Кой от вас, когато иска да съгради кула,
не сяда първо да пресметне разноските?
Лука 14:28
От една страна, Исус предупреждава, че който желае да Го следва, трябва да се отрече от всичко, което има – и това плаши. От друга, Той обещава, че каквото поискаме в Негово име, ще ни се даде – а това привлича. Какво губим и какво печелим, когато станем християни? Лесно или трудно нещо е да си вярващ? Историята на чернокожата мисионерка Аманда Смит повдига подобни въпроси…
Аманда е родена в Лонг Грийн, щата Мериленд, като последното, тринадесето дете в семейство на роби. По чудно стечение на обстоятелствата дъщерята на робовладелците става християнка и с нейна помощ бащата на Аманда се откупва от робството. Аманда е само на 13 години, когато започва да работи като домашна прислужница, а на 17 години вече е омъжена. Въпреки че родителите ѝ са вярващи, тя е скептична спрямо натрапеното ѝ, според нея, християнство. Съпругът ѝ също е невярващ и има проблеми с алкохола.
На осемнайсет години Аманда се разболява тежко. „Моли се, дете мое!“, я увещава нейният баща, но тя иска само да я оставят на мира. Странен сън, в който ѝ се явява ангел, връща желанието ѝ за живот. Възстановява се, но е объркана и неспокойна, защото се чувства недостойна пред Бога.
Веднъж Аманда слиза в мазето, решена да остане там, докато нейният зов за спасение бъде чут или открият мъртвото ѝ тяло. Дълго бушува вътрешната битка, но накрая просто казва: „Ако ми помогнеш, ще Ти повярвам!“ Някъде в този момент тя изпитва Божията любов и неизразима радост изпълва сърцето ѝ.
Скоро обаче я връхлитат поредица от изпитания. Невръстният ѝ син умира. Съпругът ѝ се записва в армията по време на Гражданската война и никога не се завръща. Аманда остава сама с малката си дъщеря Мейзи. В търсене на по-добра работа, тя се премества във Филаделфия. След няколко години се омъжва за Джеймс Смит, който се представя за проповедник, но се оказва, че той дори не е християнин. Новият съпруг не прави много, за да издържа семейството си, а освен това е със силно контролиращ характер.
Веднъж, тайно от съпруга си, Аманда посещава църквата „Грийн Стрийт“ във Филаделфия, за да чуе проповедта на Джон Инскип, виден водач на Уеслианската църква. Само няколко думи привличат вниманието на уморената жена, но те прозвучават в ума ѝ като камбана: „Бог в теб! Бог в теб!“. Чудото, че тялото на вярващия наистина е обиталище на Христос, внася ново измерение в духовния живот на Аманда. За нея сега най-важното нещо става ходенето в святост и търсенето на Божията воля.
Дори загубата на петмесечния ѝ син Уил, обещан да бъде отгледан за Божий служител, не сломява вярата ѝ. Съпругът Джеймс също умира и останала без друг близък, освен порасналата си дъщеря Мейзи, Аманда усеща призив от Бога да се посвети на активна християнска служба.
Като освободена черна робиня, обикновена „перачка“, както често я описват, без образование или обучение, тя не може да получи официална църковна позиция. Отначало раздава брошури, пее и проповядва на лагерни и съживителни събрания. Става все по-популярна с красивия си глас, с вдъхновеното си говорене и с призивите си за святост.
През 1878 г. Аманда Смит е поканена да говори на конвенцията в Кесуик в Англия. Следват лекции из цяла Великобритания, които навсякъде привличат тълпи от слушатели. За всичко тя ще разчита на Бога и ще търси Неговата воля. Когато нейна приятелка предлага да посетят Индия, Аманда заявява: „Ако Бог иска да отида в Индия, да ми го обясни съвсем ясно“. С Божия помощ Аманда намира нужните средства и заминава за Индия. В продължение на 18 месеца има значителен успех на съживителни събрания. Голям брой хора се събират в продължение на дни, където тя говори с акцент върху обръщането във вярата и светостта.
Вместо да се върне в Съединените щати, тя се чувства водена да посети Африка. Прекарва осем години в споделяне на вярата и създаване на училища и мисии в Либерия и Сиера Леоне. Там многократно се сблъсква с болести, опасности и недоимък, но винаги разчита на Бога: „Около девет часа през нощта ни връхлетя буря и бушуваше ужасно. Изглеждаше, че лодката всеки миг ще се преобърне. Бях толкова болна, че едва можех да държа главата си изправена. Но Господ поддържаше сърцето ми много спокойно, като многократно ми напомняше за тези думи: „Няма да умра, но ще живея и ще проповядвам Божията благост“. И така наистина се случи. Алилуя!“.
Аманда е почитана както от афроамериканци, така и от бели. Много хора стават християни благодарение на благовестителската ѝ дарба. Също така тя разширява семейството си, като осиновява две африкански момчета.
След като се завръща в Съединените щати, през 1893 г. написва „Автобиография: историята за отношенията на Господ с г-жа Аманда Смит, цветнокожата евангелистка“. В края на своя честен разказ за духовното си пътуване тя обобщава: „Неговата благодат винаги е била достатъчна. И всичко, от което се нуждаем днес, е да Му се доверим. Просто да се доверявам всеки ден, дори когато вярата ми е малка, да се доверявам на Исус – това е всичко.“
Аманда Смит прекарва последните си години в грижи за нуждаещи се афроамерикански деца в сиропиталището си в град Харви, щата Илинойс. Преминава през още изпитания – недостиг на средства, опожарена сграда, конфликти със съседи, но до пенсионирането си през 1912 г. е в активно служение. Умира през 1915 г., на 78-годишна възраст.
Жена, родена в робство, без образование, с два неуспешни брака, загубила четири деца, преживяла бедност, болести и отхвърляне… това изглежда като незавидна съдба за един вярващ човек. Но ако съдим от вдъхновените записки на Аманда Смит и от възхитените свидетелства на другите за нея, тя е имала такъв съдържателен и плодоносен живот, какъвто малцина са имали. Любовта към Бога може да струва висока цена, но наградата за онези, които я преживяват, неизмеримо я превъзхожда.
