През 2019 година Обединени евангелски църкви в България отбелязват сто и десетгодишен юбилей. Към края на 2019 г. сдружението е обединител на 14 евангелско-протестантски деноминации и още 15 неправителствени организации. Пълноправен член е в Световния евангелски алианс, в Европейския евангелски алианс, както и в Националния съвет на религиозните общности в България.
Като ясен и разпознат представител на българската евангелска общност, ОЕЦ осъществява „религиозна, религиозно-просветна и административно координационна дейност, работи за утвърждаване на християнските ценности и съдейства за регулиране на отношенията между евангелските църкви, от една страна, и на евангелските църкви с обществото и държавата, от друга“, се заявява в уебстраницата на ОЕЦ.[1]
Първите 50 години евангелски живот
Ранната история на евангелско-протестантските църкви в България съвсем условно може да се раздели на три етапа: (а) първата половина на XIX век (зараждане на интерес у големи международни мисии като Британското и иностранно библейско дружество, Американския борд от пълномощници за чуждестранните мисии, Мисионерското дружество на Методистката епископална църква[2]); (б) периодът от 1857 до 1871 г. (първи мисионерски станции; публикуване на сп. Зорница и мащабна литературна дейност; откриване на училища; подготовка на превод на Библията); (в) периодът от 1871 г. до началото на ХХ век (разпространение на Библията; първи църкви; Българско евангелско дружество; женска дейност; формиране на деноминации).
Първите методистки мисионери в България се установяват в Шумен, Търново и Русе. На Бъдни вечер през 1859 г. в Търново д-р Алберт Лонг за първи път провежда богослужение на български език.[3] Д-р Лонг и д-р Илайъс Ригс изиграват ключова роля за подготовката на цялостен превод на Писанието на новобългарски език. Мисионерското дружество на Методистката епископална църква основава и поддържа дейността на Робърт колеж в Цариград, Девическата гимназия в Ловеч и Мъжкото училище в Свищов.
През 1860 г. Американският борд открива в Пловдив мъжко евангелско училище с директор Джеймс Ф. Кларк, а през 1863 г. в Стара Загора – девическо училище с д-р Теодор Байнгтън. През 1871 г. двете училища се преместват в Самоков, като добиват известност като Американски колежански и теологически институт и Девически интернат.[4]
От 1864 г. под редакцията на д-р Лонг започва да излиза списание Зорница. На страниците му се адресират нравствени, църковни, социални, политически и културни въпроси, което го превръща в изключително разпознаваемо и прието периодично издание по българските земи. Предназначено е за широк кръг читатели (млади и възрастни; мъже и жени). Три месеца преди Априлското въстание Зорница започва да излиза и като двуседмичен вестник. През национално-освободителните борби изданието се разпространява по всички български землища и е уникален постоянен писмен източник на информация за въстанието.
През шейсетте и седемдесетте години в Банско, Свищов, София, Ямбол, Меричлери, Казанлък, Русе се сформират първи конгрешански, методистки и баптистки църковни групи. Някои от тях са плод на целенасочена мисионерска дейност, докато други възникват по-скоро спонтанно[5].
Към края века вече текат процеси за консолидиране на евангелските общности на юг и на север от Балкана. През октомври 1888 г. църквите в мисионерската територия на Американския борд от пълномощници за чуждестранните мисии учредяват Съюз на евангелските църкви (впоследствие СЕСЦ, с добавката „съборни“). Няколко години по-късно, през май 1892 г. се учредява втората евангелска деноминация у нас – Българска мисийска конференция на Методистката епископална църква (впоследствие ЕМЕЦ).
Споразумението между конгрешанската и методистката мисия за географско обособяване на благовестителските старания е ценна предпоставка за развиването на спокойна и съгласувана мисионерска дейност. Съвсем скоро обаче ще се появят нови фактори и деноминациите ще достигнат до необходимост от различна форма на партньорство – чрез установяване на алианс под наименованието Обединени евангелски църкви (ОЕЦ). Узряването за нуждата от такова сдружаване е показателно за това, че евангелската общност е готова да навлезе в нов етап от развитието си.
