21 ное. 2026 г.

Удивителна благодат

Видях пътищата му и ще го изцеля.
Още ще го водя и пак ще утеша
него и наскърбените му.
Исая 57:18

В природата има гледки, които никога не престават да ни удивляват. Мисля, че Хумболт беше казал, че вълнистите прерии го удивлявали всеки път, когато ги погледнел. Предполагам, че за някои от нас океанът, изгревът и залезът са все така свежи и нови, колкото и пъти да сме ги виждали.

Вече повече от двайсет и пет години чета редовно Светото писание. Чета го от любов към него и защото съм призван да го проповядвам. И все още често попадам на добре познати места, които ме удивляват както първия път. Сякаш никога преди не съм ги чувал. Те звучат с такава свежест, че душата ми се изпълва с удивление. Този стих е едно от тези места.

Когато чета тази глава за нечестието на Израил, за страшното му нечестие, оставам потресен. Какви силни думи е вдъхновил Бог! И никоя от тях не е прекалено силна, за да опише страшното нечестие на народа. А след всичко това очаквам съд и виждам милост! Това ме поразява. „Видях пътищата му и…“ Тук бихме очаквали да чуем „…ще го унищожа“, „…ще го помета“. А Бог казва „…ще го изцеля“.

Наистина Божията благодат е като високите планини, чиито върхове не можем да изкачим. Тя е като морските дълбини, чието дъно не можем да достигнем, и като простора, който не можем да измерим. Тя е удивителна, несравнима и безгранична като самия Бог. „О, колко дълбоко!“ (Римл. 11:33) О, каква дълбочина!

С помощта на Светия Дух ще се опитам да ви покажа тази удивителна благодат. Най-напред ще видим, че Бог вижда грешника – „Видях пътищата му“. И все пак Той проявява милост към него – „Ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му“ (Исая 57:18).

1. Господ вижда грешника

Това ни казва стихът. Мнозина се притичват на помощ на непознат в беда, а ако знаеха що за човек е той, и през ум не би им минало да му помогнат. Някои щедри хора постоянно стават жертва на подобни измами. Дават парите си на хора, които с нищо не заслужават даровете им. Ако знаеха що за хора са, едва ли биха били толкова щедри.

Господ знае колко недостойни са хората, на които дарява Своята благодат. Тъкмо в това е славата на тази благодат – Той я излива върху хора, които с нищо не са я заслужили. Той знае точно що за хора са и все пак е „благ към неблагодарните и злите“ (Лука 6:35). Дарява благодатта Си на хора като Манасия, Савел от Тарс и умиращия разбойник. У тях вижда само грях. Те заслужават пламенния Му гняв, а Той им показва Своята милост и любов.

Забележете най-напред, че всезнаещият Бог вижда грешника. Дори когато човек живее в бунт срещу Бога, Създателят му го вижда така ясно, както вие виждате всяко движение на пчелите в стъклен кошер. Окото на Господа никога не заспива. Той не откъсва поглед от нито едно Свое създание. Вижда човека, вижда го навсякъде, вижда го през и през. Чува думите му и знае мислите му. Вижда постъпките му и претегля подбудите му. Знае какво има у човека и какво излиза от него.

Често ни идва да възкликнем: „Това знание е пречудно за мен; високо е; не мога да го стигна“ (Пс. 139:6). Каква страшна мисъл за онези, които още не са получили прошка – Бог знае всичко, дори най-дребните подробности за човешкия грях!

Онзи ден прочетох едно хубаво наблюдение върху думите на нашия Спасител и ми се иска да ви го споделя. Помните ли как Той казва, че две врабчета се продават за един асарий и че нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец (Мат. 10:29)? На друго място казва: „Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога“ (Лука 12:6). Забелязахте ли? Две за един асарий, пет за два. Значи, ако купите двойно повече, ви дават още едно отгоре.

Само едно врабче! Кой ще се интересува от врабчето, което дават отгоре? И все пак вашият небесен Отец не забравя нито едно от тях, дори и него. Така и на вашия небесен Отец не убягва нито една мимолетна мисъл, нито една представа, нито една дреболия, която отдавна сте забравили и на която дори тогава не сте обърнали внимание.

Думите на стиха са верни в най-пълния смисъл: „Видях пътищата му“. Бог е видял пътищата ви у дома и навън, в дюкяна и в спалнята, във вътрешния ви живот и в постъпките ви. Видял е как съдите, на какво се надявате, какво желаете, на какви порочни страсти се отдавате, за какво роптаете и с какво се гордеете.

Видял е всичко до най-малката подробност. И чудното е, че след като е видял всичко, Той ни е пощадил и е изрекъл тези удивителни думи на милост: „Видях пътищата му и ще го изцеля. Видях всичко, което е извършил. И въпреки това няма да го прогоня от присъствието Си. С милостта и мъдростта Си, с умение, каквото само Бог притежава, ще изцеля душата на този грешник от нечестието ѝ“.

