Ако някой от вас не се отрече
от всичко, което има,
не може да бъде Мой ученик.
Лука 14:33
Живеем във време, когато да си християнин не е проблем за никого. Да запалиш свещица, да се прекръстиш, да помълчиш в храма, да вдишаш с пълни гърди миризмата на тамян – в това дори има някакво очарование, мистика, духовност. В нашата държава всеки може свободно да вярва в каквото и както си поиска, без да има някакви последствия за него. Можем да бъдем мюсюлмани или атеисти, йеховисти, адвентисти, или пък просто християни, със или без някаква църковна принадлежност.
Това е много удобно за съвременния човек. Удобно и евтино. Не струва нищо. В България дори не ни карат да плащаме църковен данък, както в някои протестантски страни. Дали вярваш или не вярваш в Бога, няма голяма разлика – лесно е и безплатно. Да си християнин е станало част от културата ни. От съвременния българин не се очаква да се ангажира особено с църквата. Може да остане напълно анонимен. Никой не го пита как живее и дали духовното му състояние отговаря на изповедта на устата му. Много хора влизат два пъти през живота си в църква – когато ги кръщават, като бебета, и… в ковчег. Други са „ВиК“ християни – появяват се в църква само на Великден и Коледа. И, разбира се, през цялото време те се водят „християни“.
Веднага ще кажем: „Тези тенденции се наблюдават при източноправославните християни. Ние, протестантите, сме по-различни“. Така е, но не съвсем! Да, при нас е малко по-различно – някои не се кръщават като бебета, а и по-често влизаме в църква; от време на време се сещаме и Библията да отворим; понякога ще споменем на познатите си, че вярваме в Бога; може даже и да се помолим, когато животът ни стане много труден. Ама дотам… да не вземем да изглеждаме много набожни, че ще ни се подиграват, а и може да загубим някой ключов познат. Току виж ни потрябвала помощта му, а той вземе да ни отбягва, защото сме станали много вярващи. Днес не е стратегически оправдано да бъдеш вярващ; това може да ти попречи да постигнеш някои от целите си тук, на земята. Затова си оставаме едни такива добрички, скромни, мълчаливи (поне относно Благовестието), „неделни“ християни… е, малко хладки, ама какво от това – „Те, другите, са в духовно отношение по-незаинтересовани и от нас, така че… добре сме си ние!“. Или пък сме едни такива самоуверени, подготвени с много знания, с които винаги можем да затворим устата на всеки невярващ и да му „докажем“ Бога, да му покажем колко е изгодно да вярваме в Исус и че дори е глупаво да не вярваме! Да, това го можем. Само че така не помагаме на хората да познаят истината, а – да стоят по-далеко от спасителната вяра в Христос!
Както казах, не е толкова трудно да си християнин днес. Древните ученици на Исус са свидетелствали за вярата с кръвта си, давали са живота си за Христос, а днешните са анонимни – може да дойдат, може да не дойдат на църква; може някой да разбере, че вярват в Исус, а може и никой да не разбере. Съвременните християни може да се молят, а може и въобще да не се молят. Имат пълна свобода, свобода дори и да не вярват в Христос. Без това да им пречи да са „християни“, разбира се! Няма да забравя как веднъж ме представиха на една жена като „пастор на евангелска църква“. Тогава тя, очевидно с цел да се застрахова срещу евентуална протестантска пропаганда, ми каза: Аз съм православна християнка. Отвърнах ѝ: Чудесно, значи вярвате в Христос? Отговорът ѝ беше: Е, аз не съм чак толкова вярваща! И таз добра – православна атеистка! Има и такива хора. В България всичко е възможно – дори да бъдеш християнин, който не вярва в Христос! Хубавото е, че верен или неверен, вярващ или невярващ, човек в България може да си бъде християнин просто така, без много да се ангажира с църквата. Дори и без много да се ангажира с Христос!
Хубаво и лесно е да бъдем християни, докато не се задълбочим в Божието слово: Библията. Там пише смущаващи неща. Като например това, че Христос изисква от нас да се обвържем сериозно с вярата в Него; толкова сериозно, че Бог да ни е по-мил дори и от собствения ни живот. И други неща пише. Например, че Бог ни учи да се отречем от нечестието и светските страсти, които толкова много харесваме (Тит 2:12); че всеки, който остави своя брачен партньор и се свърже с друг човек, извършва прелюбодейство (Лука 16:18); че тези, които не взимат сериозно вярата в Него и вършат беззаконие, в деня на Божия Съд ще бъдат отлъчени от присъствието на Христос във „вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41). Най-вероятно затова Библията, макар и да е най-продаваната книга, си остава малко четена, още по-малко разбирана и най-малко практикувана.