Броени месеци преди учредяването на ОЕЦ, на 28 януари 1909 г., в Севлиево издъхва Гаврил Илиев – първият български евангелски християнин. Пастир на методистката църква в Свищов през 1865-1875 г. и учител в научно-богословското училище в града. Служил като мисионер и книгопродавец, подпомагал дейността на Робърт колеж и вестник Зорница, утвърждавал Христовата вяра с пеене, проповядване, преподаване и поучаване, Гаврил Илиев е емблематична фигура за българския евангелизъм от XIX век. С неговата кончина сякаш отминава една цяла епоха. Двайсети век донася различни по характер предизвикателства, а в живота на евангелската общност се прелиства нова страница.
Така България посреща новия век с две конституирани деноминации, авторитетна евангелска традиция в сферите на книгоиздаването, публицистиката и образованието, обществено значими дружества, установен новобългарски превод на Библията.[6] През XIX век евангелските християни са оставили своя отпечатък чрез историческата роля на институции като Робърт колеж, чрез участие в борбите за национално освобождение, чрез разгласяването на ужасите през Априлското въстание[7], със защитата на българите в Беломорието и Македония, с подкрепа за независимостта на българската Екзархия, в просветната дейност на възрожденските будители, в установяването на нова езикова норма и най-вече в проповядването на Христовото благовестие.
Вододелът от 1908 г.
Няколко фактора подготвят почвата за решението да се учреди нова обединяваща структура за евангелските църкви. До 1908 г. вече повече от три десетилетия съществуват други форми на надденоминационно сътрудничество. От юли 1875 г. например особено важна обединителна, просветителска и благовестителска дейност осъществява Българското евангелско дружество (БЕД), чиито учредители са Андрей Цанов, Иван Тонджоров и Никола Бояджиев.[8]
През 1908 г. обаче настъпват значими събития, които се оказват решаващи за осъзнаване на необходимостта от ново организационно обединение на българските евангелисти: (а) отбелязва се юбилей „50 години евангелска мисионерска дейност в България“; (б) учредява се трета евангелска деноминация – на баптистите; (в) българската държава обявява независимост и става царство.
1. Петдесет години мисионерска дейност
Тържествата по повод 50 години от началото на евангелска мисионерска дейност се организират през 1908 г. съвместно от Американския борд, Методистката мисия и Българско евангелско дружество. Събитието е датирано по повод първото заселване на евангелски мисионери у нас през 1857-1858 г.
Равносметката показва, че за половин век регистрираните членове на евангелските църкви са нараснали до около 2100 души (по данни на двете мисионерски агенции: около 1440 конгрешани, 480 методисти и 160 баптисти). Същевременно обаче според Главна агенция на статистиката през 1910 г. като протестанти се самоопределят общо 0,15 процента от българите (или в цифрово отношение, 6335 души).[9] Очевидно е, че три пъти повече хора публично възприемат себе си като евангелски вярващи, отколкото гласят вътрешните преброявания на членската маса.
След честването на 50-годишния юбилей от идването на първите мисионери у нас евангелската общност е готова да пристъпи в нов етап от развитието си. През XIX век страната е разделена на два региона на служение между Американския борд (Одрин, Стара Загора, Пловдив, Меричлери, Самоков, Банско) и Методистката мисия (Шумен, Варна, Търново). В началото на ХХ век обаче палитрата вече явно е обогатена и с други групи: на т.нар. „братски събрания“, на адвентистите и на баптистите.
2. Поява на трета деноминация
На 14 септември 1908 г. баптистките църкви в Княжество България на своята VII конференция в Чирпан учредяват Съюз на евангелските баптистки църкви (СЕБЦ) с председател Петър Дойчев. На конференцията има представители на пет баптистки църкви в страната: Русе, Казанлък, Лом, София и Чирпан. Два месеца по-късно (4-6 ноември, отново в Чирпан) е приет и вероизповедният устав на СЕБЦ.