Докато четяхме главата, не можех да се отърся от усещането, че езикът ѝ е почти прекалено силен за четене пред всички. Прегледах я отново и отново и се запитах: „Да я прочета ли?“. Някои от намеците в нея са толкова мъчителни, че човек може да се замисли над тях, но не му се иска да ги разяснява.

За да опише нечестието на човешкото сърце, Божията мъдрост прибягва до пороци, които едва се осмеляваме да назовем. Толкова е мерзко това нечестие, че Бог го сравнява с непристойността и покварата на хора, които са се отдали на най-разюздан разврат. И все пак след такова описание Господ казва: „Видях пътищата му и ще го изцеля. Видях всичко лошо в пътищата му и не намерих в тях нищо добро. И макар да зная всичко, което е вършил, и да виждам колко е гнусно то, ще отида при него и ще го изцеля“.

Докато четях, забелязахте, че става дума за хора, които са се подигравали с вярата. „С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език?“ (Исая 57:4) Те са се гаврели с Божието име и чест. Осмивали са Божия народ. Наричали са вярващите лицемери, фанатици, смахнати и са ги хулели с какви ли не обичайни за онова време обидни прозвища.

Присмивали са се на добродетелта и са се подигравали с благочестието. И все пак Господ казва: „Видях пътищата му. Чух безбожните му шеги и злите му подигравки. Познавам язвителните му думи. Зная какви лъжи и клевети сипе върху Моя възлюбен народ, и гневът Ми пламва срещу онези, които посягат на помазаника Ми. И въпреки всичко ще го изцеля. Видях го как се плези, щом чуе името на Исус. Видях с какво високомерие се държи, когато стане дума за Моето благовестие. Видях горделивите му пътища и все пак ще го изцеля“.

О, какво великолепие на благодатта! Нима хората постъпват така, Господи Боже? Наистина, както небето е по-високо от земята, така и Твоите пътища са по-високи от нашите (Исая 55:9).

Тези хора сякаш са били обсебени от греха. От Писанието се вижда, че не са могли да му се наситят. На коя планина Израил не е издигнал жертвеници? Кое камъче, изгладено от водите на потока, не е посветил на идол? Под кой грамаден дъб в целия Васан не е извършвал тайни и дяволски обреди в чест на лъжливия бог? Земята е била опетнена с кръвта на децата им, които са принасяли в жертва на Молох. Да, земята вони от безчестните им грехове, защото в поклонението си пред лъжливите богове те се отдават на разврат и на всякакви неописуеми беззакония.

И все пак вечно милостивият Бог казва: „Видях всичко. Видях какво вършат зад вратите си. Видях какво вършат високо в планините. Видях мерзостите им в горичките и гъсталаците. Видях с каква жажда се хвърлят към греха. Пият от него като чудовището от книгата на Йов, което сякаш се кани да изпие Йордан на един дъх (Йов 40:23). От една страст се хвърлят в друга и така гонят греха, докато съвсем обезумеят от него. Видях, че са закоравели грешници, и все пак ще ги изцеля, ще ги изцеля“.

О, възлюбени, колко неочаквана доброта, колко благодат и нежна милост има в този стих! Той ме държи като омагьосан. Каква изненада! Тъкмо когато барабанът удря и войната се готви да пусне псетата си, настъпва неочаквана тишина. Напред пристъпва кротката милост, с очи, пълни със сълзи, и възкликва: „Още ги обичам. Само нека се откажат от пътищата си. Ще ги притисна до гърдите Си и ще им простя страшните грехове“.

Има един израз, на който трябва да се спра, защото е твърде необикновен. Никога не бих се осмелил да го употребя, ако сам Бог не го бе вложил в Писанието. В девети стих Господ казва: „и си се унизила дори до преизподнята“ (Исая 57:9) – дори до преизподнята.

И до кочината да се принизи човек, пак е паднал достатъчно ниско. А мнозина стигат дотам. Пияницата пада по-ниско и от свинята, защото никоя свиня не се напива редовно. Малко животни дори биха близнали тази мръсна течност. Казваме за някого, че се държи като животно, но ощетяваме животните, когато сравняваме пияниците с тях.

Хората падат по-ниско от животните. Тъкмо защото са способни на толкова по-високи неща, падението им е още по-страшно, когато се оставят на най-низките си страсти. Уви, в човешката природа има пороци, каквито добитъкът на полето не познава. Човекът се е принизил по-ниско от творенията, над които Бог му е дал власт. Пророкът казва, че те се унижават дори до преизподнята.

Точно това прави човек, когато дръзва да се опълчи срещу Създателя си и да хули Спасителя си, когато на всяка втора дума псува и тъпче речта си с богохулства, както правят някои. Какво добро може да има в такова безпричинно нечестие? Какво печели човек от него?

Мисля, че и самият дявол не богохулства като някои хора, които за беда чуваме дори когато просто минаваме по улицата. Предполагам, че дяволът поне преследва някаква цел с хулите си, докато на тях просто им липсват други думи. Хората падат до равнището на дявола, когато се отнасят жестоко към престарелите си родители или когато постъпват противоестествено със собствените си деца.

