Както сте приели Христос Исус, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение. Внимавайте да ви не заплени някой с философстването си или с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос. Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт. В него бяхте и обрязани с обрязването извършено не от ръка, а от обрязването, което е от Христос, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; и като заличи противния ни в постановленията Му закон, който беше враждебен към нас, махна го отсред нас и го прикова на кръста; и като обезоръжи началствата и властите, изведе ги явно на показ, като възтържествува над тях чрез Него.
Колосяни 2:6-15
С тези чудесни стихове апостол Павел предупреждава колосяните: „Внимавайте да ви не заплени някой с философстването си или с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос.“
Измамите под формата на човешки предания и философствания са наглед различни, но в един или друг момент неизменно вземат жертви: „Трябва винаги да имаш позитивни мисли и това ще ти оправи живота!“; „Вярвай в себе си. Ти можеш. Ти си силен. Ти имаш цялата сила!“; „Доверявай се на своите чувства, на вътрешния си глас!“
Предполагам, че помните историята как след тримесечен конфликт със съпругата си един мъж решава, че повече нищо няма да го ядоса у тази жена. Каквото и да прави, ще стиска зъби, ще се овладява и ще търси мира. Да, ама скоро след това при пореден проблем той не успява да се възпре и отново избухва. Оказва се, че проблемът не е в поведението, проблемът е в мотива.
Човек трябва да търси отговор на въпроса защо се кара с брачния си партньор, с детето си, с колегите си, а не просто да се мъчи да си промени поведението. В тази връзка Господ казва, че Той иска да промени сърцето, което е изворът на живота, а не само нашето поведение и нещата, които правим или не правим.
Доста хора ми казаха: „Пасторе, ти само за лъжливи надежди говориш.” Много от тези лъжливи надежди са от типа на позитивното мислене и подобни неща. Означава ли това, че ние трябва да бъдем постоянно потиснати и да избягваме хубавите мисли?“ Мили приятели, Господ има една хубава новина. Истинската надежда се намира в пасажа от 9 до 15 стихове на Колосяни 2 глава. Словото ни показва, че нито позитивни енергии, нито позитивно мислене, нито негативни енергии, никаква такава глупост не могат да се сравнят с това, което Исус Христос ни дава в нашия живот.
В Христос ние сме пълноценни
Първото нещо, което трябва да научим, мили приятели, е, че ние сме пълноценни в Христос. Разгледайте внимателно Колосяни 2:9-10: „В Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството. И вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.“ В Христос ние сме напълно пълноценни. Това се показва в този пасаж.
Тук Господ е дал логично обяснение на нещата. Следва, че Исус Христос е изпълнен с Божията пълнота. Това ни се казва в девети стих. Понеже в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството, следователно Исус Христос има Божието присъствие в Себе Си.
Забележете десети стих. Тук се казва, че и ние имаме пълнота в Него. Това означава, че цялата пълнота на Божеството, която е в Христос, се отнася и за нас, които сме в Него по вяра. Осъзнавате ли това? Във вас живее Христос! Във вас живее Христос! Някой може ли да каже с открито сърце, че в него живее Христос?! В нас живее Христос, за да ни помага да побеждаваме греха и всяко нещо, което ни пречи да живеем богоугоден живот.
Това е извънредно важно, мили приятели! Често ние се мъчим да се борим срещу греха и трудностите със собствени сили. По какъв начин? Започваме с някакви опити за позитивно мислене, но щом се появи някой истински проблем, всичко позитивно изчезва. Може да пренебрегнем проблема, но това не означава, че той изчезва. Ние просто го избягваме, но той си стои. И настъпва моментът, когато той изплува отново. Може да си променим поведението, но Господ казва, че истинската промяна е когато си промениш мотива, причината за поведението. Не става по човешки. Това може да стане единствено с Божията сила.
Ние имаме Христос в себе си! Това ни го обещава Библията, това ни го обяснява Библията. Това е нещо уникално. А кой е в Христос? Бог се е открил! Библията ни казва, че всичко, което можем да знаем за Бога, го намираме в Христос. Именно Той е Божият Син. Именно Той има Божието ДНК, ако изобщо може да се говори за ДНК на Бога. Ние с теб нямаме Божието ДНК. Христос го има, Христос е единородният Божий Син. Ако искаме да знаем какво е Божието отношение за развода, нека видим какво е отношението на Исус към развода. Ако искаме да видим какво е Божието отношение към лъжата, към кражбата, нека да видим какво е Исусовото отношение към тези неща. Защо? Защото в Него, пише апостол Павел, е цялата Божествена пълнота.
