22 ное. 2026 г.

Моята идентичност е в Христос

Това е моето свидетелство как повярвах в Христос и как Той ме води по пътя ми до днешния ден, в който приемам кръщение. Ще започна накратко с това какъв човек бях преди срещата ми с Бога.

Още от малка в мен беше вкоренено убеждението, че единственото нещо, което има стойност в живота, е успехът – какви цели си поставя човек и колко амбициозен може да бъде. В училище имах отличен успех, участвах в много състезания, печелех конкурси и се идентифицирах с нещата, които съм постигнала.

Въпреки че привидно имах постижения и добри приятелства, се чувствах изключително неудовлетворена от живота, който водех. В мен винаги имаше една празнота, без да знам на какво се дължи. Оттам се породи и интересът ми към психологията и философията – исках да разбера защо съм човекът, който съм, и дали животът има някакъв висш смисъл.

Прочетох изключително много книги за самопомощ, опитвах се да прилагам описаното в тях, но не е изненадващо, че не успях да се справя с проблемите си. Мислех си, че със собствени усилия ще открия начин „да се поправя“, да запълня тази празнота, която наистина ме разяждаше отвътре, а в същото време все повече се отдалечавах и изолирах от близките и приятелите си. Имах духовен интерес и бях отворена към различни духовни течения, но те не ми даваха ясен отговор на въпросите защо живея и има ли смисъл съществуването ми.

В един момент, малко преди да завърша средното си образование, бях достигнала до дъното. Взаимоотношенията ми с приятелите се разпадаха, имах чувството, че съм сама, и се опитвах да разбера какво не е наред с мен. Изпаднах в продължителен депресивен епизод, нямах желание да общувам с никого. Меко казано, не харесвах това, което виждах в себе си. В някои по-тежки моменти си задавах въпроса дали има смисъл да продължавам напред, защото чувствах, че съм опитала всичко.

Докато една вечер реших да се помоля – ако има Бог и ако Го е грижа за мен, да ми се изяви. И същата нощ имах сън, в който Бог ми говори, утеши ме и ме призова да Го последвам. Това беше изключително разтърсващ и отрезвяващ момент – отправната точка на пътя ми във вярата, защото разбрах, че Христос е Този, Който ме е повикал. Усетих Неговото присъствие и любовта Му, които ми дадоха спокойствие, каквото не бях изпитвала преди.

В желанието си да Го опозная започнах да чета Библията. Когато преминавах през Евангелията и свидетелствата за личността и служението на Христос, осъзнах, че Той е Божият Син, Който е живял живот без грях и е избрал да понесе греховете на целия свят върху плещите Си, за да не погинат тези, които вярват в Него, а да придобият вечен живот.

Бог ме докосна лично, като ми подари покаяние и вяра. Помолих Го за прошка на греховете си и бях готова да Му се доверя, за да води живота ми. Постепенно Той отне вината и горчивината, които бяха в сърцето ми, промени начина, по който гледам на света и се отнасям към хората. Даде ми търпение, радост и смирение. Дари ме с необясним мир, въпреки трудностите по пътя ми. Показа ми, че моята идентичност е в Него, че аз съм Негово дете и че ме приема, без да е нужно да се доказвам или да се опитвам да спечеля одобрението Му. Защото ме е спасил по Своята голяма милост и благодат.

В началото ми беше трудно да осмисля всичко това, но виждах как Бог променя същността ми по начин, който не съм си представяла за възможен. Знаех, че веднъж щом познаеш Божията любов и прошка, няма връщане назад. И исках, както Той е дал живота Си за мен, така и аз да живея за Него, съобразно с Неговата воля и план.

Бог много ме благослови, когато преди няколко месеца прекрачих прага на Християнска евангелска баптистка църква във Варна. Това беше изключително важно за укрепването на вярата ми, защото Бог ме срещна с прекрасни хора, които ме приеха, застъпват се за мен и ми показват какво наистина означава да следваш Христос. Те са тези, които ме насърчават и ме насочват към Него. Винаги ще благодаря на Бога за вас.

Успокоение е да знам, че Той има план за всичко, което се случва в живота ми, и че този план е в ръцете на Бога, Който е верен и не изменя на обещанията Си. За мен е важно да приема водно кръщение и да направя следващата стъпка в моята вяра, за да затвърдя личната си връзка с Бога и да се подчиня на Неговата воля.

Слава да бъде на нашия Господ Исус Христос, за Когото няма нищо невъзможно!

 

 

 


На 6 октомври 2024 г. в Християнска евангелска баптистка църква – Варна се проведе кръщение. Празникът беше от особено значение, тъй като кръщение приеха четирима младежи и един човек на преклонна възраст. Всеки от тях сподели личното си свидетелство пред църквата за насърчение на вярващите, след което потвърди завета си с Христос, приемайки водно кръщение.

Споделяме едно от тези свидетелства – на Екатерина Досева.

Similar Posts