А какво да кажа за отвратителната жестокост на някои мъже към жените им? Вярвам, че ако дяволът имаше жена, и той не би се отнасял с нея така, както мнозина работници се отнасят със своите жени. Често изправят пред нашите съдилища същества, които минават за хора. Онова, което се доказва в съда, ни кара да се отвратим от човешката природа. Нима свирепият лъв, кръвожадният тигър или дивият глиган би се отнесъл така жестоко със своята другарка? О, колко много хора са се принизили така дори до преизподнята! И все пак, все пак, ако думите ми стигнат до ушите на някого, който е паднал толкова ниско, нека чуе това: „Видях пътищата му. Видях го как се унизи дори до преизподнята. И все пак ще го изцеля, ще го водя и пак ще го утеша“.

„Та това звучи прекалено хубаво, за да е истина“ – ще възрази някой.

Така звучи. И ако ставаше дума за хора, наистина би било прекалено хубаво, за да е истина. Но става дума за Онзи, за Когото е писано: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението“ (Мих. 7:18)? „Всеки грях и хула ще се прости на човеците“ (Мат. 12:31). „Кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“ (I Йоан 1:7). Пак ви казвам, не намирам достатъчно силни думи, за да изрека това обещание на благодатта. Стоя смаян. Не съм тук да го обяснявам. Не мога да го обясня. Тук съм, за да го възвестя, но дори и това не ми е по силите.

Колко ме удивлява, че Бог в Своята избираща любов спира погледа Си върху най-мерзкия от всички и казва: „Видях го. Зная какво е извършил. Разбирам всичко. И въпреки всичко съм решил да го спася и ще го спася“. Самото небе ще се удиви, че такъв окаяник е намерил спасение, а самият ад ще потрепери в най-дълбоките си бездни, щом види колко благ е Бог, Когото се е осмелил да оскърби.

Трябва да отбележа и още нещо. Бог е видял пътищата им, защото знае всичко, и ги е преценил като съдия. Той казва: „Отвърнах лицето Си и се разгневих“ (Исая 57:17). О, грешници, тази вечер идваме да ви проповядваме за даром дадената благодат и за любовта на Христос, Който умря за нас. Възвестяваме ви пълна прошка чрез кръвта на Исус. От това не си правете извода, че Бог си затваря очите пред греха. Той е страшен Бог и няма да пощади виновния. Както огънят поглъща стърнището, така и Неговият гняв гори срещу нечестието. Той ще го изтреби от лицето на земята, защото е „Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия“ (Пс. 7:11).

Не мислете, че на Господа Му е било все едно какво вършат онези грешници от древността, когато са се покланяли на идоли. Не си въобразявайте, че когато са Му се плезели и са Му се подигравали, Той е гледал безучастно, сякаш е от камък. Тези дела са Го възмущавали в Неговата святост, защото Той не може да гледа беззаконието и злото не може да живее при Него (Авак. 1:13; Пс. 5:4). Срещу злото Той е като огън, който поглъща, и никога няма да го търпи (Евр. 12:29). И все пак, и все пак тъкмо Онзи, пред Когото ангелите възкликват „Свят, свят, свят Господ на силите!“ (Исая 6:3), ревнивият Бог, Който въздава и се гневи срещу греха (Наум 1:2), казва: „Видях пътищата му и ще го изцеля“ (Исая 57:18).

Ах, ако грехът Му беше безразличен, ако Бог беше коравосърдечен като някои хора и не Го беше грижа за греха, или ако беше така слабо чувствителен към него като нас, бих разбрал как може да го прости. Но си спомням, че грехът сякаш докосва зеницата на окото Му, дълбоко засяга сърцето Му и оскърбява Духа Му. И тогава се удивлявам, че в същия миг, когато осъжда греха, Той поглежда грешника и със сълзи на състрадание казва: Видях пътищата му и ще го изцеля. Той е Мое дете, макар да е постъпил като блудния син. Мразя разврата му и разпуснатия живот, с който е разпилял и своя имот, и Моя.

Мразя свинското корито и жителите на далечната страна. Но детето Си, детето Си още обичам. И когато се върне при Мен, ще го посрещна с целувка и ще кажа: „Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му […] и нека ядем и се веселим; защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери“ (Лука 15:22-24).

Не се наемам да говоря надълго за това Божие чудо на любовта. То ме изпълва с удивление и ме трогва дълбоко.

И още нещо по този въпрос. Бог е видял бунтовника, наблюдавал го е и е осъдил злото на греха му. Освен това Господ го е подложил на изпитание. Ако прочетете цялата глава, ще видите, че Бог се е опитал да го върне в правия път чрез наказания. Той казва: „Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си“ (Исая 57:17).