В днешния евангелски текст Господ Исус поставя един ясен, лакмусов тест за искреността на нашата вяра в Него. Ние удобно разделяме християните днес на по-силно вярващи и на такива с по-посредствена вяра. Първите се молят, четат Библията и я прилагат в живота си, редовно се покланят на Бога в неделя и участват в Светото Причастие. За тях казваме, че са добри християни. Другите, дори и да правят някои от нещата, които изброих, си позволяват да живеят като невярващите. За тях казваме, че са „слаби християни“ или „християни с проблеми“. Интересно е, че Господ Исус Христос въобще не говори за християни. За Него такава категория не съществува. Той разделя хората, които Го следват, на две категории: (1) такива, които Го следват, но не носят кръста си, и (2) Негови ученици.
Това налага да зададем един основателен въпрос: Къде е разликата между двете категории последователи? За всеки, който внимателно чете текста, става ясно, че кръстът прокарва разликата – едните носят своя кръст, а другите – не! И едните, и другите следват Исус, слушат проповедите Му, искат да станат като Него, възхищават се от Неговата мъдрост. Но все пак Исус прави разлика между тях. Едните, носещите своя кръст, Той нарича Свои ученици, а другите – просто такива, които Го следват, множество, тълпа. Нека си зададем още един важен въпрос: На коя от двете категории Господ обещава вечен живот? Точно така – на учениците. Христос казва: „всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, (или жена), или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот“ (Мат. 19:29). И накрая: На кои Господ обещава гонения и страдания? Да, отново на учениците. Евангелист Марк добавя към думите на Господа, които ни предава Матей, и следната изключителна важна подробност: „Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот (Марк 10:29-30). Днес сме свикнали да казваме, че Христос обещава вечен живот на грешника, който се отвърне от греховете си и повярва в Него. Но колко често казваме на тези, които искаме да повярват, че Господ също им обещава страдания? Такова благовестие не би било много популярно днес. Това би изгонило хората, нали? Днешният човек не харесва такива неща. Съвременният човек харесва удоволствията, забавленията, печалбата, но не и жертвата, себеотрицанието или изоставянето на любимите неща. Има църкви, които искат на всяка цена да нараснат като членска маса, затова наблягат на „благословенията“, които се „полагат“ на вярващите, но премълчават цената за това да бъдеш ученик на Исус. Ако искаш да събереш множество, говори им неща, които им харесват, които те искат да чуват! Исус обаче сякаш се притеснява заради голямата тълпа. Той се обръща, вижда множеството и прозира неправилните мотиви, с които те Го следват; затова им казва, че за да са Негови ученици, трябва да платят определена цена. Естествено, тълпата веднага се стопява до истинските ученици на Господа. Исус е по-загрижен да казва истината, отколкото да събира тълпи. И част от спасителната истина е, че има цена, която ние трябва да платим, за да бъдем ученици на Исус.
Някои хора тук може да възразят: „Какво искаш да кажеш, че ние плащаме цена за нашето спасение?“ Да, точно това искам да кажа – и никой, който не плати тази цена, не може да наследи Божието царство! „Но не плати ли Господ цената за нашето спасение със Своята жертва на кръста?“ Несъмнено Христос плати цената за нашето изкупление. Той положи основата на нашето спасение. Обаче християните през вековете винаги са настоявали, че Христос ни изкупи без нашето участие, но не ни спасява без нашето участие! Има цена, която всеки от нас трябва да плати, за да намери място сред Божиите светии. И тази цена, по думите на Христос, е: „да намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот“ (Лука 14:26).
Но как можем да уравновесим тези думи на Исус с Неговия закон за любов към ближния. Кой е по-голям ближен за нас от нашите роднини по плът? Ако намразим своите биологични родители, брачни партньори, деца, какво по-лошо свидетелство за нашата вяра в Христос? За какво говори Христос тук? Чисто и просто Той ни преповтаря по нов начин първата и втората Божия заповед: „Да нямаш други богове освен Мене! Да не си правиш кумир…“ (Втор. 5:7-8). Бог няма да търпи никакви идоли в нашия живот – дори и когато тези идоли са нашите близки, деца, приятели, имот! Тук говорим за това как да бъдем истински ученици на Исус, а не посетители на църковните богослужения. Ако любовта към близките ни и към самите нас не изглежда като омраза в сравнение с любовта ни към Господа, не можем да бъдем Негови ученици! Той ни призовава да Го възлюбим „с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“ (Мат. 22:37). И точно там, единствено там, започва християнският живот! Всичко останало е идолопоклонство, което наричаме християнство!
Вярата, спасителната вяра, започва с покаяние от безбожния ни и грешен живот и с доверие, че Христос, Божият Син, единствен може да ни спаси от греховете ни и да ни дари с вечен живот! За да получим този вечен живот, Той ни призовава да се отречем от себе си, да понесем кръста си и да Го последваме. Цената за това да бъдем Негови верни ученици е да намразим и оставим всичко, което представлява идол в нашия живот и което ни пречи да се покоряваме и да се покланяме на Исус като на нашия единствен Господ и Бог! Готови ли сме да платим тази цена днес?
