21 ное. 2026 г.

Напълно предаден ли си на Бога?

Когато четем историята на Израил в Стария завет, виждаме колко голямо значение има отношението на неговите царе към Бога. Някои от тях следват Господа и водят целия народ в поклонение към Него. Други избират да служат на идоли и повличат народа след себе си. Но има и царе, които се опитват да вървят по средата – правят някои добри промени, без да се отказват напълно от греха.

Днес ще разгледаме примера на един такъв цар. Името му е Йорам. Той не следва изцяло лошия пример на своите родители, но и не се предава напълно на Бога, въпреки че прави някои стъпки в тази посока. Докато разглеждаме неговата история, нека се замислим над един важен въпрос: Предали ли сме се напълно на Бога?

Нека прочетем IV Царе 3:1-19.

Да видим контекста на тази история. Йорам е син на Ахав и Езавел. Баща му е един от най-лошите и грешни царе на Израил, а майка му е езичница. Това е едно ужасно духовно наследство. Йорам е брат на Охозия, който управлява само две години. За него се казва, че пада през решетката на горната си стая и се разболява. След това умира и Йорам го наследява, защото Охозия няма син.

В трети стих виждаме, че Йорам продължава да върши греховете на Еровоам, свързани със златните телета в Дан и Ветил. Това представлява идолопоклонство. За Йорам се казва: „Беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.“ Във втори стих се споменава Ваал – езически бог, чието почитане причинява много проблеми на народа. Спомняме си думите на Илия в III Царе 18:21: „Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него.“ Поклонението пред Ваал продължава да измъчва израилтяните и въпреки че Йорам предприема реформа, тя е само частична. В крайна сметка можем да кажем, че той не е предаден на Бога. Вратичката за греха остава отворена, а това вещае само зло.

В IV Царе 3:4-12 забелязваме първия признак, че Йорам не е предаден на Бога – той не Го търси. Човекът, който се е предал на Бога, търси мъдрост от Него, когато трябва да направи избор, и търси помощта Му, когато е в нужда. Йорам обаче се опитва да се справи сам. Той събира армия и извиква двама царе на помощ. Когато водата свършва и войските се оказват в опасност, Йосафат търси пророк, а не Йорам. Именно той пита: „Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него?“ (11 ст.). Това ни показва разликата между човек, който разчита на Бога, и човек, който разчита предимно на себе си. Йорам предприема действия, но не търси Божията воля и не се обръща към Него за помощ.

В 13 стих виждаме нежеланието на Елисей да разговаря с Йорам. Той му казва: „Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си.“ Ако трябва да го предадем по-разговорно, сякаш му казва: „Махни се!“. В думите на пророка има ирония по отношение на боговете на царя. Йорам обаче не иска да ги търси. Сега той очаква отговор от Бога. В 14 стих виждаме, че благочестието на Йосафат помага. Елисей заявява: „Ако не почитах присъствието на юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.“ Заради Йосафат Бог се намесва. Въпреки това Елисей не иска дори да погледне Йорам, понеже знае, че той не почита Бога и не Му е посветен.

Йорам премахва Вааловия стълб, но така и не избира да се покланя на Бога. Вместо това прави опити едновременно да следва два противоположни пътя. Това е като да се намирате в Казанлък и да планирате да тръгнете едновременно в две различни посоки – към София и към Варна. Няма как да шофирате и по двата пътя едновременно. Ще се наложи да изберете или едната, или другата посока. Един път, без раздвоение.

Какво казва Исус? В Матей 6:24 Той ни учи: „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!“

Едно дете след края на богослужението отишло при пастира и го попитало: „Наистина ли Исус казва, че не можем да служим на двама господари?“ „Точно така – отговорил проповедникът. – Много добре си слушал, момчето ми.“ Детето въздъхнало и казало: „Ами, чудех се… Вкъщи имам двама господари – мама и татко. Кого от двамата да слушам?“

Типично по български търсим златната среда, но думите на Исус от Матей 6:24 са съвсем сериозни. Няма как едновременно да служим на двама господари. Същата мисъл откриваме и в Яков 4:4: „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ Когато не избираме Бога, ние действаме като Негови врагове.

Но нали Йорам премахва Вааловия кумир? Не е ли това достатъчно? Не. Той не избива Вааловите пророци – това прави Ииуй. Не премахва и златните телета в Дан и Ветил, нито капищата по високите места. Така и не се предава напълно на Бога. Това са козметични, частични промени, които не стигат достатъчно дълбоко, за да достигнат корена на греха. Те остават повърхностни и не променят същността на човека.

Какво се случва, когато не изберем Бога? Както казахме, Йорам не избира Бога и съответно действа като Негов враг. Въпреки това Бог му помага. В IV Царе 3:18 виждаме как Бог му обещава победа над Моав: „Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви.“ В IV Царе 7:6, когато настъпва криза заради обсадата от сирийците и някои хора дори ядат децата си, Бог отново се намесва: „Господ беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска.“ Това плаши сирийската армия и тя побягва. Но Йорам не благодари на Бога. Нямаме записана молитва от него, нито виждаме да Му принася жертва.

Толкова ли лош е той? Може би не. В IV Царе 8:6 виждаме, че възстановява нивите на сунамката, която седем години е във филистимската земя. Той нарежда на един чиновник: „Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега.“ Това е добра постъпка. Допускам, че Йорам вярва в съществуването на Бога, но не Му се предава. Делата му говорят друго. И тук стигаме до един важен въпрос: Каква е разликата между това просто да вярваме, че Бог съществува, и това действително да Му се предадем?