Виждате тогава, че Господ е подложил човека на изпитание. Рекъл си е: „Може би той не усеща колко зъл е грехът. Ще направя така, че да го заболи. Тези хора са се покланяли на лъжливи богове. Ще пратя глад, ще пратя мор, ще ги предам в ръцете на враговете им и тогава може би ще се покаят“.

Така и постъпва Бог с Израил и народът изпада в голямо унижение. А какъв е резултатът? Връщат ли се от пътя си под ударите на пръчката и признават ли греха си? Смиряват ли се пред Бога? Не. За народа Си Той казва: „Той упорито последва пътя на сърцето си“ (Исая 57:17).

Колко често, когато Господ започва да действа с благодат в живота на хората, Той първо им праща някое страшно наказание. Смирява ги, за да ги издигне, когато му дойде времето. Но колко често такива изпитания завършват с разочарование! Човек се разболява и лежи в мъки на прага на вечността. Обещава, че ще се поправи. А какво става, щом оздравее? Забравя всичко и дори става по-лош отпреди.

Или пък грехът докарва човека дотам, че да проси. Колко често съм виждал това! Човек от почтено семейство трепери от студ в дрипите си. Но отказва ли се от пороците си, когато изпадне в бедност? Не. Оплаква се от собствените си глупости, когато моли за малко помощ. Щом я получи обаче, пропива парите и си остава все така пропаднал. Пътят на нечестивите става все по-лош, макар скърбите им да се умножават (Пс. 16:4).

Ах, приятели мои, без Божията благодат и всички страдания на света само ще закоравят хората. Когато Господ в милостта Си им изпраща тежки изпитания, за да ги раздвижи в гнездата им и да им даде да усетят колко зъл е грехът, обикновено става едно и също. Всъщност без Божията благодат винаги става така – човек продължава да греши както преди или само заменя един грях с друг.

Остенът го ранява, а той упорства и рита срещу него (Деян. 26:14). Мисли си, че Бог се е отнесъл твърде сурово с него. Отдалечава се още повече от Бога, изпада в отчаяние и си казва, че няма надежда. Щом е така, ще си живее както му се иска. Ако ще го обесят за откраднато агне, все едно е дали ще открадне цяла овца. И така затъва все по-дълбоко в бунта си.

Но вижте каква благодат има в нашия стих и пак се удивете! Наказанията са отишли напразно, а страданието дори е закоравило човека. И все пак Бог казва: „Видях пътищата му. Видях как става все по-лош. Видях как закоравява врата си. Видях какво безсрамно чело има и как дръзва да вдига железния си врат срещу Мене. Видях всичко. А ето какво съм решил от вечността – ще го изцеля, ще го сторя. Ще покажа на целия свят, че благодатта е по-силна от греха и че дори най-позорните престъпления не могат да сложат край на вечната милост“.

О, каква е дълбочината на Божията любов! Наистина тя е неизследима (Римл. 11:33).

Преди да премина към втората част, трябва да ви кажа нещо. Говоря за мнозина от вас, които сте тук пред мен. Случаите, за които говоря, съвсем не са редки. Няма нужда да се връщам години назад към хора като Джон Нютън, богохулника от Африка, или Джон Бънян, бунтовника от селото.

До голяма степен говоря за самия себе си. Зная, че в мен нямаше нищо, с което да заслужа Божието внимание. Зная, че макар Бог да не ми позволи да се отдам на по-груби пороци, стигнах дотам, докъдето можех. И щях да отида неизмеримо по-далеч, ако благодатта Му не ме беше възпряла. Докато стоя пред вас тази вечер, усещам, че дължа спасението си на същата даром дадена, суверенна и незаслужена Божия милост, с която бедният разбойник, докато умираше на кръста, получи обещанието „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43).

Какъвто и живот да сме водили, почтен или порочен, спасението ни е изцяло дар на благодатта. За всеки от нас Бог всъщност е казал: „Видях пътищата му. Не виждам нищо добро у него. Виждам само онова, което ненавиждам, и все пак ще го изцеля“. Като си помислим за това, ни идва да се просълзим. Моите очи наистина се насълзяват.

Веднъж един пастир попитал беден простодушен човек как е стигнал до спасение. Човекът отвърнал:
– Това стана между мен и Бога. Бог свърши Своята част, а аз – моята.
– Е, а ти какво свърши? – попитал пастирът.
– Бог ме спаси, а аз Му пречех.

Трябва да призная, че тъкмо в тази част най-много се отличих и аз.

Бях много упорит и своенравен и отблъсквах поканите, с които Господ ме зовеше в Своята любов. Исках да си остана бунтовник, но Той не допусна това. Нима не се съпротивлявах на Духа Му? Нима не отблъсквах благовестието Му? Нима не бях решил да държа на собствената си праведност и да си остана какъвто съм? Но Той не го допусна и накрая не можех да не възкликна: „Предавам се пред всепобеждаващата Божия благодат и благославям ръката, която с такава нежност ме скланя да се покоря на мощта ѝ“.

