07 дек. 2022 г.

Влияние на лютеранството в Русия

заимствано оттук: https://bg.rbth.com/history/337209-rusia-izcheznali-narodi

Малко е известно, че идеите на Реформацията проникват в Русия почти едновременно с тяхната поява в Западна Европа през ХVІ век. През 1576 г. в Москва се открива първата лютеранска църква: часовня. Това се дължи основно на политиката на няколко руски царе за модернизиране на икономиката чрез подсигуряване на благоприятни условия за преселване на значителни групи от занаятчии, майстори, търговци, медицински персонал от Западна Европа. Такава политика предприема великият княз Василий III Иванович[1], а по-късно се продължава от цар Борис Годунов и цар Петър І.

Към лютераните руските царе имат по-голямо доверие, защото в тях виждат съюзник срещу напористите действия на йезуитите, които се опитват с всички средства да въведат народа в „латинската ерес”. Същевременно православните свещеници зорко бдят лютераните да не провеждат прозелитистки действия. Военнопленници от Германия и Шотландия (презвитериани) също получават право да организират собствени богослужения със свои пастири и в собствени църковни сгради. В известно отношение през някои периоди в Русия те се радват на повече свобода, отколкото в собствените си страни.

Особено благоприятни условия за лютераните възникват по време на цар Борис Годунов (1552-1605). Той разрешава строителство на лютерански храм в центъра на Москва, и то със средства на царската хазна. Невинаги обаче лютераните се съобразяват с местната култура и често дразнят населението с непочтително отношение към символите на православната вяра и към някои празници.

Броят на лютераните в Русия нараства. По времето на Михаил Романов в Москва има около хиляда семейства на протестанти. До 1673 г. в Русия броят на специалисти, търговци и работници от немски произход наброява не по-малко от 18 000 души. Освен в Москва най-значителни групи от тях могат да се открият по това време в Новгород, Псков, Переславл, Белгород. В много случаи техните молби за строителство на храмове срещат отказ, но по принцип не им се забранява да организират собствени богослужения. Същевременно се дава разрешение за издаване на Аугсбугската изповед на вяра и на Катехизиса на Лютер в тираж от няколко хиляди.

Малко по-късно в Русия прииждат и французи хугеноти, които бягат от репресии. Един от първите руснаци, приели протестантството, е Матвей Башкин. През 1553 г. той е изправен на съд по обвинение, че преувеличава ролята на Христос в сравнение с Отец и Светия Дух. Башкин е осъден като вероотстъпник със заповед да бъде въдворен във Волоколамския манастир.

С идването на престола на цар Петър I Велики (1682-1721 г.) в Русия настъпват големи промени в цялостния обществен живот. Цар Петър I поема трона след поредица от вътрешни борби в династията Романови.

Неговото желание е да извади Русия с бързи крачки от икономическия и духовен застой. Военните конфликти с Османската империя (на юг) и с Швеция (на север) налагат ускоряването на този процес. Това е свързано и с нов голям прилив на чужди специалисти, търговци и занаятчии.

Междувременно Петър I лично предприема продължително пътуване в страните от Западна Европа, където се запознава с новите индустриални технологии и с постиженията на науката и културата на тези страни. Придружава се от 250 души военни специалисти – т.нар. Велико пратеничество. Страните, където престоява най-много, са Германия, Англия и Холандия. Това му дава възможност на място да наблюдава и религиозния живот. Още от младежки години той е завързал близко приятелство с един шотландец, един холандец и един швейцарец. Той добре познава значението на доброто обучение и изпраща млади дворяни в западни университети.

През 1699 г. цар Петър І заменя традиционния календар, при който годините се броят от Сътворението и започват на 1 септември с Юлианския календар. Приблизително по същото време повечето западноевропейски страни приемат Григорианския календар. По тази причина западноевропейският и руският календар отново остават различни до началото на XX век.

Петър I прави и някои преобразования в Руската православна църква. Още през 1700 г. след смъртта на патриарх Адриан той отказва да посочи негов приемник. През 1721 г. официално премахва длъжността патриарх и го заменя с десетчленен Свети синод, оглавен от самия император. Вероятно такова решение е взето под влияние на наблюденията му върху развитието на отношенията между светска и църковна власт в Англия и ролята на краля в управлението на църквата.

През 1721 г. на лютераните се дават нови свободи във възможността да организират своя духовен живот, но остава в действие закон, възприет от неговите предшественици, който поставя тежки наказания и дори смърт на православни, приели друго вероизповедание.

 

________________

[1] Василий III Иванович (Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533 г. син на Иван III Велики и София Палеологина, племенница на последния византийски император.

Similar Posts