сякаш се долавя и нещо друго. Много от старозаветните пророци говорят как един ден богатствата на Израил ще се завърнат обратно в Йерусалим. „Вдигни наоколо очите си и виж: те всички се събират, идват при тебе – предрича Исая, визирайки юдейската столица. – Изобилието на морето ще се обърне към теб, имотът на народите ще дойде при тебе. Множеството камили ще те покрият… Злато и тамян ще донесат и ще прогласят хваленията Господни.“ Тази 60 глава от книгата на Исая е подчертано месианска. Започва с описание как светлината пробива мрака и завършва с думите: „Аз, Господ, ще ускоря това на времето му.“
По един многозначителен начин източните мъдреци задействат изпълнението именно на това предсказание. „Имотът на народите“ започва да се завръща с поднесените ковчежета пред нозете на Младенеца. Този път обаче златото ще се вгражда в един различен храм. Вместо в Йерусалим те го откриват във Витлеем. Вместо с внушителни церемонии Третият храм започва да се строи в скромна ясла. Вместо да са на склад в хазната, ливанът идентифицира Помазаника, а смирната подсказва, че Той се ражда с намерение да умре.
„Последната слава на този дом ще бъде по-голяма от предишната“, обявява пророк Агей, съвременник на втория храм. Макар самият той вероятно да не си го е представял, думите му прескачат столетията и намекват за друг, неръкоделен храм. А неговото построяване ще бъде белязано от трус, при който „всички народи… ще дойдат с най-отбраните си дарове“ (Агей 2:6-9).
Мнозина очакват, че в края на времената в еврейската столица ще се появи нова величествена храмова постройка. Чрез Исая и Агей (а и чрез даровете на влъхвите) обаче пред взора ни се очертава различна картина: за духовно здание от „живи камъни“ (I Пет. 2:5), чиято краеъгълна канара е самият Младенец. Днес центърът на поклонението не е Градът на мира (Йерусалим), а Князът на мира (Христос). А славният духовен дом, чието начало е поставено във Витлеемската ясла с дарението на мъдреците, и до ден днешен продължава да се съгражда. Това е Христовата църква, в която един по един се присъединяват хора от близо и далеч – „най-отбраните дарове“ на всички народи.
[1] „Слънчевият часовник на Ахаз“ (IV Царе 20:11; Исая 38:8) е единствената препратка в Стария завет, споменаваща измерване на часове от деня. Понятието „час“ липсва в старозаветните писания, което навежда на мисълта, че въпросният „часовник“ е внос от чужбина. Според Херодот слънчевият часовник е изобретен във Вавилон, а IV Царе 16 гл. ни показва склонността на Ахаз да се заглежда по чужди изобретения и да ги пресъздава в Йерусалим.