Появата на трета регистрирана деноминация променя динамиката на евангелския живот. Въпреки че членският състав на баптистките църкви е доста по-малък от тези на конгрешаните и методистите, учредяването на СЕБЦ налага и преосмисляне на междуцърковните връзки и договорки. Това се явява втора предпоставка за необходимостта от общ събор за уреждане на взаимоотношенията между трите деноминации.
Трябва да отбележим и че година по-рано, през 1907 г., Методистката мисия е постигнала споразумение с Американския борд да започне духовна работа в София. Така за първи път мисията разпростира дейността си от южната страна на Стара планина.[10]
Освен вътрешни предпоставки обаче се появява и един външен за евангелистите фактор. След есента на 1908 г. политическата ситуация в страната навлиза в напълно нов етап.
3. Княжеството става царство
Само седмица след основаването на СЕБЦ, на 22 септември 1908 г. в Търново е провъзгласена независимостта на България, а князът приема титлата „цар“. До този момент в продължение на трийсет години страната е била васално княжество на Османската империя, а българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. Великите сили признават независимостта на страната през пролетта на 1909 г.
С обявяването на държавна независимост вътрешнополитическите отношения в българското общество се устремяват в посока за нормализиране. Развива се културният живот, повишава се покупателната способност на българите. Зачитат се конституционните права и свободи, има етническа и верска търпимост.
През това време евангелските деноминации развиват силна благовестителска, културна и социална дейност. Средата е значително променена. Приемат се нови закони, уреждащи обществения живот. Устройството на Царство България е различно и това предполага нов начин на комуникация между верските общности и държавните власти. Напълно логично е в този момент да се установи и нова институция, чрез която евангелските вярващи да имат представителство в новите условия.
Конституиране на ОЕЦ
Така през 1909 г. в София се свиква събор на трите съществуващи деноминации СЕСЦ, ЕМЕЦ и СЕБЦ. Събитието провежда от 22 до 26 октомври. На него присъстват представители на всички евангелски църкви в страната (с изключение на баптистките църкви в Русе, Лом и София). Делегатите учредители на ОЕЦ са 44 конгрешани, 48 методисти и двама баптисти.[11] Първото настоятелството на организацията (наричано „Висш съвет“) е съставено от четирима пастири – Марко Попов, Димитър Фурнаджиев, Стефан Томов и Петър Дойчев.
Освен учредяване на единна структура съборът приема документ, с който се регламентират отношенията между ОЕЦ и държавата. Основният фокус на наръчника са въпроси по бракоразводните практики, погребалните ритуали и войнишката клетва. В приетия устав на новата организация се изброяват основни ангажименти на ОЕЦ: представителство и защита на интересите на евангелските църкви; покровителство на деноминациите и техните организации; разпространение на Благата вест; изграждане на единна евангелска общност.[12] Целта на новата структура е осъществяването на институционално единство, представителство и сътрудничество на протестантската общност в България.[13]
Обединението съвпада по време с дискусиите по законопроекта за вероизповеданията в Царство България. Съборът гласува доверие на пастир Марко Попов да служи като „общ религиозен представител“ на евангелистите пред държавните органи. Основното задължение, което се делегира на религиозния представител, е да отстоява правата на евангелските църкви пред Министерство на външните работи и Дирекция по вероизповеданията, както и при нужда да сигнализира за нарушаване конституционните права на протестантите в България.
Ролята на религиозен представител се заема последователно от п-р Марко Попов (1909-1911 г.), п-р Димитър Фурнаджиев (1912-1943 г.) и п-р Васил Зяпков (1943-1948 г.). След 1948 г. тази длъжност се закрива, а целият архив на ОЕЦ е конфискуван и вероятно унищожен от новата комунистическа власт. Днес е съхранен единствено уставът на алианса от 1940 г.