Всяка промяна изисква болка
Мили приятели, ако искаме околните да знаят какви неща се харесват или не се харесват на Бога, то примерът за това трябва да бъдем ние, Божиите хора. Но ние много добре знаем, че често Божиите неща не ни допадат, защото основната цел на Бога е да ни променя към по-добро. Всяка промяна изисква болка. Дори една лоза, за да дава хубав плод, какво трябва да претърпи? Да бъде подрязвана. Лозарите казват, че когато подрязват лозата, тя плаче. Значи има болка! По същия начин Господ иска от нас да даваме повече плод. Обаче за да става това, е необходимо Той да подрязва лошата част от нас. Ако не го прави, тези странични неща ще ни отнемат силата да прославяме Бога и вместо това ще прославяме себе си и ще търсим своето си. Господ не иска това. Той иска да служим изцяло на Него, за да можем да имаме надежда в живота.
Апостол Павел пише, че ние сме изпълнени с Христовата пълнота. От своя страна апостол Петър ни напомня: „…чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света“ (II Петър 1:4). Не знам дали го осъзнаваме, но ние сме участници в Божественото естество. Този стих не казва, че сме божества, а че след като сме приели Христос Исус за Господ и Спасител, самият Той започва да живее в нас!
Затова казваме, че Христос е Бог, обитаващ в нас, и ние имаме Христовата пълнота в нас. На друго място в Библията се казва, че ние сме храм на Бога. Какво има в Божия храм? В него обитава самият Бог. Светият Дух живее в нас – така и обещава Библията. Какви невероятни обещания! Каква удивителна надежда за нас, хората!
Често пъти ние търсим по човешки да си изясним нещата. Разсъждаваме по човешки, без да си даваме сметка за силата и потенциала, които е предоставил Бог. Първо, Той ни уверява, че сме участници в Божественото естество, че не сме сами и не е нужно да се опитваме по нашия си начин да разрешаваме проблемите, защото чрез Духа имаме в себе си самия Бог. Ние сме храм на Бога. И във всяка трудност, във всеки грях, с който се борим (а ние постоянно се борим с някой грях – в мисли, в действия, в говорене), имаме помощ от Христос, който обитава у нас чрез Светия Дух!
Това е огромно утешение за всекиго от нас. Понякога, когато изпадаме в проблеми, първата ни мисъл е: „Ох, сега какво ще правя?!“ В такива мигове Бог ти казва: „Успокой се! Ти си участник в Божественото естество! Не живееш сам. У теб обитава Божият Дух, а всеки твой проблем ще бъде разрешен чрез Моята сила. Ако се налага, понякога ще те подрязвам, но това не е с цел да те унижавам, а за да даваш повече плод.“
Добрите дела са плод на любовта към Бога и към ближния
Като грижовен родител Господ ни наказва с една цел – да станем по-добри. Като Негови деца ние, християните, трябва да растем като по-добри Негови последователи и да даваме плод. Това е Божията цел – да принасяме изобилен плод в живота си.
Мнозина питат: „Добре де, ясно е, че трябва да вършим Божиите дела. Ама кои са тези Божии дела?“ Много интересно, в Библията ни се казва, че ние „сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10).
Какво казва този стих? Необходимо ли е да се чудим какви добри дела да правим? Не. Чуйте, Господ отнапред е наредил в кои добри дела да ходим. Често пъти ние си казваме: „Ами, аз сега не знам какво да правя. Ще се моля Бог да ми даде откровение.“ Но Господ предварително ни е отредил добрите дела, в които да ходим! Разбираме ли това?
Преди всичко Господ ни казва, че не сме сами. Във всеки проблем ти имаш Христовата пълнота в теб. И за да не се чудиш какво да правиш с тази пълнота, Бог ти е отредил конкретни стъпки. Тук някой може да попита: „Добре, посочи ми веднага две стъпки, които да направя.“ Най-голямата заповед гласи: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум!“ А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си!“
Исус Христос казва, че върху тези две заповеди се крепи цялото Писание. Върху тези два закона се крепи целият ти живот като християни. Ако обичаш Господа, с цялото си сърце, с целия си разум, с всичките си сили, както и ближния си както себе си, тогава никога няма да задаваш въпроса: „Ама какво по-точно трябва да правя?“ Ако си възлюбил Бога, ти ще си наясно какви добри дела Господ още в началото е отредил за теб.