2. Бог проявява изключителна милост към избрания грешник

Сега ще преминем към втората част на проповедта. Нека направим кратка пауза, за да можете спокойно да се изкашляте.

Въпреки всичко, което казахме дотук, Бог проявява изключителна милост към избрания грешник.

Така казва Господ: „Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му“ (Исая 57:18). Забележете как говори Бог. Вслушайте се в тона, доловете духа на думите Му. „Ще“ – казва Той. „Ще, ще, ще.“ Така говори царят, а с пълна власт така може да говори само Бог.

На нас с вас не ни подобава да казваме просто „ще“. По-разумно е да кажем, че ще направим нещо, ако можем. При нас има едно „ако“. Бог няма нужда от никакво „ако“. „Видях пътищата му – казва Той. – Зная какъв бунтовник е, и все пак ще го изцеля. Зная колко е болен, защото от главата до петите няма нищо освен синини и гноясали рани (Исая 1:6). И все пак ще го изцеля.“ Той говори като Бог – „Ще го изцеля“. Няма нито „може би“, нито „но“, защото няма никакво условие. Няма да Го чуете да казва „Ако той пожелае“. Когато Бог казва „Аз ще го изцеля“, бъдете сигурни, че човекът ще пожелае да бъде изцелен.

Бог не казва „Ще го изцеля, ако човекът свърши своята част“. Казва просто „Ще го изцеля“. Ами ако той не пожелае? И това не бива да допускаме. Господ никога не насилва човешката воля. Той знае как да въздейства на сърцето така, че човекът, който дотогава се е противил, сам и с пълно съгласие да се покори на Божията воля. В деня, когато Бог прояви силата Си, човекът ще откликне доброволно (Пс. 110:3).

Когато проповядвам тук, винаги ми е драго да си мисля, че дали някой ще се спаси чрез благовестието, което проповядвам, не зависи от това с каква нагласа е дошъл. Защото Господ е казал: „В деня, когато събереш силата си, твоят народ ще представи себе си доброволно“ (Пс. 110:3). Човешката воля има голяма сила и аз с нищо не оспорвам това. Но има сила, по-голяма от човешката воля. Иначе човекът би бил Бог, а волята му – всемогъща.

Господ знае как чрез дивното и свято действие на благодатта Си да склони упоритата, свободна човешка воля да се покори на съвършената и свободна Божия воля. Така Той пленява грешника и тържествено го довежда до нозете на Христос. Слава на Бога за това! Ако спасението зависеше от готовността на хората и благодатта не ги потърсеше още докато се противят, нито един човек не би се спасил. Защото всички се отклоняваме от Божиите пътища и се лутаме като изгубени овце (Пс. 119:176). Ако Бог чакаше сами да дойдем при Него, щеше да чака вечно и напразно. Добрият Пастир тръгва след овцата, върви по следите ѝ, хваща я, вдига я на раменете Си и с радост я отнася у дома (Лука 15:4-6).

Тази вечер благославяме онази могъща благодат, която сама ни потърси, без да чака ние да я потърсим. Тя е като росата и тихите дъждове, „които не чакат човека, нито се бавят за човешките деца“ (Мих. 5:7). Идва с цялата си благотворна и освежаваща сила и радва земята. О, могъща Божия благодат, ела така и тази вечер при множеството бедни грешници тук, без „ако“, без „но“, без никакви условия!

Вижте, това е единственото добро, което може да се направи за Израил. Има две възможности. Израил упорства в греха си, а Бог се гневи заради този грях и го мрази с цялата Си душа. Едната възможност е да унищожи Израил. Това е лесно. Достатъчно е Господ да прати потоп, огън, глад, мор или война и народът ще изчезне. Но Бог е изпълнен с любов и съдът е необичайното Му дело (Исая 28:21). Какво да направи тогава? Или ще ги поправи, или ще ги погуби. Не може да ги остави да продължават така. Кое ще избере – гибелта или спасението?

Той ги поглежда и казва: „Ще ги изцеля. Ето какво ще направя с тях. Не мога да търпя да постъпват така. Ще се заема с тях, както лекарят се заема с болния. За всеки друг случаят би бил безнадежден. Но Аз ще приложа цялата сила на всемогъщата Си любов към този омърсен, прокажен, гниещ, отвратителен грешник и ще го направя чист, непорочен и хубав. Ще го изцеля. Не мога да го оставя такъв в Моя свят, защото разнася зараза навсякъде. Осквернява светилището Ми, поругава съботите Ми и замърсява дори въздуха, който диша. Не бива да му позволявам да продължава така. Какво да направя с него? Ще го пощадя и ще го изцеля“. Какво чудо на Божията милост е, че Господ изобщо изрича такива думи!

Нима не знаете, че тъкмо такова отношение към нечестивите и падналите Господ Исус поражда в сърцата на Своите истински посветени служители? Ето ги сред нас в този свят, братя. Не можем да ги махнем от него, а и да можехме, не бихме го сторили. Дълбоко скърбим всеки път, когато законът с цялата си строгост изисква да се отнеме животът дори на един виновен човек. Какво да правим тогава с престъпниците, с покварените мъже и падналите жени? Какво да правим с людоедците и езичниците? В Божието име трябва да ги лекуваме с благословеното лекарство, което изцели и нас.