Вторият конгрес на ОЕЦ се провежда четири години след учредяването – на 24-29 октомври 1913 г. В рамките на четири дена се отделя време за отчети за изминалия период, вътрешни избори, молитвени събрания и едно общо богослужение с Господня трапеза.
БЕД и ОЕЦ – скачени съдове
С установяването си новото сдружение ОЕЦ (наричано още „Евангелски алианс“) си поставя за задача да представлява интересите на свободните протестантски църкви пред гражданските власти. Междувременно БЕД продължава да осъществява преди всичко просветителска, издателска и разпространителска дейност, докато алиансът има предимно административно-представителни функции при формалните отношения с българската държава.
Многозначителен факт е, че двете организации се ръководят от едни и същи фигури. Първите членове на Висшия съвет на ОЕЦ, избрани през 1909 г., успоредно с това участват и в настоятелството на БЕД. Всички избирани от ОЕЦ „религиозни представители“ пред държавата същевременно с това са служели и като председатели на БЕД. По всичко изглежда, че двете организации са работели в синхрон под ръководството на тогавашните деноминационни водачи.
През 1930 г. Българско евангелско дружество (БЕД) става член на Световния евангелски алианс (WEA), като променя английския превод на името си от Bulgarian Evangelical Society на Bulgarian Evangelical Alliance. С това динамиката на отношенията между БЕД и ОЕЦ не се променя особено. Приоритет на ОЕЦ (които също членуват в Световния евангелски алианс) продължава да са връзките с държавата и застъпничеството за религиозни права и свободи, докато БЕД се фокусира по-скоро върху насърчаването на единство между църквите и благовестието сред невярващите хора. Макар че в тяхната дейност има значително припокриване, все пак фокусът на установеното от XIX век дружество е по-скоро върху духовно просветителските въпроси, докато новоучреденият ОЕЦ играе най-вече роля на официално лице на българското протестантство.
Роля за разпространението на Благовестието и за изграждането на Христови ученици играят печатницата за евангелски брошури в Казанлък и Българското баптистко брошурно общество (особено активно през периода 1912-1918 г.).
В началото на трийсетте години в състава на ОЕЦ постъпва и Съюзът на евангелските петдесетни църкви (СЕПЦ). Включването на новата деноминация се обсъжда още от 1928 г., но окончателно това става факт през 1932 г. За първи път в света петдесетна деноминация влиза в структурите на местен евангелски алианс.
ОЕЦ в предтоталитарна България
През тези десетилетия евангелската общност поддържа редица учебни заведения: девически гимназии в Ловеч, Стара Загора и Битоля; американски училища в Пловдив и Стара Загора, впоследствие пренесени в Самоков и София. Редовно се провежда т.нар. „Лятно училище за евангелски проповедници“.
Според едно изследване[14] до Втората световна война евангелските църкви и организации са издавали общо 94 периодични списания и вестници. Огромна е ролята тук и на Българското религиозно брошурно дружество, основано през 1915 г.
Съществена роля за вдъхновяването на християнски ценности и библейски морал изиграват различните женски, мъжки, младежки и въздържателни дружества, които развиват дейност през тези години: Съюз на младежките християнски дружества, Женски мисионерски дружества, Комисия за християнско възпитание, Пастирско братство и др.
През войните от началото на ХХ век евангелските вярващи също така организират мащабна социална дейност, подпомагайки осакатени от бойните действия семейства, грижейки се за сираци, набирайки подкрепа за нуждаещи се. Поддържат се фондове за взаимопомощ, за издръжка на студенти, за пенсионно подсигуряване на пастири и проповедници.
Неколкократно през тридесетте и началото на четиридесетте години се налага ръководителите на ОЕЦ да се възпротивяват срещу опити на държавната власт да се намесва в религиозните дела. В не един и два случая тези реакции са успешни и правото на свободно упражняване на вярата е запазено.
