Петдесетница в затвора
Сега празнуваме Петдесетница разделени, и въпреки това тя е специален празник на общението. Когато камбаните зазвъняха тази сутрин, имах голям копнеж да бъда на богослужение, но после постъпих, както апостол Йоан на остров Патмос – направих едно толкова хубаво богослужение сам за себе си, че не чувствах вече дори и самотата, толкова осезателно чувствах вас до себе си, а и църквите, в които се празнуваше Петдесетница.
На всеки няколко часа си повтарях красивите стихове на песента на Паул Герхард, посветена на Петдесетница: „Ти си Дух на радост“ и „Дай ни радост и сила“, и се радвах на онова, което се е случило. Странната история от езиковото чудо също ме занимава от известно време насам. Това, че объркването на вавилонския език, заради което хората вече не могат да се разбират помежду си, защото всеки говори собствения си език, има край и може да бъде преодоляно от езика на Бога. Само чрез него човек разбира и чрез него хората могат да се разбират отново. Църквата е мястото, в което всичко това трябва да се случва. Това са големи и важни мисли. Лайбниц е обзет през целия си живот от идеята за създаването на универсална писменост, не с букви, а с очевидни знаци, които трябвало да представят всички понятия по разбираем начин. Този стремеж е израз на желанието му да донесе изцеление на разкъсания тогава свят – философско отражение на историята на Петдесетница.
Наоколо е съвсем тихо, чуват се само стъпките на затворниците, които влизат и излизат от килиите си, чувства се колко мрачни и неподходящи за празника Петдесетница мисли, се носят наоколо. Ако аз съм пастор на затворите, тогава бих обикалял в такива дни през килиите на затворниците и тогава нещо би се случило… Също толкова неочаквани неща се случват и когато пристигне вашият колет за Петдесетница. Не може да бъде описано как нещо такова може да зарадва един човек. При цялата сигурност на духовната връзка между всички вас и мен, духът винаги открива един неутешим стремеж към визуализация на тази връзка на любов и спомен, и материални неща, които след това стават носители на духовните реалности. Мисля, че това е нещо аналогично на желанието на всички религии за видимостта на Духа в тайнството.
Само временен подслон?
Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него. Който Ме люби, ще пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил (Йоан 14:23-24).
Петдесетница се случва при тези, които обичат Исус Христос и пазят Словото Му. Както някога учениците били единодушно събрани, преди да дойде шумът от небето, така и сега ще бъде Петдесетница там, където е любовта към Исус Христос. Където обаче Го обичат, там цялото Слово, обещания и заповеди са съхранявани и пазени.
Какво означава да обичаш Исус? Означава да искаш да принадлежиш само на Този, Който ни е дал думата Си и я е опазил, да търсиш общението Му, повече от общението с когото и да било друг, да желаеш Неговото присъствие. Който обича така, пази Словото на възлюбения си, придържа се към него, не го оставя, прилага го там, където може. Такава любов към Исус обаче води до един неочакван резултат: Бог и Исус Христос идват, за да си направят обиталище у него. Този факт не трябва да се омаловажава или да бъде интерпретиран погрешно. Не е като изображение на любим човек, което ни завладява, не е като нова сила, която ни запълва, а означава, че Бог и Исус Христос идват лично, за да живеят в нас. Бог и Христос са не само с нас, при нас, около нас, над нас, но в нас. Това не са дарбите, които получаваме от Бога и Христос, а Бог и Христос са част от нас, ние носим най-голямото светилище вътре в себе си. Това е много повече от онова, което имаха Христовите ученици по времето, по което Исус беше с тях на тази земя. Това е обещание, което се отнася за всички, които Го обичат. Исус дава не по-малко, а несравнимо повече на Своите Си, когато ги напуска физически.
Ако Бог и Христос обитават в нас, тогава всички останали господари, на които сме дали място в сърцата си, трябва да се махнат. Самият Христос живее и царува в нас сега. Това, разбира се, може да се случи само тогава, когато обичаме Господ Христос и пазим Неговото Слово. Колкото повече всички ние търсим спасението си при Него, а не при нас самите, колкото повече оставяме Господ да царува над нас, толкова повече Той ще бъде в нас и ще ни завладява. Но който не Го обича, а обича само себе си, който се наслаждава на Христос, но не Му служи и не Му се подчинява, който не пази Словото Му, на такъв човек нищо от това няма да му се случи.
Да научи и да напомни
А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал (Йоан 14:26).
С това обещание за обитаване Исус казва, че остава с учениците Си, въпреки че си тръгва. Но това се случва защото, според обещанието, Отец, в името на Исус, изпраща Утешителя, изпраща Светия Дух. Неговото название е Parakletos (букв. на гръцки „един, призован да стои близо до“) и Advokatos (застъпник). Утешителят идва в Църквата. Светият Дух не е някаква неутрална сила, а е личност, както Отец и Синът. Той помага на Църквата и затова е нейният „утешител“. Служението на Светия Дух е двустранно: да научи и да напомни. Църквата се нуждае и от двете по пътя си през този свят, има потребност от наставление и познание. За да се справи с новите врагове, новите въпроси, новите нужди, Църквата има в лицето на Светия Дух, своя учител и Той я „учи на всичко“. В никой важен за нея момент тя няма да остане без наставление и познание. Църквата може да бъде сигурна в това знание, защото Светият Дух, а не човешкият разум е нейният учител.
По този начин църквата през цялата си история получава винаги и за всичко ново познание, тя няма да престане да се учи и да слуша Светия Дух. Той не е мъртва буква, а живият Бог. Така че Църквата може във всяко решение да се довери на Светия Дух и твърдо да вярва, че той присъства в нея и действа в нея. Той няма да ни остави да се лутаме в тъмното, ако сме наистина готови да слушаме Неговото учение. Цялото учение на Светия Дух обаче остава обвързано със Словото на Исус. Новото има за сигурна основа старото.
Превод: Владимир ТОДОРОВ