Помислете за Джон Уилямс. Той чува за Ероманга. Какво има на този остров, което да го привлече натам? Дават ли му жителите му някаква надежда? Никаква. Те са свирепи людоедци и ядат човешко месо. Ще го посрещнат ли, ако слезе на брега? Ще го изслушат ли с уважение? Едва ли. По-вероятно е да вдигнат бойните си тояги и той да не се измъкне жив. А какво си казва този посветен мисионер? „Тъкмо тези хора имат нужда от мен. При тях ще отида преди всички други.“

И той отива. Уилямс слиза на брега на Ероманга и намира смъртта си там. В постъпката му виждаме бледо подобие на онова, което прави Исус, когато идва в безбожния свят, лишен от благодат. Той идва тъкмо защото в света няма никакво добро и хората са паднали толкова ниско, че ще Го разпънат, вместо да Го посрещнат с радост.

Тъкмо грехът на човека налага идването на Спасител и тъкмо затова идва Исус. Нима Той не казва: „Не съм дошъл да призова праведните, но грешните към покаяние“ (Лука 5:32)? Идва като лекар, а лекарят се грижи за болните. Здравите нямат нужда от него (Лука 5:31). Затова Исус идва при души, които грехът е разболял.

Колко е удивително, че Бог поглежда греха и казва: „Виждам всичко и всичко това ненавиждам. И все пак ще изцеля грешника и ще го вдигна от падението му“. Дано Господ каже това и за вас, драги слушатели, ако още сте мъртви в греха си.

Вижте сега как Господ се заема с делото. Той лекува греха като болест. Ако погледне на греха по друг начин, ще трябва да погуби хората. Той казва: „Тези Мои създания не Ме обичат. Сигурно умът им е болен. Ще ги изцеля. Не виждат нищо хубаво в Моя Син. Сигурно са слепи. Ще им отворя очите“. Така Господ милостиво проследява греха ни до неговия корен, проявява благодатта Си и лекува недъзите на нашата природа.

И слава на Бога, Той познава до най-малката подробност болестта, от която страдаме. Нали стихът казва: „Видях пътищата му“ (Исая 57:18)? О, грешнико, няма да се налага да описваш на Бога признаците на болестта си. Той е видял пътищата ти и е проникнал до дъното на сърцето ти. Никой лекар не може да се погрижи за болния по-добре от онзи, който познава телосложението му, навиците му и всичко, което той пази в тайна за миналото си. Бог знае всичко това и какво благословение е, че тъкмо Той, Който знае всичко, казва: „Ще го изцеля“. Кой друг би знаел достатъчно, за да изцели грешника от всичкия грях, който се крие в него?

И Бог наистина изцелява грешниците. Сигурно сте чували какво приказват хората: „Тези евангелски проповедници проповядват спасение за грешниците. Та нима така не насърчават греха?“. Господата, които говорят така, обикновено и сами не са особено добродетелни. Но да оставим това. Странно е все пак да слушаш обвинения срещу нравствеността на благовестието тъкмо от господа, чийто собствен морал не е за пример. Имаме обаче по-добър отговор.

Да речем, че отворим болница. Слава на Бога, в Лондон има много болници! Ето една болница за хора с треска. Чувате ли някой да възразява: „О, вие насърчавате треската“? Единственото условие да приемат човека в тази болница е да има треска. Има ли треска, може да влезе. Ако болницата е за болни от едра шарка, достатъчно е човек да има едра шарка и ще го приемат свободно. Защо не се развикате, че щом обявяваме свободен прием, насърчаваме заразните болести?

Глупци! Много добре знаете как стоят нещата. Болницата се бори с болестта и приема болните, за да ги избави от властта ѝ. Знаете, че същото важи и за благовестието. Почти смятаме за излишно да ви отговаряме. Нали и сами трябва да разбирате, че когато казваме, че Исус Христос може да спаси и най-окаяния грешник, ние насърчаваме добрия живот по най-добрия възможен начин?

Какво е спасението? Нима мислите, че под спасение разбираме да избавим хората от ада и да ги оставим да живеят както преди? Никога не сме имали предвид подобно нещо. Исус Христос изцелява хората от болестта на греха. Той премахва греха им, променя мисленето им, обновява сърцата им, кара ги да намразят греха, който някога са обичали, и ги води да търсят светостта, която някога са презирали.

Да, Той е отворил дом за крадци, пияници и блудници. Разтворил е широко вратата и е казал: „Елате, добре сте дошли“. А с каква цел? Грешникът влиза, за да престане да пие, да краде и да блудства. Христос кани виновния, за да обнови сърцето му. Каква полза просто да превържем гнойните му рани и да ги замажем с някакъв мехлем на мадам Рейчъл, който само ще прикрие злото? Трябва да се изреже гангрената, да се премахне язвата и да се изтръгне до корен ужасният рак.