Повече от всичко останало обаче протестантските църкви са отдадени на споделянето и разпространението на Евангелието сред българите. Именно оттук идва и наименованието на евангелската общност – те гледат на себе си като хора на Евангелието (гр. „Добрата вест“). Водени от убеждението, че всеки човек се нуждае от лична среща с Христос, на която да приеме Неговото изкупление и пълна прошка за греховете, евангелските християни търсят всяка разкрила се възможност, за „да благовестват“. Споделянето на вярата е вкоренено в най-дълбоките духовни инстинкти на тази общност.
В епохата на сърпа и чука
След края на Втората световна война държавата е овладяна с преврат от Отечествения фронт и новата Комунистическа партия. Само четири години по-късно цялото ръководство на ОЕЦ и на БЕД, както и всички членове на редакционната колегия на вестник Зорница са хвърлени в затвор с обвинения за държавна измяна срещу новия режим. През 1948 г. са арестувани 18 пастири и още 55 активни вярващи от всички евангелски изповедания. В навечерието на Първия пастирски процес е приет нов Закон за вероизповеданията, с който държавата налага тежка самоволна институционална хватка върху религиите.
На публични процеси през март и юли 1949 г. всички основните евангелски пастири получават тежки глоби и затворнически присъди. ОЕЦ и БЕД са разпуснати, а собствеността, финансите, литературата, архивите и недвижимото им имущество са конфискувани от тоталитарната власт.
Следват десетилетия на гнет и гонения. С дирижирани мерки, спуснати от Политбюро, редица водачи на евангелското дело един по един изчезват. Вземат ги „за кратка справка“ от улици, от влакове, от домовете им, а след това близките им не получават никаква информация в продължение на месеци и години. В брутални условия тези хора лежат по участъци из цялата страна: в студени и влажни килии; без одеяла; събличани голи през зимата; разпитвани дни и нощи без сън; разкарвани с камионетки от град в град; заточвани в трудови лагери. Милиционерите използват всевъзможни психологически техники за унижение, разстройване и сплашване. Принуждават ги да пишат многократни обяснения; пребиват ги с шмайзери; внушават им „признания“ и „разкаяния“.
Семействата им са изселвани, съпругите – опозорявани, децата – лишавани от кариерно развитие. В църквите междувременно властта поставя нови „пастири“, послушни на официозната линия, а църковните посетители са изнудвани и манипулирани да се шпионират едни други.
Независимо от всичко обаче амбициите на атеистичната власт да обезкърви и обезглави Църквата така и не се увенчават с успех. Макар и останали без духовни водачи и проповедници, евангелските общности дълбоко в себе си съхраняват своята вяра, контрабандно разпространяват библии и духовна литература, събират се на нелегални богослужения и палаткови лагери, възпитават децата си в страх от Бога и триумфално доживяват края на тоталитарния тормоз.
Новият ОЕЦ в годините на „Прехода“
След краха на социалистическия строй евангелските деноминации – вече пет на брой – възстановяват организационните си структури. Броени месеци след Десети ноември се подновява издаването на вестник Зорница под редакцията на п-р Христо Куличев, а нелегалната дотогава печатна дейност се въплъщава в издателства като „Нов човек“. Появяват се десетки нови мисии и сдружения, ангажирани с разпространение на Благовестието.
Още от декември 1989 г. евангелските водачи сформират т.нар. „Инициативен комитет“ с координатор п-р Николай Неделчев. Комитетът подготвя възстановяването на ОЕЦ. Това става на 10 май 1993 г., когато за председател е избран п-р Теодор Ангелов. През тези години евангелският живот е в подем, а църквите се пълнят с гладни за Божието слово хора. От началото на деветдесетте години оперира и т.нар. Комитет за основаване на нови църкви, който до ден днешен продължава да подготвя водачи и да изгражда виждане за разпространяването на Благовестието.