Чуйте тази мисъл: „Възможно е умът ви да признава Бога за Господар, но волята ви да не го прави.“ Тогава виждаме сблъсък между интелектуалната и практическата вяра. На какво ниво е вашата вяра? Само на интелектуално ниво ли признавате Бога, или сте Му предали и волята си?

Да се предадем на Божията воля е трудно, особено когато не знаем какво точно означава това и сме объркани. Някои мислят, че означава да сме винаги щастливи, здрави и богати. В живота на Исус виждаме какво означава да се предадем напълно на Божията воля. Той е неразбиран, отхвърлян, арестуван, бит, заплюван и умира по най-мъчителния начин, но накрая Бог Го прославя. Готови ли сте да направите същото? Готови ли сте да приемате обстоятелствата в живота си, дори и лошите, със смирение, послушание и доверие в Бога? Струва си!

Трябва да предадем волята си, но това ли е всичко? Виждаме отговора на Исус към книжника. Когато Го питат коя е най-голямата заповед, Той отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марк 12:30). Това е тайната, това е начинът: да дадем всяка част от себе си.

Как можем в действителност да се предадем на Бога? Има ли нещо, което трябва да правим, за да сме сигурни, че вървим в правилната посока? Предлагам три стъпки, които ни дават основа, на която да стъпим. Те не са единствените, но са полезни и основни. Лесно се помнят.

Покайте се

Покаянието означава да промените мисленето си и да обърнете посоката. То включва осъзнаване на собствената ви слабост и на нуждата ви от помощ. Покаянието трябва да бъде редовна практика, а не нещо, което правите само веднъж преди кръщението. В някои от посланията до църквите в Откровение Бог призовава вярващите да се покаят. На църквата в Ефес Той казва: „Спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела“ (Откр. 2:5). А към църквата в Сардис отправя думите: „Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай“ (Откр. 3:3). В посланието до Лаодикия отново четем: „Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“ (Откр. 3:19). Става дума за вярващи хора, които имат добри дела, вяра и любов. Въпреки това те отново трябва да се покаят.

Покорявайте се

Учете се стъпка по стъпка. Това изисква смирение и се изразява в спазване на Божиите заповеди без компромиси. За да бъдем покорни, трябва да слушаме гласа Му чрез Словото и молитвата.

Пребъдвайте

Стойте в Него, без да се откъсвате. Растете и давайте плод, който Светият Дух изработва във вас. Пускайте дълбоко корени. Дърво с дълбоки корени е почти невъзможно да бъде изкоренено, за разлика от онова, което няма такива.

Покаяние, покорство и пребъдване – това се отнася за хората, които са се предали на Бога.

Тук искам да разкажа една история за настойника. Представете си човек, който построява прекрасна къща, влага много в нея и се гордее с постигнатото. Къщата има десет стаи. Исус идва и иска да бъде собственик на къщата, но човекът Му отказва. Казва, че може да Му даде само една стая. През нощта някой започва да чука на вратата. Сатана влиза и цяла нощ бие човека. На сутринта той се обръща към Исус с въпроса: „Нали ме пазиш? Какво стана?“ Исус отново му казва, че иска да бъде собственик на къщата. Човекът се съгласява да Му даде пет стаи, но отново не Му предава всичко.

Следващата нощ се случва същото. На сутринта човекът плаче и пита защо Исус не го пази. Този път Му предлага девет стаи, но без най-хубавата. Не иска Той да вижда какво има там. Отново обаче се случва същото. Човекът вече не разбира какво трябва да направи. Накрая Исус отново му предлага да стане собственик на цялата къща. Този път човекът Му предава ключовете.

Вечерта, когато отново се чува почукване, Исус спира човека и отваря вратата. Сатана пада и казва: „Съжалявам, объркал съм адреса!“ И повече не се връща. Затова Исус иска цялата власт, за да бъдем в безопасност.

Можем да дадем и друг пример – с продажбата на къща. Представете си, че продавате къща с двор, но без коридора. Що за сделка е това? Бог не иска 50%, нито 75%, а 100%. Той не иска избирателна духовност.

Как завършва животът на Йорам? Той е убит от военачалника си Ииуй. В IV Царе 9:24 четем: „А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила и улучи Йорам между плещите му така, че стрелата прониза сърцето му и той се прегърби в колесницата си.“ След това Ииуй нарежда тялото му да бъде хвърлено в нивата на Навутей според Господнето слово (25-26 ст.). Но най-жалкото е, че Йорам не се покайва и не се предава напълно на Бога.

Козметичните промени не помагат. К. С. Луис казва: „Никакви половинчати мерки не вършат работа.“ Бог не одобрява избирателната духовност. Неслучайно тази история е записана – тя е там, за да ни учи.

Нека се върнем към въпроса, с който започнахме: Напълно предадени ли сте на Бога? Днес не е късно. Ако се припознавате в образа на Йорам, покайте се и поемете по нов път. Ако се затруднявате с покорството, търсете сила от Бога и се учете от Словото Му. То презарежда, помага и насочва. Не забравяйте колко важно е пребъдването – да пускате корени дълбоко в Него, толкова дълбоко, че нищо да не може да ви отдели от Него.

Предайте Му се с цяло сърце, с цяла душа, с всичкия си ум и с всичката си сила!

 

 


Мартин Митев е на 19 години и е част от Евангелската баптистка църква в Аксаково, където служи като хвалител и проповедник. Студент е във втори курс по богословие във Висшето духовно училище „Св. Тривелий“. Вярва, че Бог го е призовал към пастирско служение, и желае да посвети живота си на това призвание. Обича да чете книги и се интересува от футбол.

Similar Posts