Има една много хубава евангелска песен, която нарича църквата „прекрасна градина“, но със загриженост установява, че е повехнала. Затова я насърчава да се сепне и да се събуди.
Мен лично много ме стряска невъзможността на църквата да задържи младите хора при себе си. Разбира се, това не е вярно за всички църкви, но ми се струва, че важи за повечето. Ако сме честни със себе си, ще признаем, че трудно разбираме младото поколение. Те израстват сред нас, ходят на неделно училище, но след като „се запишат“ в юношеската възраст, вече не се интересуват от вяра и Бог. Искат Той да не им се меси в живота. Тогава ученическото приятелство надделява и неделното училище напълно избледнява в тяхното съзнание. Къде бъркаме? Защо средата извън църквата побеждава?
Младите хора и децата, родени между 1995-2012 г., се наричат от изследователите „поколението Z“. Антрополозите твърдят, че те са много различни от всички други поколения преди тях. Появили са се на този свят, когато Интернет е вече широко достъпен. За тях дигиталността не е привилегия, а право. Чувстват се равни на другите и не се интересува дали нарушават някакви, пък било то и семейни ценности. Съревновават се помежду си, не за някаква победа, а за надделяване над другия. В същото време са много страхливи и срамежливи. За това спомага мобилният телефон, който е винаги в ръцете им. Информацията за тях е изключително достъпна и те знаят или могат да намерят буквално всичко в Мрежата. Но са самотни. Имат само GSM-а и малките картинки (емотикони) които изпращат на другите като тях. Това е и причината да се чувстват отговорни за себе си, защото никой друг не ги разбира.
Поради факта, че са с телефона в ръка дори и нощем, те спят много по-малко време от предишните поколения. Изследванията показват, че всеки ден те проверяват мобилните си устройства около 86 пъти на ден и престояват в Интернет повече от девет часа. А много от тях са на пет различни устройства по едно и също време.
Няма да забравя, наскоро бях поканен пред тийнейджърската група в църквата, да отговарям на въпросите им. Двама до мен през цялото време играеха на някаква онлайн игра. Пред мен две девойки си пращаха някакви съобщения една НА друга, седейки една ДО друга. Бях толкова разочарован, докато едната от тях (чатейки си) ми зададе въпроса „Колко видове смърт има на света?“ На следващата седмица родителите им ми разказаха, че са запомнили дума по дума моите отговори. Нямам представа как е станало това. Изследванията показват, че младежите от това поколение са способни да запомнят информацията, но не умеят да я селектират. За тях истинската и фалшивата новина имат една и съща стойност.
Петдесет процента от „поколението Z“ са пристрастени към телефона си. Седемдесет и пет процента изпитват тревожност, ако не са свързани с Мрежата (дори и когато спят!). Това довежда до пандемично по размери умствено напрежение и страх да не се пропусне нещо важно. Така телефонът се превръща едва ли не в наркотичен стимулант, от който те не могат да избягат. Общуват предимно чрез него и прекарват около три часа на ден, изпращайки кратки послания.
Това поколение е тревожно. То се безпокои непрекъснато. Страхува се от провали, от безпаричие, от какво ли не. Четиридесет и осем процента се чувстват самотни, а шестдесет процента се чувстват изолирани и неприети от връстниците си.
Ценностната им система е съвсем различна. За тях са важни парите. Затова понятия като „брак“ и „семейство“ (ако въобще вярват в такива) могат да почакат във времето, докато се появи здрава финансова стабилност. Те разчитат предимно на себе си, затова са самотници дори и на работното си място. Дават си сметка, че в света има зло, но предпочитат да си представят как доброто винаги ще побеждава. Само осемнадесет процента се интересуват от Бога и вярата в Него.
А къде е църквата във всичко това? Как тя се отнася към детето и какво прави за него?
Ето няколко предизвикателни размисли. Може би следва църквата да показва как Благовестието дава стабилност и сигурност, как предотвратява тревожността, как дава нова идентичност и поставя основа за нов вид взаимоотношения, взаимовръзки и трайни приятелства.
Най-големият въпрос на нашето съвремие касае библейското учение за човека. Днес повече от всякога той е объркан във връзка със себе си и каква личност е. Може би трябва да помагаме на следващото поколение да намират своята идентичност в Христос и да им поясняваме какво на практика означава това.
Важно е също така да им даваме възможност за служения. Тъй като те са потопени в свят на индивидуализъм, това ги превръща в потенциални водачи. А църквата определено има нужда от инициативни сърца. Ако им дава възможност и платформа да разгръщат потенциала си, тогава тя ще става все по-близка за тях.
Но може би най-важното нещо, което сме отговорни да правим за „поколението Z“, е да им осигурим смислени взаимоотношения. Взаимоотношения вътре в църквата – първо с Господ Исус Христос и после с брата и сестрата. Защото младите хора имат изобилие от информация, но нямат близост с другите. Показването на любов от страна църквата е най-пленяващото и притегателно средство, което ни е оставил нашият Спасител. Нека ги обичаме и приемаме! Тяхната среда ги мачка изключително много. Нека да показваме нашата вяра и нашата общност като една стабилна основа за истински и стойностни взаимоотношения! Може би именно така ще успеем да ги запазим.