„Основната цел на ОЕЦ в България – се казва в приета на учредителното събрание резолюция, – е да работят за разпространение на Евангелието, за постигане на разбирателство между евангелските християни в страната, за организиране на общоевангелски инициативи в защита на човешките права и религиозните свободи на всички граждани.“
В няколко области евангелско-протестантската общност е особено активна в условията на политическа свобода. Изключително сериозно проникване има в селищата и кварталите с компактно ромско население. Почти във всяка махала се основават ромски църкви, а със съдействието на местните пастири осезаемо намалява битовата престъпност. Забравени от останалите държавни и социални институции, мнозина изсред българските роми намират прибежище в Христовата вяра.
Второ, евангелските църкви развиват активна благотворителна дейност. През първите десетилетия преход България е с плачевно нисък стандарт на живот, изоставайки в развитието си поради тежка институционална корупция и непохватно политическо управление. В този вакуум се отваря колосална нужда от социално подпомагане, а евангелистите бързо съумяват да мобилизират международни дарители.
Трето, работи се сред сираци и изоставени хора. Чрез социални фондации десетки църкви предоставят редовна продоволствена помощ за многобройните домове за лишени от родителска грижа деца и за възрастни хора. Особено крещяща е нуждата от външна помощ в институции за деца с различни форми на увреждания. Даряват се обувки, дрехи, бяла техника, хранителни продукти, легла и спално бельо, медикаменти, инвалидни колички, животоподдържащи апарати.
Четвърто, верни на духовния си инстинкт като хора на Книгата, вярващите основават нови издателства, пишат и превеждат християнска литература, публикуват брошури и периодика. Появяват се нови списания и вестници. Възстановява се Българско евангелско дружество, което днес продължава да издава вестник Зорница. Печатат се и се разпространяват библии, а за първи път от много десетилетия през 2013 г. Българско библейско дружество осъществява нов превод на Свещеното писание. В продължение на девет поредни години се провежда Състезание за познаване и разбиране на Библията под патронажа на Скрипчър Юниън, а паралелно с него Българският християнски студентски съюз (БХСС) организира същата инициатива за студенти.
Пето, евангелистите развиват силна културна дейност. Църковните подиуми дават възможност за проява на различни форми на музикален и артистичен талант. Изникват даровити художници, писатели, поети. Всяка година за Рождество и за Възкресение се организират публични концерти в прослава на Христовото име. Организации като Сдружение ХАРТА, Издателство ВЕРЕН, Мисия ВЪЗМОЖНОСТ, БХСС и други редовно провеждат културно-просветни вечери, открити дебати или научни конференции.
Шесто, евангелските църкви традиционно поставят особен акцент върху академичната подготовка на служители и проповедници. От различните деноминационни учебни заведения, през изигралата ключова роля през 90-те години Библейска академия „Логос“, през Висшия евангелски богословски институт (ВЕБИ), до Висше духовно училище „Св. Тривелий“ – евангелистите неизменно инвестират в изграждането на нови поколения водачи. Организирането на духовни конференции и обучителни семинари върви паралелно с публикуването на богословска, справочна и научна литература.
Седмо, през годините на прехода евангелските християни многократно изявяват единството си в духовен план. От седемнайсет години насам например пастири от всякакви деноминации във Варна се събират всеки вторник сутрин за молитва за своя град. В София всеки януари се провежда обща молитвена седмица, през която в седем поредни вечери различни църкви домакинстват събрания. През последните години ОЕЦ е активен участник в инициатива за молитва и братолюбие, която многократно по региони и двукратно на национално ниво съсредоточава молитвената енергия на евангелисти от всякаква деноминационна принадлежност.
Осмо, ОЕЦ са особено активно ангажирани с представителство пред държавните органи и защита на религиозните права на вярващите. В началото на XXI век техни представители участваха в законотворчески комисии за изковаване на съвременния Закон за вероизповеданията, а през 2018 г. бяха в челните редици на активни протести, след като шест от седемте партии в настоящото Народно събрание направиха несмислен опит да изменят този закон с несправедливи и лъхащи на тоталитаризъм рестрикции.