Трябва да помним, че имаме и един враг, който се мъчи да ни възпира от добрите дела и да ни подтиква към злото. Това е дяволът. Неговата основна цел е да спре нашия растеж към Бога. Затова ни прошепва: „О, сега Бог ще те подрязва, на всеки две пъпки трябва да реже, на всеки два сантиметра трябва да реже… Не може да има разклонения твърде близко едно до друго, трябва да ги подрязва. Много ще те боли! Недей, няма смисъл да минаваш през тези проблеми. Ти тъй и тъй си даваш плод.“
Да, но Христос е казал: „Аз дойдох да им дам живот в изобилие.“ Господ не иска само да оцеляваме, а и да се развиваме. Затова ни е дал две стъпки. Първо, Божествено естество е в нас. И второ, Бог е отредил пътищата, в които да ходим, и нещата, които да правим.
Бог е дал пълнотата Си на тези, които са приели Исус Христос за Господ и Спасител и са Му предали всичките си проблеми, и са Му казали: „Исусе, Ти бъди шофьорът на моята кола, а не аз. Защото Ти, Господи, си създал цялата земя и самия мен. Ти си направил мислите ми, сърцето ми. Ти си създал всичко и си го направил да е твърде добро! Ние, хората, сме изкривили нещата.“ Когато предаваме всичко в Божиите ръце, животът ни се устремява нагоре. Тесен е пътят, но е истинският път. Тясна е портата, но е вярната порта.
В живота има много неща, които носят веселие, но едно-единствено нещо ни носи надежда. Има разлика между това, да си постоянно весел, но без надежда, и това, да си човек с надежда. Божията надежда, е че имаш Божественото естество у себе си. Исус Христос живее в теб. Светият Дух живее в теб. Ти си храм на Бога. И освен това, Господ отнапред е наредил делата, които да вършиш: Да възлюбиш своя Бог и да възлюбиш своя ближен. Оттам нататък цялата Библия и целият ти живот ще придобият яснота.
От друга страна, ако не обичаш Бога и човека до теб, ще се луташ и няма никога да достигнеш потенциала, който Господ е заложил у всекиго от нас. Не се подлъгвай по лъжливи обещания – да мислиш позитивно, да вярваш в себе си, да си повтаряш, че си силен и че можеш да постигнеш всичко. Тези фалшиви внушения не са от Христос. Те имат една цел – да ни изведат от църквата, да ни изтръгнат от Христос, да ни откъснат от Библията, да ни изолират от Божието присъствие, да ни оставят да се оправяме сами.
Целта на дявола, мили приятели, е вие да отидете в Ада. Неговата амбиция е да ви обърка. Толкова сладки неща обещава, толкова прекрасни неща предлага в този свят, но посоката им е една – към Ада. А Господ призовава да се опомним и да се върнем двете основни истини: първо, че Божият Дух обитава в нас, които сме приели Исус Христос за Господ и Спасител; и второ, че Бог отдавна е посочил добрите дела, в които да ходим.
Апостол Павел описва Божието всеоръжие с една цел – да можем да устоим, когато дойде злият ден. Мили приятели, злият ден ще дойде за всекиго от нас. Именно по тази причина Господ е предвидил всеоръжието, в което се обобщават същите две истини: Бог обитава в нас и желае да вършим делата, които е наредил отнапред. Ако не сме верни на тези две неща, като дойде злият ден, няма да можем да устоим. Библията ни уверява, че в Христос сме пълноценни. Той ни е достатъчен. Нямаме нужда от друго учение, от друга философия, от други книги, други филми. Не позволявайте на такива неща да ви объркват, мили приятели! Господ е оставил Словото си и две основни заповеди. Ако изпълнявате тях, всичко останало ще си идва на мястото.
Нека не позволяваме на малки камъчета да обръщат колата ни. Нека бъдем верни на Бога, като помним, че Той е предвидил всяко нещо да ни дава сила. Ако Му се доверяваме, няма как да отпаднем от Неговата благодат. Ако обичаме Господа, ако Му отдаваме живота си, така ще бъдем изпълнени с Духа и пълноценни в Христос. Няма нужда да търсим доказване от някъде другаде, няма нужда някой трети да ни казва колко сме красиви, колко сме умни, колко сме добри. Ние сме пълноценни в Христос!
Единственото мнение, което действително има значение, е мнението на Бога за теб. А Той те уверява, че си пълноценен в Исус Христос, когото Той е изпратил за теб!