За това е благовестието. И тази вечер Исус Христос ви възвестява чрез моите уста, че каквато и вина да носите, ако искате да се изцелите от бича на греха и повярвате в Него, Той може да ви изцели и ще ви изцели. Казва: „Видях пътищата му и ще го изцеля“ (Исая 57:18). Елате, добре сте дошли! Елате, добре сте дошли, дори вие, най-виновните от всички!

О, дано безкрайната Му милост ви стори нещо повече от това да ви покани! Дано ви накара да влезете, както гласи заръката Му в притчата за угощението: „Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми“ (Лука 14:23). Дано безкрайната Му милост ви подтикне да дойдете!

После стихът продължава: „Още ще го водя“ (Исая 57:18). Дори след като оздравее, бедната човешка душа не знае накъде да поеме. Няма на света по-объркан човек от грешника, който току-що се е пробудил. Влизали ли сте някога със свещ в плевня, където са се настанили да нощуват птици? Подплашвали ли сте ги? Виждали ли сте как се стрелкат насам-натам и не знаят накъде да летят? Светлината ги обърква. Така става и когато Христос дойде при бедните грешници. Те не знаят накъде да поемат. Вече виждат донякъде, но самата светлина ги обърква.

Тогава любящият Господ идва и казва: „Още ще го водя“. О, с каква нежност Господ води грешниците най-напред при Своя възлюбен Син и ги приканва да намерят в Него всичко, от което се нуждаят! После води грешника при престола на милостта и му казва: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите“ (Мат. 7:7). След това го води при онази велика стародавна книга, Библията, и му казва: „Чети я и докато четеш, ще ти разкривам смисъла ѝ. Ще отворя очите ти, за да видиш скритите в нея съкровища и чудеса, и ще те водя към цялата истина“. После му казва: „Ела, ще те водя и по-нататък. Ще те водя във всекидневния ти живот. Ще ти показвам как да постъпваш сред нечестивите. Да, ще те водя през прави пътеки заради името Си“ (Пс. 23:3).

Нима не е удивително, че Бог повежда хора, които преди не са искали никой да ги води? Години наред са вървели по своя път и са се противили на всичко, с което Бог чрез Своите съдби и Своя промисъл се е опитвал да ги върне. „Да – казва Той, – ще ги водя.“ И колко охотно тръгват след Него, когато Божията благодат ги обнови!

Виждал съм коравосърдечен човек, който някога хулеше Христос и Неговите хора, да стане като младенец в благодатта. Някога само мисълта, че може да прекрачи прага на молитвен дом, особено на някоя църква извън официалната, би го вбесила. Само да му споменеха за такова нещо, плюеше на земята и ругаеше. А същият този човек стана един от най-ревностните християни. Тъкмо той излиза да доведе и други. И обикна Христос повече от мнозина, които са родени и израснали във вярващи семейства. Господ може да направи така, че малко дете да води лъв (Исая 11:6), а най-упоритият бунтовник да стане по-кротък и по-чувствителен от другите.

Веднъж на едно молитвено събрание чух как се моли един човек. Така викаше и крещеше, че молитвата му никак не ми допадна. След време един приятел го попита защо вдига такава врява, когато се моли. Той отвърна:

– Ами аз съм повярвал съвсем наскоро. Капитан съм на кораб и все се гневях, крещях и се карах на моряците. И сега, щом се разпаля, не мога да се сдържа. Започвам да викам и да крещя както преди, когато служех на дявола.

Когато чух това, казах: „Е, дано продължава така“. Радвам се, когато виждам човек да влага в Божието дело същата ревност, с която се захваща за други неща, щом се запали по тях. Често виждаме как хора, които най-ревностно са се борили срещу Христос, започват също тъй ревностно да Му служат.

Погледнете Савел от Тарс. Едва ли ще намерите по-добър пример. Той е обезумял от ярост срещу Христос и никой не може да го спре, докато Господ не казва: „Видях пътищата му и ще го изцеля“. И колко бързо Бог се справя със Савел от Тарс! За три дни очите му оздравяват напълно, но едва ли са нужни и три минути, за да стане най-същественото в изцелението на душата му.

Сърцето му е изпълнено с неприязън към Христос, колкото изобщо може да побере. Но изведнъж блесва светлина, той пада от коня на земята и чува глас:
– Савле, Савле, защо Ме гониш?
Той отговаря:
– Кой си Ти, Господи?
И чува отговора:
– Аз съм Исус, Когото ти гониш. (Деян. 26:14-15)

Човекът се променя за по-малко време, отколкото е нужно, за да го разкажем. Всичко вече е станало. О, Божия благодат, стори същото и с мнозина тук тази вечер! Покажи как Твоето „ще“ устоява срещу всеки човешки грях и срещу цялото упорство на най-поквареното сърце. „Видях пътищата му и ще го изцеля. Още ще го водя.“

И ето последната част на стиха: „И пак ще утеша него“ (Исая 57:18). Бог започва с това, че ни отнема утехата. Отнема ни утехата, която някога намирахме в лъжливия си мир, и ни кара да скърбим за греха си. Но след време отново ни утешава. Каква утеха ни дава? Утехата, че ни е простил напълно и ни е приел без остатък. Отец целува нежно детето Си по бузата – това е утехата на осиновението. Някога бяхме наследници на земята, а сега ставаме наследници на небето и намираме утеха в надеждата.