Девето, ОЕЦ е учредител и активен участник в Националния съвет на религиозните общности в България. НСРОБ е създаден през 2008 г. със съдействието на Дирекция по вероизповеданията. Съветът участва активно и в дискусиите по ключови обществени въпроси като борбата с езика на омразата, ксенофобията и проявите на агресия на религиозна основа.
Десето, евангелските вероизповедания възстановяват членството си в европейски и световни съюзи. От своя страна ОЕЦ отново е приет за пълноправен участник както в Европейския евангелски алианс (EEA), така и в Световния евангелски алианс (WEA). В продължение на два мандата от 1998 до 2007 г. българският пастир Николай Неделчев беше избиран за президент на ЕЕА, а понастоящем служи като посланик на WEA за отношенията с православния свят. Освен това с активната роля на ОЕЦ Световният евангелски алианс беше приет като асоцииран член на ООН и днес има офис в Брюксел с постоянен представител, ангажиран с въпроси за защитата на човешките и религиозните права по света.
С отбелязването на своята 110-годишнина Обединени евангелски църкви достойно гледа както напред към бъдещето, така и назад към натрупаната история и традиция. От първите 50 години наливане на евангелски основи (1858-1908 г.), през следващите 40 години организационно укрепване (1909-1949 г.), през мрачните 40 години комунистически гнет (1949-1989 г.), до последните 30 години умножаване и разрастване (1989-2019 г.) евангелската общност в България показва единно и стабилно присъствие както в обществения живот на страната, така и в граденето на Божието царство.
__________________________
Световният евангелски алианс (WEA) е замислен на среща през 1846 г. в Лондон с цел да бъде „организация за изразяване на единството между християни с различна църковна принадлежност“. Официалното му учредяване става през 1851 г. под наименованието Световна евангелска общност (WEF). Днес алиансът е глобална структура за единство и съвместни действия, обхващаща над 600 млн. евангелски вярващи от 130 държави по лицето на земята. В рамките на WEA има общо осем регионални евангелски алианса, обединяващи национални алианси на географски принцип.
Европейският евангелски алианс (ЕЕА) съществува от 50-те години на ХХ век, но неформално осъществява регионална дейност в рамките на WEA поне сто години по-рано. Той съчетава дейността на националните евангелски алианси на Стария континент, както и редица общоевропейски мисионерски сдружения.
______
[1] Обединени евангелски църкви | Кои сме ние.
[2] Ив. Бутовски, „Защо Америка ни обича толкова“, www.24chasa.bg/novini/article/7875489.
[3] БГ Методист | Кратка история.
[4] И. Илчев, П. Митев, Докосвания до Америка (XIX–XX в.), 2016, 384 с.
[5] В периода 1864-1866 г. например десетки баптистки семейства от немски произход се преселват на българска територия поради репресии от Руската империя. В групата има проповедници на име Яков Клунд, Мартин Херингер и М. Херболт.
[6] Пенчо Славейков пише: „Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяването на Библията на бял свят през 1871 г. заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.“ Стоян Михайловски пише: „Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си.“
[7] И. Бутовски, „Макгахан – освободителят на България“.
[8] Задълбочено изследване на формирането и служенията на БЕД представлява книгата на Симоне Флад За разпространението на Христовата вяра (Верен, 2015).
[9] С. Флад, За разпространението на Христовата вяра (Верен, 2015), 40,102 с.
[10] Развитие на Методистката църква в България до 1947 г.
[11] Вж. 100 години Обединени евангелски църкви в България (Евангелски вестник, 31.10.2009 г.).
[12] С. Флад, За разпространението на Христовата вяра (Верен, 2015), 274-275 с.
[13] Жасмина Донкова, Протестантската общност в България (www.svet.bg, бр. 3/2014).
[14] Росица Ангелова, Периодичният печат на протестантските църкви в България (1844-1944): Библиографски обзор (БХСС, 2003).