Получаваме утехата на всекидневното общение, защото можем да разговаряме с Бога и да се приближаваме до Него. Получаваме утехата на пълната сигурност, защото разбираме, че живеем ли, умираме ли, сме в безопасност в обятията на Исус (Римл. 14:8). Утешава ни блажената надежда за живот отвъд гроба, в страната, където цветята никога не увяхват. Утешава ни знанието, че „всичко съдейства за добро“ (Римл. 8:28). Утешава ни и това, че ангелите ни служат (Евр. 1:14) и небето е нашият дом.

„И пак ще утеша него.“ И всичко това – всичко това за човека, за когото е казано, че се е унизил „дори до преизподнята“ (Исая 57:9). Цялата тази утеха е за него! Венец на небето за онзи, когото без Божията милост би чакала гибел в ада. Арфа, която ще звучи вечно, за ръцете, които някога са се наслаждавали на развратна музика. Нови песни в славата за устните, които някога са изричали богохулства. Да бъде с Исус и да стане подобен на Него – тъкмо той, който толкова често се е въргалял в калта с пияниците или е затъвал в още по-дълбока кал с развратните и нечистите.

Разкажете го! Разкажете го! Разкажете го и на най-отчаяните! Само да се върнат и небесният им Отец ще ги приеме в името на Исус. Излезте и го разгласете по уличните кръстовища. Идете и го разкажете в бордеите и свърталищата на крадците! Разкажете го в затворите, дори в килията на осъдения на смърт! Идете до самите порти на ада и го кажете на всяка душа, която още е отсам бездната на Тофет и вечният огън още не я е погълнал (Исая 30:33). Нека само „нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“ (Исая 55:7).

Кажи го и на себе си, бедни грешнико, ти, който трепериш, докато говоря, и от съзнанието за греха си искаш да потънеш вдън земя. Твоят Отец идва да те посрещне тази вечер. Ако не Го прегърнеш, вината ще бъде твоя. Чуй гласа Му: „Ела, добре си дошъл! Ела, добре си дошъл! Мило Мое дете, ела при Мен!“.

От кръста на Голгота,
където Спасителят благоволи да умре,
какви възторжени звуци чувам!
С каква сила отекват в ушите ми!
Любовта извърши делото на изкуплението.
Ела, грешнико, добре си дошъл! Ела!

О, Божия благодат, доведи и най-големите грешници заради Исус! Амин.

 


Удивителна благодат (англ. Amazing Grace) е проповед на Чарлз Х. Спърджън върху Исая 57:18, поместена под номер №1279 в 22 том на The Metropolitan Tabernacle Pulpit (1876 г.). Спърджън я изнася вечерта в „Метрополитън Табърнакъл“ в Лондон. Каталогът на „The Spurgeon Library“ я датира на 24 януари 1876 г.

В края на това издание като прочит в богослужението преди проповедта е отбелязано Исая 51 глава. Посочват се химни №248 и №219 от Our Own Hymn Book и №49 от сборника на Санки The Great Physician.


Преводач: Влади Райчинов. За превод е използван пълният английски текст от Spurgeon Gems, в който редакторите са осъвременили леко правописа, пунктуацията и няколко остарели думи.

Библейските цитати в българския превод са заимствани от Ревизираното издание на ББД: Исая 57:3-10; Исая 57:17-18; Изход 34:6-7; Второзаконие 4:24; Второзаконие 32:11; II Летописи 33:10-13; Йов 40:23; Псалом 5:4; Псалом 7:11; Псалом 16:4; Псалом 23:3; Псалом 110:3; Псалом 119:18, 176; Псалом 139:1-6; Исая 1:5-6; Исая 6:3; Исая 11:6; Исая 28:21; Исая 30:33; Исая 55:7-9; Исая 63:10; Михей 5:7; Михей 7:18-19; Наум 1:2-3; Авакум 1:13; Захария 2:8; Матей 7:7; Матей 10:29; Матей 12:31; Лука 5:31-32; Лука 6:35; Лука 12:6; Лука 14:23; Лука 15:4-6, 11-24; Лука 23:39-43; Йоан 16:13; Деяния 9:1-9, 17-18; Деяния 26:14-15; Римляни 8:15-17, 28; Римляни 11:33; Римляни 14:8; Колосяни 3:11; Евреи 1:14; Евреи 12:29; I Йоан 1:7.

Similar Posts